Три дни в България – държавата е в клинична смърт…

Владимир Владимиров

През последните три дни в България се случиха три ужасяващи неща и на пръв поглед те нямат нищо общо помежду си.

Всъщност обаче имат един и същ общ знаменател - държавата отсъства, а там, където държавата отсъства, настъпват омразата, насилието, самоуправството, арогантността и усещането за пълна безнаказаност.

Първо – Банско

Около 200 италиански деца и младежи от еврейски произход са на лагер в български хотел и според собственика част от тях са били шумни, качвали са се по прозорците, обиждали са минувачи и са нанесли щети.

Добре. Нека приемем, че всичко това е вярно.

За подобни ситуации обаче съществуват ръководители на групата, охрана, полиция, закон и установен ред. Местната полиция е викана повече от веднъж и очевидно никой не е успял да наложи необходимия ред, да респектира децата, да разговаря с техните преподаватели и да прекрати проблема по нормален, цивилизован и европейски начин.

И тогава някой много „умен“ решава да потърси друго решение - викаме скинари щот' нали децата са евреи!?

Пред хотела се появяват младежи в черно, които крещят „Sieg Heil“, вдигат нацистки поздрави, отправят заплахи и се опитват да нахлуят вътре. Не знаем кой ги е извикал и дали въобще са били извикани, но държавата е длъжна да установи това.

Представяте ли си до каква степен на обществено разложение сме стигнали? Българската държава не може да се справи с група шумни деца и на сцената се появяват неонацисти, за да ги „респектират“!

Случаят беше отразен от АНСА, RAI, Corriere della Sera, Sky TG24, La Repubblica, Il Sole 24 Ore и още десетки италиански медии. Реагираха италианският външен министър и председателят на Сената.

Имиджовата щета за Банско и България е огромна!

Италианската публика няма да запомни дали децата са били шумни и дали са счупили нещо в хотела. Ще запомни едно - в България, когато еврейските деца не слушат, се викат "на помощ други деца скинари-неонацисти, които крещят „Sieg Heil“ и ги заплашват с побой!

Второ – Пловдив

Група от около десет деца на възраст между 14 и 17 години примамва 37-годишния Георги Кузев на среща със сексуален контекст. Седемнадесетгодишно момиче се представя за петнадесетгодишно и след това групата решава, че ще играе ролята на „ловци на педофили“.

Децата не подават сигнал в полицията. Не търсят разследване. Не се обръщат към прокуратурата.

Те сами стават полиция, прокуратура, съд и.... палачи!

Подмамват жертват на Младежкия хълм, пребиват го по изключително жесток и мъчителен начин, гаврят се и всичко това се заснема с телефони! Георги умира с разкъсани бял дроб, черен дроб и бъбреци, с черепно-мозъчна травма, счупвания и множество вътрешни наранявания. В полицията и прокуратурата няма информация и доказателства този човек някога да е извършвал сексуално престъпление или да е проявявал интерес към непълнолетни, но дори и да беше заподозрян в престъпление, от кога група деца заместват липсващата държава и стават палачи?

Това поведение не се е появило от нищото, с е резултат от години героизиране на различни „ловци“ – на педофили, мигранти, гейове, „предатели“ и всякакви други хора, които някой сам е обявил за врагове. Такива групи действат в много държави. Имали сме ги и в България – включително хора, свързани с политически формации, които публично се хвалят как „залавят“ предполагаемите извършители.

Посланието към младите е ясно насилието е допустимо, стига предварително да решиш, че жертвата е, педал, педофил, либерал, арабин или украинец!?

И резултата не закъсня...

Деца на 14, 15, 16 и 17 години не просто убиват човек по начин, чиято жестокост е трудно дори да свържем с детската възраст. Тези деца го правят с убеждението, че извършват нещо добро и полезно – че не отнемат човешки живот, а изпълняват някаква обществена мисия и заснемат всичко с телефоните си за да запазят доказателство за своя „подвиг“.

