Форсмажорът ще помогне най-много на експортно ориентираните български фирми. Това каза вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова пред журналисти в Народното събрание.
Тя обясни кои фирми са най-застрашени от ситуацията и на които форсмажорът ще помогне. "Това са експортно ориентираните фирми са най-засегнати. Те имат международни договори. В момента най-много пострадали са международните договори поради прекъсване на връзките на веригите на доставки. Вътрешният пазар не е толкова засегнат. Ако трябва да ви обобщя на кои фирми би помогнало най-много, това е на експортно ориентираните български фирми", заяви още Нинова. Тя посочи, че документът е изготвен в Министерство на икономиката.
"Самият акт в момента е на междуведомствено съгласуване. Надявам се, че на следващо или най-много на по-следващо заседание на МС да го обсъдим и да го решим", заяви още тя.
Нинова отговори на въпрос дали има критични стоки, които тя наблюдава. "Наблюдаваме ежедневно хранителните стоки и най-вече храните от малката потребителска кошница. Направихме едно информационно табло на стената на Министерство на икономиката", каза още Нинова. Тя заяви, че колегите й буквално всеки ден са на терен и правят проверки.
Вицепремиерът Нинова коментира и темата за Плана за възстановяване и устойчивост.
"Естествено, че нашето желаниe и позиция е по-бързо да бъде представен и приет. Едно нещо, по което сме изразявали особено мнение, най-вече икономиката и индустрията, вие го знаете - по-голяма част от средствата да са директни плащания към българските фирми, отколкото заеми, кредити и фондове. Българските фирми са пренатоварени с кредити", каза тя. По думите й самите те казват, че повече кредити не могат да понесат.
Нинова заяви, че от БСП са изразявали тази позиция пред правителството и коалиционните партньори., но не това е забавило плана. "Знаете, че там откритите въпроси, са в енергетиката", каза още Нинова. /БГНЕС
Фактор
Тя обясни кои фирми са най-застрашени от ситуацията и на които форсмажорът ще помогне. "Това са експортно ориентираните фирми са най-засегнати. Те имат международни договори. В момента най-много пострадали са международните договори поради прекъсване на връзките на веригите на доставки. Вътрешният пазар не е толкова засегнат. Ако трябва да ви обобщя на кои фирми би помогнало най-много, това е на експортно ориентираните български фирми", заяви още Нинова. Тя посочи, че документът е изготвен в Министерство на икономиката.
"Самият акт в момента е на междуведомствено съгласуване. Надявам се, че на следващо или най-много на по-следващо заседание на МС да го обсъдим и да го решим", заяви още тя.
Нинова отговори на въпрос дали има критични стоки, които тя наблюдава. "Наблюдаваме ежедневно хранителните стоки и най-вече храните от малката потребителска кошница. Направихме едно информационно табло на стената на Министерство на икономиката", каза още Нинова. Тя заяви, че колегите й буквално всеки ден са на терен и правят проверки.
Вицепремиерът Нинова коментира и темата за Плана за възстановяване и устойчивост.
"Естествено, че нашето желаниe и позиция е по-бързо да бъде представен и приет. Едно нещо, по което сме изразявали особено мнение, най-вече икономиката и индустрията, вие го знаете - по-голяма част от средствата да са директни плащания към българските фирми, отколкото заеми, кредити и фондове. Българските фирми са пренатоварени с кредити", каза тя. По думите й самите те казват, че повече кредити не могат да понесат.
Нинова заяви, че от БСП са изразявали тази позиция пред правителството и коалиционните партньори., но не това е забавило плана. "Знаете, че там откритите въпроси, са в енергетиката", каза още Нинова. /БГНЕС
Още от Бизнес
НС прие промени в Закона за кредитните институции на първо четене
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова поясни, че се въвеждат две европейски директиви, предвижда се санкция, която може да бъде наложена на банка, на финансов холдинг, за принудително изпълнение при неизплащане на финансови задължения
Експерти бият тревога: България влиза в дългова спирала заради наследени финансови капани
Икономисти предупреждават, че новият дълг от 3,8 млрд. евро е следствие от натрупани бюджетни дефицити, ограничена ликвидност и години на отлагани финансови решения
Николай Василев: Има три причини да сме първи по ръст на инфлация в ЕС
Правителството не е дало никакви идеи за бюджета, въпреки това пораженчески веднага взима дълг, имаше само споменаване на микроскопични идеи за реформи