​Красен Станчев: Последният дълг от времето на Живков гражданите на България изплащаха до 2015 г.

Проблем на 2017 г. ще е обстоятелството, че новият президент ще направи правителство с опора вляво, включително патриоти и атакисти. Най-малкото, което ще се случи, ще е опитът за преразпределяне на политическо влияние при държавните поръчки. Той ще продължи и след изборите, ще има забавяне на изпълнението на държавни поръчки и съответно намаляване на правителственото потребление като фактор на ръста на БВП. Трудно е да се прецени с колко. Това казва в интервю пред „Труд“ икономистът Красен Станчев. Според него хубавото на предсрочните избори е, че ще бъдат отложени маса икономически вредни законопроекти – за промени в ГПК и други инициативи в полза на длъжниците (а не на спестителите в банките), за задължителния одит, концесиите, храните, преразглеждане на договори в енергетиката и какво ли още не. След изборите, независимо от техния резултат, работата по тези направления ще продължи с удвоен ентусиазъм.

Красен Станчев е категоричен, че България е страната с най-много държавни фалити (по външни дългове) през ХХ век в Европа, три от тях по времето на управлението на БКП. Последния дълг от времето на Живков, превалутиран и преиздаден като нов дълг през 2004 г., гражданите на България изплащаха от 1994 до 2015 г. Ако са верни сметките на Мартин Иванов и ЕБВР, БВП на човек от населението на България през 1918 и 1989 г. са практически равни величини – 900-1000 щатски долара. Абсолютната стойност на БВП на България в щатски долари през 1944 и 2016 г. също е почти една и съща сума, казва икономистът.

След 2004 г. България е с най-бързо растящите реални доходи на домакинствата в ЕС, но лошото управление на икономиката продължава. „Цанков камък“, „Белене“ и КТБ са само видимата част на айсберга от неразумност на държавното управление. Наскоро с колеги се опитахме да изчислим невъзстановимите загуби от държавното управление и нарушенията в управлението на закона за бюджета за периода 2007-2015 г. Проследихме такива загуби за около 4 млрд. лева, приблизително по 500 млн. лв. средно на година. Вероятно загубите са поне наполовина повече, посочва още Станчев.

 Той е категоричен, че ако е главен прокурор, веднага ще започна разследване по случаите, описани в издадената наскоро „Черна книга“ на института „Фридрих Науман“ и на ИПИ за широките пръсти на властта, за оскъпените и опорочени обществени поръчки.

Красен Станчев предупреждава, че изобщо държавата няма място да се меси в области като социалната си политика, политиката на доходите, ръста на пенсиите и т.н.?. А конкретно в България не вярва нещо да се промени към по-добро в обозримо бъдеще.

Иначе реформите са относително прости. В държавния фонд за пенсии може и трябва да спре натрупването на дефицити, изобщо следва да се увеличава делът на частните фондове в пенсионното осигуряване. При помощите следва да се прилага принципът „първо работи“ – който не работи, не трябва да яде. Тогава ще се окаже, че е необходимо да се помага на малцина. А политика по доходите не може да има извън преразпределението чрез данъчното облагане. В тази област най-добре ще се отрази на нарастването на заетостта и доходите премахването на корпоративното подоходно облагане – то е данък върху потреблението, инвестициите и доходите на хората, работещи във фирмите, обяснява икономистът.