България възнамерява да влезе едновременно в Механизма на обменните курсове ERM II и в европейския Банков съюз, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle), цитирайки „Нойе цюрхер цзйтунг” (Neue Zürcher Zeitung).

ERM II е един вид преддверие към еврото. Той обвързва валутата на страната-кандидатка за влизане в еврозоната, като са възможни отклонения от най-много +/-15% от курса на еврото. Това продължава поне 2 години. Фактът, че България едностранно е обвързала лева с еврото, не променя с нищо този срок. Все пак трябва да се отбележи, че страната вече 21 години запазва стабилен валутен курс спрямо еврото от 1,95583 без никакви отклонения. Това, както и валутните резерви, възлизащи на 23,51 млрд. евро (45,97 млрд. лв.), всъщност правят лесно за България да изпълни най-трудното условие за приемане в еврозоната.

В случаят обаче ситуацията се различава малко от тези за предходните държави, кандидатстващи за валутния съюз. Защото днес кандидатите за присъединяване към еврозоната трябва да са и част от Банковия съюз - задължително условие преди въвеждането на еврото. Членството в него означава, че Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт на Майн и Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) в Брюксел ще засилят надзора над банковия сектор в България. А страната ще може да въведе еврото не по-рано от 2022 година. България иска еврото и на хартия нищо не говори против това: бюджетът е балансиран, а държавният дълг е под 30% от брутния вътрешен продукт - един от най-ниските въобще в Европейския съюз, посочва „Зюддойче цайтунг” (Süddeutsche Zeitung) . Страната се справя добре и по отношение на инфлацията и дългосрочните лихви. С това България изпълнява тъй наречените критерии за конвергенция. Но, преди да бъде приета в еврозоната, тя ще трябва да докаже още нещо. Според Европейската комисия, България трябва да подобри своята производителност - отделно от изпълнението на критериите за членство в Банковия съюз, който беше създаден след избухването на кризата с еврото и не е част от Договора от Маастрихт. Въпреки това България трябва да хармонизира националното си законодателство с европейските правила, което ще бъде подложено на проверка от ЕЦБ. Очаква се това да отнеме около една година. Но повече от 10 години след приемането си в ЕС България продължава да е най-бедната страна в него, която има и сериозен проблем с корупцията. Брутният продукт на глава от населението е около 7 хиляди евро. За сравнение в Германия той е 42 хиляди евро, а в Люксембург - цели 103 хиляди евро.

Според изследване, проведено от социологическия институт „Kantrar Emnid”, 42% от германците подкрепят идеята в средносрочен план България да бъде приета във валутния съюз. В същото време 40% от анкетираните се обявяват против въвеждането на еврото в източноевропейската страна. Най-голямо е одобрението за приемането на България в еврозоната сред избирателите на Левицата (59%) и на Социалдемократическата партия (57%). Най-слаба е подкрепата при избирателите на „Алтернатива за Германия” – 25%, и ХДС/ХСС – 35%.