Ако икономиката продължи да се развива с положителни темпове, а трудоспособното население да намалява, заради демографската криза, след десет години у нас ще има недостиг на работна ръка. Това заяви Любомир Иванов от Института за икономически изследвания при БАН при представянето на Годишния доклад за икономическото развитие и политики в България. Ученият прогнозира, че при икономическа активност от 75% през 2025 г., дори и при 5 на сто безработица у нас, ще сме с около 400 хиляди заети по-малко отколкото през 2008 г. Така, че ако сега говорим само за липса на квалифицирани кадри, в средносрочен план е много вероятно да има въобще недостиг на предлагане на труд, подчерта Иванов.

По думите му 2014 година е била преломна за пазара на труда у нас, като са отбелязани две тенденции - едновременно увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата. Основният фактор за тази позитивна динамика е икономическото развитие, което за трета поредна година отбелязва ръст на добавената стойност във всички сектори на икономиката.

Очакванията са при запазване темповете на растеж в следващите години безработицата да продължи да намалява, а заетостта - да расте. През следващите три години средногодишният брой на заетите ще нараства с около 20-25 хил.души, а нивото на заетост ще достигне до 49,6% от работната сила, става ясно от доклада. Учените смятат, че заедно с увеличаването на заетостта ще продължи и процесът на намаляване на безработицата, като очакванията са че през 2017 г. нивото й да слезе под 10%. Към края на 2014 г. тя е била 11,5%, като две трети от понижението се дължи на увеличаването на заетостта, а една трета – от напусналата работна сила.

Анализът на динамиката на работна заплата, общо и по отрасли, както и на факторите, които влияят върху нея показват, че поради все още ниската инфлация в страната и темп на растеж на добавената стойност под 2%, през 2015 г. ръстът на номиналната работна заплата ще се запази нисък в диапазона между 2,5-3%. През следващите две години, заедно с укоряването на икономическото развитие, годишният темп на нарастване на номиналната работна заплата може да се възстанови до нивата си от периода 2010-2013 г. и към 2017 г. средногодишната месечна работна заплата да достигне равнища от 950-960 лв., отчитат икономистите на БАН.

Като цяло Годишният доклад на Института за икономически изследвания при БАН не дава положителна оценка за политиките на преференции в данъчното облагане на трудовия пазар. Анализът в него сочи, че нито данъчната отстъпка за работещите на минималната заплата, нито данъчното облекчение за семействата с деца, е довело до реални ползи. Въпреки това, взети заедно те не са за пропускане, защото отварят дискусията за подоходното и прогресивното облагане данъците на физическите лица.

Докладът разглежда и банковия сектор, като поведението му през 2014 г. отразява изцяло състоянието на бизнес средата в България, чиито показатели остават нестабилни.

Очакванията за водеща роля на възстановяването на външния сектор, за който се очакваше да подкрепи инвестиционната активност в експортния сектор, а оттам и търсенето на кредити, не се оправдаха, подчерта доц. д-р Григор Сарийски. Според него местният ресурс е продължил да поевтинява, спестяванията на населението – да нарастват, а ресурсът, предоставен от чуждестранни банки-майки на дъщерните банки в страната - да се замества с местен ресурс. Увеличаването на спестяванията, макар и с по-бавни темпове, на фона на понижаващите се лихви е симптоматично за неблагоприятните условия на средата, смята доц. Сарийски.

Що се отнася до политиката на публичното управление, България остава силно централизирана държава. Тази оценка на Комитета за наблюдение към Съвета на Европа от 2011 г. се потвърждава и от анализа на икономистите от БАН в годишния им доклад за 2015 г. Според проф. д-р Стефан Иванов изследването на процесите на децентрализация на управлението води до изводи за необходимост от нейното ускоряване чрез прехвърляне на финансови ресурси, услуги и правомощия към местната власт и доближаване на средноевропейските параметри до 2020 г.