Финансовата система на света, след предишната криза, направи много сериозни усилия в последните 10 години да създаде буфери, за да е много по-подготвена днес от гледна точка на капитал и ликвидност, отколкото беше преди. Това заяви финансистът Левон Хампарцумян във Варна, предаде „Фокус“ – Варна.
Според Хампарцумян финансовата система ще бъде променена и тя по-скоро би подкрепила промените и реструктурирането на икономиките по време на кризата и евентуално растежния период след кризата.
„Икономиката ни в момента вече е затруднена в определени сегменти, което се случва и в целия свят. Идеята е да бъдем рационални, разумни и солидарни в преодоляване на последствията. Формула за преодоляване на кризата обаче няма. Добре е да бъдат създадени индустриални буфери, всеки един бизнес трябва сериозно да обмисли системата си на доставки, на дистрибуция и прочие.
В днешно време, ефективността на всеки един бизнес, който преди се измерваше в печалбата, която може да генерира, вече се измерва и в устойчивостта на бизнес модела. Това обаче е много сложна задача и не всички ще оцелеят“, допълни Хампарцумян.
По темата дали в момента има преразпределяне на финансовите пазари в световен мащаб, финансистът посочи, в момента те са в етап на реструктуриране.
„Давам пример – ако някой производител досега е зависил на 100% от Китай или Далекоизточните държави, то днес започва да обмисля как да намали тази зависимост на 90, 80 или 50%. Това може да бъде шанс и за България, в общоевропейския контекст на производство на стоки и услуги. Давам и пример с Китай, който близо 2000 години е била доминираща сила, като сега пак започва да си възвръща позициите, но доминиращата ѝ позиция в световните вериги ще намалее, следствие на тази криза“, каза в заключение Левон Хампарцумян.
Още от Бизнес
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Българската банка за развитие участва в бизнес форум в Сингапур и Виетнам
Криза на държавния дълг в ЕС: България е с най-нисък, а Гърция с най-висок дълг