Проектът за План за възстановяване и устойчивост на България е разчетен само върху възможностите за получаване на безвъзмездно европейско финансиране и не включва проекти, които биха се осъществили срещу нисколихвени заеми от ЕС.
Това съобщи вицепремиерът в оставка Томислав Дончев, който координираше написването на плана, пред бюджетната комисия на Народното събрание във вторник, посочва "Дневник". По думите му България има право на над 10.8 млрд. евро по Механизма за възстановяване и устойчивост, от които €6.22 млрд. грантове и до €4.55 млрд. заеми.
Дончев се мотивира, че парите за България от европейския бюджет и от Механизма за възстановяване и устойчивост до 2025 г. "представляват удвояване на обема на публичните инвестиции, което е много близо до абсорбационния капацитет и може да доведе до едно просто усвояване, без значение дали икономиката има нужда от това".
Според него "удвоеният обем е достатъчен, ако парите отиват там, където има най-голяма нужда".
Дончев призна и че няма достатъчно проекти, които да могат да се реализират бързо за трите години на действие на плана.
Унгарският премиер Виктор Орбан съобщи в петък в Брюксел, че Будапеща също няма да вземе европейски заеми по плана за възстановяване.
Третата версия на българския план, която беше публикувана на 16 април, съдържа 49 проекта и ангажимент за 37 реформи, фокусирани към възстановяване, развитие и стимулиране на климатичния и цифровия преход и декарбонизацията.
Томислав Дончев потвърди, че правителството не би внесло проекта в Европейската комисия, която трябва да го оцени, тъй като пет от шестте парламентарни сили са заявили намерения да го ревизират. Той обаче съобщи, че кабинетът в оставка ще приеме плана в сряда, след което би било склонно да поиска от Европейската комисия предварителна проверка, тъй като тя не е обвързваща. Дончев обясни, че проверката не е задължителна, а е само препоръка на ЕК и не се ангажира колко време ще е нужно да се направи.
Според вицепремиера обаче евентуално пренаписване на плана ще отнеме "поне 6-7 месеца" и ще изисква нови преговори с Брюксел, преди да може да бъде внесен в максимално възможния срок - средата на 2022 г.
Той не отговори дали забавяне ще доведе до загуба на средства, тъй като според него ЕС няма да е готов да започне набирането на парите на международните пазари "преди края на лятото или есента". 10 членки на ЕС още не са дали разрешение на Европейската комисия за това. Дончев смята, че ще бъде много трудно и да се нанасят корекции в плана и подмяна на проекти след внасянето му в Брюксел, тъй като ще изисква "тежки преговори с Европейската комисия".
Правителството вече е изпълнило няколко предварителни процедури с Брюксел, сред които одобряването на индикаторите, въз основа, на които се отпускат парите, независима оценка на ценообразуване и оценка на въздействието, съобщи Дончев. Това поставя България сред 10 държави, които са в напреднал етап на съгласуване. Досега само Португалия е внесла своя национален план, напомни той.
Томислав Дончев отново настоя "Народното събрание да даде санкция за внасянето на плана". Румен Гечев от БСП съобщи, че групата му ще внесе в сряда предложение правителството да бъде задължено да депозира плана в Европейската комисия преди срока - 30 април.
"Ваш ангажимент е, ако харесвате плана, да го внесете в срок. Всяко друго решение би се тълкувало като саботаж", призова Мария Капон от "Изправи се! Мутри вън!". Мартин Димитров от "Демократична България" изрази тревога, че процедурата за предварително одобряване от ЕК цели допълнително забавяне на българския план за възстановяване.
Томислав Дончев
Още от Бизнес
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Българската банка за развитие участва в бизнес форум в Сингапур и Виетнам
Криза на държавния дълг в ЕС: България е с най-нисък, а Гърция с най-висок дълг