Българските зърнопроизводители са в много тежко положение – никой не им купува току-що ожънатата пшеница заради големия внос на украинско зърно, който започна след споразумението с Русия, постигнато с посредничеството на Турция, стана ясно от репортаж на БНТ.
Според зърнопроизводителя Рилка Игнатова ЕС е разрешила да има безмитен внос на украинско зърно включително и слънчоглед, но когато паднали митата през пролетта, е ставало дума по-скоро за износ, който да стигне до Африка и корабите само да минават през страни от ЕС.
Това обаче според нея не е станало и редица страни като Полша, Румъния са имали безмитен внос, в това число и в България.
„Когато почна войната, цената на хлебната пшеница скочи до 460 лв. на тон, точно тогава държавата реши че ще изкупи зърното за резерва на над 500 лв., но до това така и не се стигна. Сега обаче тя пада. Обидно е да чуваме, че сме субсидаджии – субсидията е 30 лв. на тон, а преките ни разходи са 342 лв. и то без рентата и другите разходи. Себестойността на нашето жито е 480 лв. на тон, т.е. ние поне на 800-850 лв. трябва да я продаваме“, посочи тя.
Игнатова каза, че в момента тя и много нейни колеги просто задържат житото в складовете, но това не може да трае вечно.
„Могат да се развият вредители. Около 40 дни можем да я държим така, но после трябва да я преместим, което са нови разходи“, каза тя.
Още от Бизнес
Централните банки се обръщат към златото: 45% планират нови покупки, докато доларът губи позиции
Рекорден дял от монетарните институции очакват да увеличат златните си резерви през следващата година, докато доверието в доминиращата роля на щатския долар в глобалната финансова система постепенно отслабва
След сделката между САЩ и Иран: цените на горивата бавно тръгнаха надолу на колонките у нас
Цени, каквито са били преди войната, може да има догодина по това време, смята енергийният експерт Боян Рашев
Бойко Борисов от Шумен: Инвестиция за 70 млн. евро не се прави в среда на политически експерименти!
силната икономика не се гради с приказки, а с предприятия, които разширяват дейността си, създават заетост и дават перспектива на цели региони