Изборите минаха. Резултатите са ясни и красноречиви. Политиците са свръхангажирани да пресмятат шансовете на различен тип коалиции.
Времето обаче не чака. Имаме предвид икономическото време. И по-точно - взривоопасната ситуация в публичните финанси, която е обвързана с точно фиксирани срокове за действие. Това се казва в открита позиция на Съюза на икономистите в България, подписана от проф. Кръстьо Петков, председател на УС на СИБ.
Ето какво пише в Закона за устройството на Държавния бюджет:
„...- до 15.10. на т.к.г. министърът на финансите внася проекто-бюджета за следващата к.г. в МС за разглеждане и одобрение, придружен от доклад относно неговото изпълнение;
- до 31.10. на т.к.г. министърът на финансите внася проекто-бюджета за следващата к.г. в НС за приемане;
Чл. 20 (6) на ЗУДБ посочва, че ако проекто-бюджетът не бъде внесен в необходимия срок (т.е. 31.10.), то МС трябва да представи на НС мотиви за забавянето и трябва да поиска разрешение от НС за продължаване на срока на изготвяне на проекто-бюджета.
В случай че проекто-бюджетът за следващата к.г. не бъде приет от НС, това е правно основание правителството да подаде оставка, да се сформира ново правителство (служебно) и то да внесе нов (или преработен) проекто-бюджет. Или парламентът, който не е приел на второ четете проекто-бюджета се саморазпуска, правят се нови парламентарни избори и на новия парламент се предлага да гласува стария проекто-бюджет”, припомнят учените.
Досега в България се е налагало да се работи по първия вариант. Но днес ситуацията е коренно различна. Има вероятност до края на месеца да не се състави редовно правителство. Следващото НС (при новото разпределение на местата за депутати и очевидните различия между партиите) трудно ще постигне съгласие по подготвения от служебния кабинет проект за актуализация на бюджета. Изправени сме пред опасността да се провали и законоустановеният срок за приемане на новия бюджет за 2015 г.
Като прибавим и висящия казус с КТБ, става ясно, че сме изправени пред опасността от блокаж на фиска и на нормалното функциониране на бюджетната дейност на държавата. Стигне ли се до там, жизнено важни системи, разчитащи на финансови трансфери, ще спрат своята работа. Всичко това се случва в решаващ момент от задвижването на новата финансова програма на ЕС -до 2020 г., когато всяка държава член на общността се конкурира с останалите при стартирането на програмите.
За опасността от принудителна пауза в бюджетирането експертите на Съюза на икономистите в България предупредиха още преди седмици; на срещата в Министерство на финансите , състояла се на 29 септември, 2014 г. по повод на проекта за актуализация на бюджета за 2014 г. и искането за нов външен заем, посочихме отново този риск. До днес-никаква реакция!
Отправяме поредния предупредителен сигнал към кандидатите за съставяне на коалиционен кабинет: не подценявайте икономическия риск! Предупреждението е и към президента на България, който е призван да играе конструктивна и балансираща роля в кризисни моменти!
Още от Бизнес
WSJ: Скандинавската формула за просперитет в опасния и фрагментиран свят
Предишният свят е изчезнал. Русия заплашва територията на скандинавските страни, Китай заплашва пазарите им и вече не могат да разчитат на САЩ за защита, но те намират път да се адаптират към новата реалност.
Тод Боули прояви интерес към активите на „Лукойл“, включително българската рафинерия
Милиардерът има подкрепата на американското правителство и влиятелни фигури от Персийския залив, свързани със семейство Тръмп, за да участва в наддаването за международните активи на „Лукойл“
България напуска московска банка, НС одобри връщането на 15,1 млн. евро за 20 години
Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова посочи, че със споразумението с Международната банка за икономическо сътрудничество се уреждат взаимни условия с нея , така че страната ни да не бъде ощетена