Банковите регулации трябва да се затегнат, за да се гарантира финансовата стабилност, твърди базираната в Брюксел неправителствена организация Finance Watch. Но тя предупреждава, че липсва политическа воля.

Европейските политици са призовани да направят банките по-устойчиви на потенциални сътресения в случай на нова финансова криза в бъдеще.

В наскоро публикуван доклад Finance Watch призовава вземащите решения да се вслушат в уроците от катастрофата през 2008 г., която според нея вече е „до голяма степен избледняла“ от паметта.

На фона на новите предизвикателства неправителствената организация (НПО) предупреди, че „глобалното сътрудничество все повече отстъпва място на конкуренцията“.

По-специално тя подчерта липсата на напредък по Базел III - споразумение, създадено след финансовата катастрофа, за да се предпази от бъдещи кризи.

Според Finance Watch това самодоволство идва въпреки неотдавнашните предупредителни сигнали.

„Не беше чут навременният предупредителен сигнал от фалита на Crédit Suisse и поредицата от банкови фалити в САЩ, включително Silicon Valley Bank“, заяви Кристиан М. Щифмюлер, старши съветник на Finance Watch по въпросите на изследванията.

„Вместо да улесни юрисдикциите да се присъединят към глобалния консенсус, прекомерната сложност на Базел III изглежда има обратен ефект. Основните юрисдикции, включително ЕС, изглежда се отдалечават дори от скромните постижения в рамките на споразумението Базел III.“

Недостатъци на Базелската рамка

Базел III, публикуван от Базелския комитет за банков надзор (БКБН), има за цел да гарантира, че банките разполагат с достатъчно пари за спешни случаи.

По-конкретно, споразумението повиши изискванията за капитал, ликвидност и ливъридж, като имаше за цел да ограничи рисковите банкови практики.

В най-новия си доклад Finance Watch изтъкна недостатъците на настоящата рамка.

Едно от оплакванията е свързано с регулаторна сива зона, тъй като споразумението се прилага за „международно активни“ банки - но не се уточнява повече от това.

В доклада се поставя и въпросът дали Базел III не е станал „твърде сложен, за да бъде ефективен“.

Несигурност по отношение на изискванията за буфери

Много институции изглеждат несигурни относно практическото използване на комбинираното изискване за буфер (CBR), заяви Finance Watch. CBR е капиталов буфер, който банките трябва да поддържат в допълнение към минималните си капиталови изисквания.

„Когато по време на пандемията от Ковида-19 банките бяха насърчени да използват своите буфери, се разрази оживен дебат, който разкри голяма несигурност относно практическото използване на тези буфери“, отбеляза неправителствената организация.

„Изглежда, че известна неяснота относно истинското естество и предназначение на отделните буфери в рамката Базел III и липсата на ясно разграничение между структурните и цикличните компоненти може да са породили нереалистични очаквания по отношение на тяхната използваемост.“

Друга сериозна загриженост е свързана с това, че банките използват свои собствени вътрешни модели за изчисляване на риска.

Макар че това позволява на институциите да правят оценки на риска, съответстващи на собствените им практики, гъвкавостта вероятно подкопава целите на Базелската конвенция.

Отпор от страна на институциите

„Finance Watch призовава европейските политици, както на ниво Съюз, така и на ниво държави членки, да засилят ангажимента си към Базелския процес и да се ангажират активно с партньорите си, особено в САЩ, за да предотвратят регулаторна „надпревара към дъното“, се казва в доклада на НПО, цитиран от „Евронюз“.

Ключово предложение е свързано с опростяването и хармонизирането на правилата, което ще осигури равни условия за международно действащите банки в целия свят.

Призивите за по-строг надзор и предпазни клаузи обаче се сблъскват с яростна съпротива.

По-рано този месец Федералният резерв намали предложеното увеличение на капиталовите изисквания за най-големите банки в САЩ.

Предложеното увеличение от 19% беше намалено на 9% в отговор на натиска от страна на индустрията.

Напредък на ЕС в областта на финансовото регулиране

Междувременно в ЕС в неотдавнашен доклад на бившия италиански министър-председател Марио Драги се изказва мнение, че прилагането на Базелската рамка от страна на блока е прекалено рестриктивно.

„ЕС разполага с широк набор от пруденциални регулации, произтичащи от международните стандарти, установени от Базелските комитети“, отбеляза Драги в доклада за европейската конкурентоспособност.

„Пруденциалното регулиране е от решаващо значение за запазването на финансовата стабилност. Въпреки това ЕС е обвиняван, че „позлатява“ Базелската рамка, което води до прекалено рестриктивна и предпазлива регулаторна среда за банките.“

От Finance Watch заявиха, че това последно твърдение е „подвеждащо“, като заявиха, че „в действителност ЕС е изложен на риск от неспазване на Базелските стандарти“.

Обединеното кралство по подобен начин разми плановете, свързани с Базелската рамка, в стремежа си към растеж и конкурентоспособност.

По-рано този месец Органът за пруденциално регулиране (PRA) към BoE заяви, че капиталовите изисквания за банките в Обединеното кралство ще останат „почти непроменени“, като „общото увеличение ще бъде по-малко от 1% от януари 2030 г., когато преходните разпоредби ще приключат“.

Това е по-малко от по-ранното предложение за 3%. І БГНЕС