Александър Левченко*

Telegram каналът „The Moscow Times“ публикува информация, че бизнес активността в руската икономика продължава да намалява. Индексът PMI в преработващата промишленост, изчислен от S&P Global въз основа на фирмени проучвания, е 48,3 пункта през ноември 2025 г., което е значително по-малко от критичния показател от 50 пункта. Това се случва за шести пореден месец и показва 

дълбочината на рецесията в руската икономика 

Спадът в активността на промишлените предприятия е причинен от рязък спад в производството поради намаляване на новите поръчки. Спадът в бизнес активността е най-големият от април 2022 г. насам и не е имало толкова дълъг период на негативни оценки от началото на пандемията от COVID-19.
Индексът PMI в преработващата промишленост остава под 50 за шести пореден месец, което означава постоянен спад в производството, а не краткосрочни колебания на пазара. Въпреки ръста на поръчките за отбрана, който осигурява натоварването на военно-промишления комплекс, гражданските индустрии намаляват обемите на производство, което води до обща стагнация на икономиката и 
намалява приходната част на руския бюджет. 

Промишлените предприятия са големи данъкоплатци в регионите. С намаляване на производството и намаляване на печалбите, данъчните приходи намаляват, а с тях и способността на регионалните власти да финансират пътища, училища, болници и социални програми. Спадът в производството в Русия, който се превърна в най-големия от пандемията от COVID-19 насам, означава, че фабриките и заводите вече не се нуждаят от същия брой служители. През 2025 г. съкратената работна седмица престана да бъде изключение и стана обичайна практика за много големи руски предприятия. Служителите на Ростсилмаш, Челябинския електрометалургичен завод, КАМАЗ, ГАЗ, ЛиАЗ и други заводи в автомобилната, металургичната, машиностроителната и строителната промишленост вече са прехвърлени на тридневен или четиридневен график. В края на 2024 г. около 14% от служителите на големи и средни предприятия са работили на непълно работно време - съкратен ден или седмица, престой и други подобни схеми. 

През 2025 г. руското Министерство на труда регистрира 

рязко увеличение на скритата безработица, 

броят на хората, работещи на непълно работно време или седмица, се е увеличил 2,6 пъти. Над 40% от работодателите планираха да съкратят персонала си през 2025 г. - една четвърт от компаниите допуснаха масови съкращения през следващите месеци. Това вече се случва в големи предприятия: Обединената корабостроителна корпорация започна да намалява броя на персонала, Руските железници се готвят за масови съкращения поради спад в товарните превози, а в АвтоВАЗ, след въвеждането на съкратена работна седмица и намаляване на заплатите, служителите започнаха масово да се напускат. Намаляването на производството и обема на поръчките означава не само намаляване на текущите заплати, но и увеличаване на финансовите рискове за семействата. 

Домакинствата с ипотеки, автокредити и потребителски кредити вече са изправени пред факта, че месечните плащания остават на същото ниво, докато доходите им падат поради съкратена работна седмица, самостоятелна или непълна заетост, в резултат на което хората все по-често допускат забавяне на плащанията по кредитни задължения. „Комерсант“ съобщава, че изземването от Русия на златни находища в

Централноафриканската република (ЦАР), Буркина Фасо и Мали създава 

опасен канал за сенчести финанси,

който заплашва интересите на САЩ. Това позволява на Москва да натрупва злато и да го използва като алтернативен резерв за заобикаляне на санкциите. Чрез поддържане на контрол върху находищата чрез сила, руските структури формират мрежа от режими в Западна и Централна Африка, зависими от руски оръжия и защита. Подобна система превръща региона във финансова и политическа база за Кремъл, откъдето той може да провежда подривни действия срещу Съединените щати, да финансира военни кампании и да поддържа глобална конфронтация въпреки международния натиск. 

Руските структури, постепенно консолидирайки контрола си върху златните активи в ЦАР, Буркина Фасо и Мали, 

променят системата на власт в тези страни, 

прехвърляйки я от класически механизми на държавно управление към модел, в който ключова роля играят силовият контрол и извънбюджетните финансови потоци. Загубата на прозрачност на източниците на приходи създава среда, в която местните власти стават зависими не от международни институции или програми за развитие, а от руски военни консултанти, частни компании и сенчести посредници. Когато златото се превърне в основен ресурс за взаимни разплащания, Москва получава възможност да налага условия без директни политически декларации, да влияе върху решенията за сигурност и да формира икономическите приоритети на страните, през които преминават тези схеми. 

Американското присъствие в региона отслабва, тъй като се конкурира не с класическа дипломатическа или военна конкуренция, а с мрежа от зависимости, която действа по логиката на непрозрачно финансиране, затворени структури за сигурност и политически патронаж. 

