Фондът за гарантиране на влоговете няма достатъчно пари да гарантира поне тези, които са със сигурност гарантирани. Това каза на брифинг в парламента народният представител от ПГ на ГЕРБ Лиляна Павлова, съобщи Агенция "Фокус". „Трябва да е ясно дали гарантираме само главницата, или и лихвата. Ако се стигне до изплащане изобщо, то трябва да е без лихвите, които са натрупани от самото начало на техните депозити”, заяви Павлова. „Чакаме да получим ясна разбивка кой, колко пари, какви фирми, какви физически лица и кои са физическите лица. Чакаме решението на съда, да се разкрие банковата тайна и да е ясно кои са тези фирми и лица поименно”, посочи депутатът.

Народният представител от ПГ на ГЕРБ Менда Стоянова добави: „На консултациите при президента, на които присъствах, не достигнахме до общо решение – следва ли да се подкрепи законопроектът за КТБ, както е известен, или не. Поставиха се изключително много въпроси, на които не получихме отговор. Поставихме не само въпросите за това кой е виновен да се случи това, кой трябва да поеме отговорността. То е ясно - Управителният съвет на БНБ и правителството. Условието оставка на БНБ е налице, защото дори и днес БНБ не може да ни каже какво е истинското състояние на КТБ”.

„Независимо от това, дали ще има нов закон, или ще се работи по досегашния Закон за банковата несъстоятелност, държавата трябва да извади 2 милиарда лева, за да финансира изплащането на парите на гарантираните вложители. Във всеки един от сценариите държавата трябва да тегли дълг и да гарантира това”, заяви Стоянова.

Във връзка с изказването на Румен Гечев, че в КТБ има 2 милиарда бързоликвидни активи, Менда Стоянова каза: „Категорично това не е вярно. В КТБ, според доклада на одиторите и доклада, който БНБ изнесе, ако говорим за активи – в КТБ има 2 милиарда кредити, раздадени на предприятия, работещи, погасяващи си кредитите с добри обезпечения. Тези кредити не са високоликвиден актив. Ако това, което г-н Гечев предлага, се случи, означава да поискаме от тези предприятия предсрочно погасяване на кредитите и да ги изправим пред икономическа невъзможност да работят”.

„Най-важното е защо четвъртата по големина банка е в това състояние, защо допреди 3 месеца одитът й показваше, че е в състояние да купи малката френска банка „Креди Агрикол”, защо никой не е сигнализирал, че тази банка има проблеми, ако тя наистина има проблеми. Кой е виновен и кой трябва да понесе отговорността? Това не означава, че държавата трябва да избяга от своята отговорност и да обезщети хората. Освен тези 600 милиона на физически лица, там има 1,6 милиарда необезпечени пари на фирми, общини, европейски средства”, подчерта Стоянова.