Само за десет години, от 2004 до 2014, 20 пъти е скочил капиталът на КТБ. Толкова бързо капитализиране на банка не може да има без политическа подкрепа. За последните 100 години няма такава кражба и за това са отговорни управителите и акционерите на банката. Това коментира в ефира на БНТ икономическият експерт Красен Станчев.
По думите му след одиторския доклад се знае, че въпросните кредити не са правилно провизирани. Обезпеченията така са направени, че са несъбираеми. Тоест, стойността на обезпеченията са такива, че фалшифицират реалната визия на нещата. И това е станало с прилагането на т.н. специалните инвестиционни дружества.
Търговска банка не може да има такава употреба, защото тя се кредитира от спестителите, част от които са държавни предприятия. Особеното тук е и друго – казусът КТБ се развива стихийно, но това, което ме тревожи, че от всичко, на което сме свидетели, не се правят изводите, а именно, че всяка една банка трябва да оперират като търговско дружество, а КТБ е просто една финансова пирамида. Истината е, че оставихме едни хора, като Василев и Пеевски да си развяват байрака. Ние сме рационално невежи, имаме толкова много разходи да променим системата, че в един момент просто се отказваме да я променим. Затова съм скептичен, че външната фирма, която ще бъде ангажирана до търси къде са отишли „изчезналите“ 4.2 млрд. лева, ще е в състояние да върне дори част от кредитите, защото при този порочен модел на финансиране в КТБ, е невъзможно да бъде проследен пътят на парите и да се намерят обезпеченията на масата на несъстоятелност, коментира Красен Станчев.
Още от Бизнес
Европа проявява сериозен интерес към израелската система за ПВО „Прашката на Давид“
Израел все по-често разчита на системата за прехващане на ирански балистични ракети
България е на опашката по брой бързоразвиващи се компании в ЕС
Европейският съюз вече обяви програма на стойност 5 милиарда евро в подкрепа на най-иновативните европейски технологични компании с потенциал за бърз растеж
„ИзиДжет“ прие офертата на фонда „Аполо“ в САЩ за придобиване на авиокомпанията
Предложението към "ИзиДжет" на стойност 7,15 британски лири за акция надхвърли офертата на Castlelake от 6,90 британски лири