Мотивите, с които бяха приети промените в Закона за земеделската земя на пръв поглед изглеждат добре навързани, за да оправдаят ограниченията чужди граждани да могат да купуват земеделски земи у нас. Аргументите звучат логично, но преходът показва, че голяма част от българската земя е необработваема. Освен това няма стълпотворение да се купуват земеделски земи от чужди граждани, а големите играчи на този пазар са изключително българи. Затова едва ли тези промени реално ще решават проблемите в българското земеделие.

Това каза по БНТ експертът Христов, който коментира плюсовете и минусите от промените в Закона за земеделските земи.

Според него по-притеснително е, че в приетия Закон има низ от притеснителни законодателни решения, които показват тенденция да се газят правилата, регламентирани от ЕС и които лишават България от доверие като надежден партньор, който спазва правната база на ЕС.

Свободата на гражданите да упражнява дейности в една или друга държава от ЕС, както и свободното движение на капитали според европейското законодателство, са само две от нарушените правила в евросъюза. Няма как една държава челна да поддържа подобни ограничения. И макар, че този път формулировките са в Закона са написани по-езуитски, но мисля, че ще има реакция от страна на Брюксел, посочи Христов.

Слави Кралев от Министерство на земеделието определи промените в Закона за земеделските земи като “защитават интереса на българските земеделци”.

Ограниченията да се купува земеделската земя от чужденци се въвеждат преди всичко с цел да се стимулират земеделските производители, които трайно пребивават и обработват земята в България. Нашето земеделие има специфики и те се познават най-добре от местните производители. Освен това именно земеделието е отрасъл, който може да осигурят високи доходи, само ако хората бъдат собственици на земеделска земя, която е основно средство за производство, коментира представителят на министерството.

Той бе категоричен, че в Закона няма дискриминационни текстове. Българи и чужденци са еднакво третиране и с равни възможности за придобиване на земеделска земя, тоест не се нарушават по никакъв начин принципите на общата европейска политика