В руския клон на BBC неотдавна се появи обширна статия за Андрей Ермак – човекът, който шест години стоеше най-близо до президента Володимир Зеленски и олицетворяваше властовата вертикала. На 28 ноември той бе принуден да напусне поста началник на президентската канцелария след шумни обиски на Националното антикорупционно бюро (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП) в дома му. Макар конкретното обвинение да не бе обявено, самият факт, че претърсването е по линия на операция „Мидас“, показва решимостта на антикорупционната система да удари „втория по влияние човек в държавата“.

Ключов момент, който статията на BBC само загатва, е, че Зеленски е разполагал със смущаваща информация за най-близкия си съратник още седмица преди началото на следствените действия. Тогава президентът е бил изправен пред тежка дилема: да защити човека, който бе в основата на управлението му, или да демонстрира институционална независимост – с всички въпросителни, които се  отварят около личността на Ермак.

Юрий Швец, бивш резидент на КГБ на СССР, критик на режима в Кремъл, емигрант в САЩ и  анализатор, отбелязва, че статията на BBC е по-интересна не с написаното, а с 

премълчаното

 Според него авторите представят Ермак едва ли не като вицепрезидент – роля, която трябвало да обяснява огромните му правомощия. „Стова съм абсолютно несъгласен – казва Швец. – Правомощията на Ермак надхвърлят тези на президента на САЩ. Той можеше да се обади на председателя на Радата и да разпореди кой депутат да бъде изгонен. А това е човек, който не е избиран от народа и няма законови правомощия.“ Според него по-точното определение е „регент“ – фигура, управляваща със „царски“ правомощия в отсъствието или слабостта на законния владетел.

Докато BBC обяснява възхода на Ермак с „странен законодателен вакуум“, Швец е категоричен, че причините са далеч по-дълбоки – и свързани с руското влияние.

Кой е Андрей Ермак преди властта?

Кариерата му започва във филмовата индустрия, с контакти в Холивуд. Професионалният му опит обаче трудно може да бъде определен като подготовка за държавен управленец в условията на война. Осем години е бил нещатен съветник на бореца Елбрус Тедеев – известен в Киев не само като спортист, но и като член на организирана престъпна група, ръководена от Салохов.

От 2013 г. Ермак управлява бутик „Санаха“, където се продават контрабандни стоки от Китай и Турция. Магазинът в момента е собственост на близката до него Оксана Мороз – добре позната през 90-те на киевската полиция като аферистка и партньорка на бандита Малик Заде. В онлайн форумите за бутика потребители описват Ермак като „чудовище, което манипулира и крещи на всички“.

Негова ключова, но често премълчавана връзка е тази с руския бизнесмен Рахамин Емануелов – свързан с руските служби и акционер в „Интерпром банк“. Банката има връзки с висши представители на режима, включително хора близки до олигарха Дерипаска. Емануелов участва и във фонда „Диалог между цивилизациите“ – структура, която според Швец се използва за влияние, корупция и създаване на проруски политически партии в Европа.

Как Ермак попадна в екипа на Зеленски?

По думите на Швец появата на Ермак в обкръжението на президента не е по време на кампанията, а едва след избирането на Зеленски. Той заема скромната длъжност „съветник“, но много скоро заменя Виктор Медведчук – доказан агент на Кремъл – като главен посредник в комуникацията с Москва.

Швец подчертава, че подобна роля е равнозначна на дипломатическа мисия, за която се изисква одобрение от чужда държава. „За да замени Медведчук, Русия е трябвало да даде агреман за Ермак – казва Швец. – Москва очевидно е залагала на него като на човек, чрез когото може да прокарва своите интереси.“

Според него това е част от класическа операция на руските спецслужби за инфилтриране на агент, разширяване на влиянието и създаване на условия за стратегически контрол над Украйна. Успехите на Ермак в обмена на пленници само улесняват укрепването му във властта.

Шантажът срещу Зеленски

Швец твърди, че именно чрез Ермак Кремъл е успял да вкара Зеленски в жесток капан: среща с Николай Патрушев – архитектът на терористичните взривове в Москва през 1999 г. „Това беше шантаж, изпълнен по най-бруталния начин – казва Швец. – Вместо дипломат, му изпратиха вълкодав.“

След тази среща позициите на Ермак в украинската власт на практика се утвърждават окончателно. Той поема външната политика, а Външното министерство остава излишен придатък. Последва прочистване на „порошенковите посланици“, с което страната рязко сменя външнополитическия си курс.

Когато обаче общественото недоволство срещу „формулата Щайнмайер“ и преговорната линия избухва, Ермак се оказва в затруднение. Според Швец той дори се е извинявал пред Москва за неспособността си да овладее ситуацията.

Именно тези особености в биографията и поведението на Ермак дават основание на Швец да го подозира, че е къртица на Кремъл.