Ние нямаме избор, освен да влезем в еврозоната. Ние сме длъжни като членки на ЕС. И това може би ще стане доста по-скоро, отколкото прогнозират анализатори. Около тази теза се обединиха икономистите Кольо Парамов и Владимир Каролев.

По думите на Парамов ние трябва да искаме да стартираме процедурата и да започнем да подготвяме съответните мерки за бързо влизане в еврозоната. Но понеже имаме сгрешена доходна политиката и обща разходна политика и е изключено трудно да се прогнозира как и кога България ще влезе в еврозоната. С влизането в еврозоната ще се осигури и по-висок темп на икономическия растеж. На практика тогава ще отпадне онзи кризисен елемент на съмнение, дали ще може да си върне парите един чужд инвеститор, които иска да прави бизнес в България. Именно еврото уеднаквява риска, което е в интерес на темпа на развитието на икономиката, коментира Парамов.

Според Каролев влизането на еврото в България има поне две предимства – от една страна, се спестяват разходи по обмен и транзакции, а от друга – еврото има шанс да стане световна валута, ако и Великобритания, която е втората по икономически растеж в Европа, приеме еврото за национална валута.

Той обаче посочи, че има и риск, който определя и различната позиция на икономисти и експерти по тази тема. Първият риск е свързан с увеличение на цените, макар, че в условия на дефлация той не вижда как ще се случи това. А другият е свързан с хармонизирането на данъчната политика по отношение на преките данъци, което според Каролев не е в интерес на България.

Гостите коментираха и пенсионната реформа, която предизвика остри дебати и в парламента, и сред работодатели и синдикати.

Карелов е категоричен, че тази реформа стартира и късно и неправилно, а пенсиите не могат да растат с повече отколкото БВП. Според него тя трябва да бъде съобразена с два основни показателя. Първият, който е положителен - че хората живеят вече по-дълго, и вторият – че хората раждат по-малко деца, от което следва, че в годините все по-малко работещи ще издържат повече пенсионер. Тоест, при тази демографска ситуация няма как да се плащат по-високи пенсии на повече хора от по-малко работещи. Тоест, хората трябва да могат да спестяват пари, за да осигурят старините си. В страни с подобна демографска ситуация, там се увеличава ролята на частните пенсионни фондове, посочи Каролев.

Според Кольо Парамов държавата няма достатъчно финансов ресурс, за да направи качествена пенсионна реформа. Затова трябва да се търсят различни модели, които да повишат макар и не с много доходите на възрастните хора у нас. Освен това, много е важно как се управляват парите в пенсионните фордове. И тук е важен контролът на държавата, който трябва да бъде особено голям, предвид модела на поведение на богатите хора и олигархичните структури, които функционират у нас, обясни Кольо Парамов.