В такава реалност всякакви инициативи на САЩ губят своята ефективност, тъй като приемащите страни все повече се фокусират върху тези, които осигуряват тяхната имплицитна сигурност, поддържат силата на военните режими и осигуряват достъп до бързо движещи се ресурси, които не са обект на международен контрол. Руските структури използват африканските златни активи като средство за формиране на нов регионален елит, който се възползва не от прозрачни инвестиции, а от тайни операции, засилващи зависимостта от Москва. Този подход променя баланса на влияние, тъй като местните лидери все по-често вземат решения, основани не на дългосрочна стабилност, а на краткосрочните ползи, предоставяни от руските партньори. Това създава политически пейзаж, в който 

американските инициативи губят актуалност, 

тъй като ключовите играчи престават да виждат сътрудничеството със САЩ като източник на устойчиво развитие. Кремъл получава възможност да разшири военното си присъствие под прикритието на договори за сигурност, което му позволява да контролира стратегически територии и логистични маршрути извън формалните механизми на международен контрол. Това присъствие се превръща в основа за създаването на зони за подкрепа, в които се формират мрежи от длъжностни лица и командири, зависими от руските инструменти за подкрепа. Това значително усложнява американските усилия за намаляване на влиянието на Москва, тъй като силовите структури на африканските държави са ефективно интегрирани в руския модел за сигурност. 

Развитието на руската преработвателна инфраструктура в Мали осигурява на Кремъл пълен цикъл на обращение на златото, което минимизира външните точки на контрол и прави финансовите потоци недостъпни за мониторинг от страна на САЩ. Тази икономическа автономност позволява на Русия да получава ресурси за външни операции, без да включва международни банкови системи, които остават в зоната на американско влияние. В резултат на това Вашингтон е изправен пред източник на доходи, който не е обект на традиционните санкционни механизми. Засилването на руското влияние в Западна и Централна Африка създава нова политическа конфигурация, в която Съединените щати са лишени от партньори, способни да поддържат регионалната стабилност на прозрачна основа. Когато на преден план вместо инвестиции и развитие излизат силови групи и сенчести финансови схеми, зоната на американско взаимодействие всъщност се стеснява. Това отваря възможността Русия да използва региона като трамплин за операции, насочени към отслабване на позициите на САЩ в други части на света.

Влиятелното британско издание The Telegraph публикува разследване, озаглавено 

златото захранва военната машина на Путин 

и държи Русия на повърхността. Наемниците на Вагнер са обвинени в убийства и мъчения в Централна Африка, за да се сдобият с благородния метал“. Основният извод на статията е, че руските компании разработват все повече златни находища на африканския континент, а златото, получено по този начин, се използва за финансиране на войната на Русия срещу Украйна. В контекста на западните санкции срещу Руската федерация, насочени по-специално към търговията с руски въглеводороди, златото, наред с криптовалутите, е един от важните източници на подкрепа за руската икономика по време на войната на Русия срещу Украйна. Златото е лесно за физически преместване, претопяване, скриване на произхода му и „изпиране“ по добре установени схеми на „черните“ пазари.

В началото на 2025 г. беше оповестена информация, че Москва е платила на Техеран в златни кюлчета за съдействие при създаването на инфраструктура за производство и използване на ирански военни дронове. Освен това е известно, че Русия е използвала златни кюлчета за плащане на продукти с двойна употреба, както и на оръжия, военна техника и боеприпаси, доставяни от Северна Корея. Настоящото покачване на световните цени на златото само насърчава руските власти да използват златото по-често и по-активно за международни разплащания. Износът на злато от африканските страни за Русия, считано от 2022 г., се оценява 

на еквивалента на 2,5 милиарда долара

Известно е, че редица златни находища в Централноафриканската република се контролират от свързани с Москва структури, които станаха „наследници“ на бившата частна военна компания Вагнер. Освен това, за да запазят контрола си върху продажбата на злато, добито в мините на ЦАР, руските наемници често прибягват до убийства на представители на местното население. Например, през септември 2025 г. руснаците разстреляха десет местни златотърсачи близо до находището Ндасима в центъра на ЦАР. Две седмици по-късно руските наемници заловиха още десет златотърсачи и ги заключиха в метални контейнери за няколко дни под палещото слънце. В резултат на това един от тези пленници загина. Групата Вагнер получи контрол над находището Ндасима още през 2021 г. През 2025 г. руската компания Nordgold получи лиценз за добив на злато в находището Ниу в Буркина Фасо. Това беше третото находище, разработено от руска компания в тази африканска страна. На свой ред, в Република Мали, военната хунта, в сътрудничество с руската компания ЯДРАН-ГРУП (Казан), започна строителството на рафинерия за злато през лятото на 2025 г. Предполага се, че това предприятие, с производствен капацитет от 200 тона, ще се превърне в център за обработка на злато за няколко африкански държави.

Днес Армения всъщност се превърна 

в транзитен център за руско злато, 

което е попаднало под западни санкции. Чрез нейна територия Москва заобикаля ембаргото и продава метала на световните пазари, по-специално в Обединените арабски емирства. Да, само за 12 месеца през 2024 г. износът на злато от Армения се е увеличил 17 пъти! Разбира се, това не се дължи на откриването на нови златни находища в страната. Русия просто използва Армения като транзитна зона за собствената си търговия със златни кюлчета. След това, като правило, то се изнася за Обединените арабски емирства в огромни обеми. Зад тези схеми стоят влиятелни политици и бизнесмени от Армения, които имат интерес към този бизнес. От 2022 г. насам през Армения са преминали милиарди долари злато. Това до голяма степен помага на Русия да компенсира загубите от санкциите, наложени от западните страни.

*Александър Левченкое е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)