И точно това е най-страшното и най-болезненото, ако деца могат да измъчват и убиват човек с ясното съзнание, че постъпват правилно, значи сме попаднали в много дълбока обществена и морална пропаст - това не е мрачен сценарий или предупреждение за нещо, което може някога да се случи. То вече се случи. Тук, в България. ОТ ДЕЦА!

Трето – Варна

Бебе умира в утробата на майка си два дни преди планираното секцио.

Майката разказва за високо кръвно, застаряваща плацента, контракции, болки и възможно изтичане на околоплодни води. Последният ѝ преглед е близо 20 дни преди насроченото раждане и тя рязказва, че поискала многократно допълнително проследяване на тоновете, но била уверена, че няма нужда и изпратена "да си почива". След трагедията лекарят отказва да извади мъртвият плод и ги отпраща да отидат "някъде другаде"!?!

Лекарят разбира се отрича да е имало тревожни признаци и ни убеждава, че е настъпило внезапно и непредотвратимо усложнение.

Все още няма независима медицинска експертиза и разследване и затова не можем да произнасяме присъди, но след случая се появиха множество разкази на други жени и семейства за сходно отношение, пренебрегнати сигнали, арогантност и тежки последици от същият ноторно и печално известен варненски гинеколог. 

Колко сигнала са необходими, за да се задейства държавата? Колко семейства трябва да разкажат една и съща история? Колко неродени деца във Варна трябва да бъдат загубени, преди някой да отвори документацията и да провери професионално какво се е случило?

Не става дума само за един лекар. В България има прекрасни медици, които всекидневно спасяват човешки животи, но има и лекари, превърнали белите престилки в "застраховка" срещу всякаква отговорност и болниците в бездушни печатници за пари. Хора, за които пациентът е досадно присъствие, а въпросите му – досада и нахалство.

Какво обаче свързва тези три тежки случая и трагедии?

В Банско държавата не успява да въдвори ред и на сцената излизат неонацисти.

В Пловдив деца решават, че ще заместят полицията, прокуратурата и съда, и убиват човек.

Във Варна едно семейство търси отговор дали детето му е можело да бъде спасено, а институциите отново трябва тепърва да бъдат принуждавани да проверяват.

Неми свидетели сме на разпад на авторитета на държавата и на усещането за законност и държавност.

Когато полицията не респектира, респектират скинарите.

Когато прокуратурата не вдъхва доверие, децата стават палачи.

Когато медицинският контрол не работи, пациентът остава сам срещу системата и разбира истината едва след трагедията – ако въобще я разбере.

Десетилетия наред почти всички български политици, с малки изключения, дадоха своята „лепта“ за този разпад, но най-големият длъжник на българското общество са институциите, които трябва да пазят закона – полицията, прокуратурата и съдът. Тези "институции" получават огромна част от парите ни, привилегии, сигурност и власт, а срещу това ние трябва да получаваме ред, справедливост и защита.

Вместо тях все по-често получаваме корупция, некадърност, безхаберие, бездействие, прехвърляне на отговорността и дела, които се влачат, докато обществото забрави.

Българската държава е в клинична смърт... 

Формално институциите съществуват. Имат сгради, бюджети, началници, автомобили и пресцентрове, но когато трябва да защитят човешкия живот и достойнство, твърде често ги няма.

А празното пространство просто се запълва с омраза.

Партийно генерирана омраза. Обществено нормализирана омраза. Омраза към евреина, към гей човека, към различния, към „предателя“ – към всеки, когото е пропагандата е обявила за враг.

След омразата неизбежно идва насилието, а след насилието – безнадежността и отчаянието....

Това ли е европейската България, в която искаме да живеем?

Това ли е България, в която искаме да отглеждаме деца?

Деца, които викат „Sieg Heil“. Деца, които убиват садистично и снимат с телефоните си. Неродени деца, за чиято смърт родителите трябва сами да търсят истината.

Три дни. Три трагедии. Една държава, която трябва незабавно да върнем към живот...