Косара Белниколова

Преди дни министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо и лидерите на ЕС подписаха търговското споразумение (СЕТА), подготвяно в продължение на 7 години. Церемонията в Брюксел трябваше да се състои и по-рано, но бе отложена заради отказа на белгийския регион Валония да подкрепи СЕТА. С този акт са изпълнени условията за отпадането на визите за Канада за граждани на България и Румъния до края на следващата година.

През декември се очаква документът ще се разглежда в парламентарната комисия на Европейския парламент. През февруари ще се гласува в ЕП, след което ще започне предварителното му приложение. След това в срок от две години той трябва да бъде ратифициран от 28-те национални парламента в ЕС.

Но какви реално ще са икономическите, екологичните и обществените последици след окончателното му ратифициране? Успя ли България да защити националния си интерес? Отговори потърсихме от бившият председател на „Зелените“ Борислав Сандов и бившият дипломат Александър Йорданов, които коментират няколко аспекта на важната тема:

- Какво е мнението Ви за СЕТА?

Б. Сандов: CETA се подготвя от няколко години, в които, както ние „Зелените“, така и хората от гражданското общество, имаме сериозни критики. Това са нова генерация споразумения и не касаят единствено търговските отношения или митата, а са всеобхватни и касаят множество други сектори – на социално – икономическия живот. Именно в тези детайли се крият рисковете и негативите, които идентифицираме. По-специално – както с ТТIP, така и със CETA, имаме проблем с арбитражните съдилища. Това споразумение, както и TTIP,реално се подготвяше на тъмно, консултираше се почти единствено с големия бизнес – мултинационални компании, които не може да кажем, че са канадски. Те упражняват натиск.

Ал. Йорданов: По данни на ООН Канада е в челната десетка на света по средна продължителност на живота 82 години. България е на 87 място със средна продължителност от 72 години и на това място сме другари с Колумбия, Никарагуа, Саудитска Арабия и Йордания. Единственото ни утешение е, че Русия е далеч, далеч зад нас – на 137 място и почти на космическо от Канада. И разликата идва не само от здравеопазването. Явно канадците се хранят по-здравословно, с по-чисти продукти, дишат по-чист въздух и пият по-чиста вода от нас, след като живеят средно 10 години повече от нас. Впрочем в Канада няма рекламна агитация, че в кренвиршите може да има и месо. Те просто са с месо. Такава „радостна” реклама има само у нас. Както и има сирене без капчица мляко. Наскоро ни го съобщиха. Затова и всякакви твърдения от типа как канадците ще ни залеят с ГМО храни намирам за глупава и смешна пропаганда. Логично е държавите, които споделят общи демократични ценности и взаимно гарантират своята сигурност, да разширяват и задълбочават икономическото и търговското сътрудничество помежду си като ликвидират митата на все повече и повече стоки.

- По какъв начин споразумението CETA ще повлияе на икономиката на страната ни и в частност - на малките производители? Има ли опасност те да бъдат застрашени?

Б. Сандов: Това беше и един от аргументите и пред валонското правителство. Вече над 2000 зони са подписали декларацията от Барселона - от България шест общини са се присъедини към документа, именно притеснени от това, че местните власти, които пряко комуникират с хората, ще бъдат изложени на много сериозен риск. Например, ако едно училище в дадена община иска да има само местни биопродукти в столовата му, България може да бъде осъдена, заради решението на тази община от голяма компания. Освен всичко друго има опасени е и за обществените поръчки. От шест месеца се задават въпроси и има критики, но на тях никой не отговаря, а споразумението дори го нямаше на български.

Ал. Йорданов: Българските производители на селскостопанска продукция, както и от хранително-вкусовата и преработвателната индустрия, ще получат безмитен достъп до един 30 милионен нов пазар. И да не забравяме, че в Канада живеят и над 150 000 наши сънародници. Затова и ще напомня, че реално пазар има там, където хората имат пари да пазаруват и да търсят качествената стока. Ако нашите производители, но не и тези с „кренвиршите от месо”, твърдят, че нашите стоки са качествени, то не трябва да се съмняваме, че канадските граждани имат пари да ги купуват.И ще ги купуват.Нещо, което не мога да кажа, за съжаление, за руските граждани, които освен че не са платежоспособни като канадските, но и търпят своеволията на своите управници, които от четвърт век налагат тежки и непосилни мита на българските стоки, принуждавайки тези наши производители, които искат да продават на руския пазар да си продават продукцията на безценица. Канада ни дава обратния на Русия пример и възможност. И ако искаме да не политизираме икономиката и търговията би трябвало да сме доволни от две неща: първото е, че сме членове на Европейския съюз и второто, че този наш съюз ще подпише с Канада т.нар. всеобхватното икономическо и търговско споразумение.

- Какво ще е влиянето за Европа като цяло?

Б. Сандов: Тревожно по повод тези споразумения е, че държавите-членки, включително България, нямат анализ как това ще се отрази реално на икономиката – кои ще бъдат облагодетелствани и кои ще бъдат засегнати. Виждаме, че засегнати ще бъдат екологичните стандарти, защото ще се гледа печалбата, без да има честна търговия или добавена стойност. Има стотици неправителствени органи, браншови и бизнес организации и милиони подписали се срещу споразумението. За мен трябва да върнем дебата по същината на този вид споразумения. Ние сме за свалянето на определени мита, но търговията трябва да бъде честна – това е по-важно, отколкото да е свободна, където печелят най-вече големите.

Ал. Йорданов: Ще обърна внимание само на един аспект, защото все пак цялото споразумение е близо 1600 страници. И той е важен за цялото европейско икономическо пространство, част от което сме и ние. С отпадането на митата суровините от Канада ще поевтинеят – това са горива, метали, включително и ядрено гориво, което и за нас е важно. Няма да го купуваме все от Русия, нали? А след като падат цените на основни суровини, ще падат и цените на стоките, които се внасят у нас. Или които ще изнасяме за ЕС и Канада. Икономистът Красен Станчев в този смисъл правилно отбелязва, че ще се получи елементарен ефект, а именно: „когато търгуваш с по-богати, по-бедните стават по-богати. Тогава, когато бедните търгуват с по-бедни, те стават още по-бедни.” Това последното ние си го знаем от дълголетните търговски отношения с Русия и „народно-демократичните държави”, включително от времето, когато турското кафе у нас бе „виетнамско”. Самият факт, че всички европейски държави, с изключение на една белгийска провинция, изразиха готовност да подпишат споразумението показва, че няма какво повече аз да умувам. Убеден съм, че достатъчно количество високо компетентни експерти са прочели тези 1 600 страници и са отчели ползите за Европа и за гражданите на Европа.

- Как ще коментирате факта, че условието за приемането на споразумението, от страна на българското правителство, беше свързано с отпадането на визите?

Б. Сандов: Това също е ключов елемент. От една страна е жалко, че българското правителство се опитва да изтъргува визите с едно подобно всеобхватно споразумение. Трудно може да наречем това „честна сделка“. Трябва да отбележим и факта, че има неравно третиране на Канада към страните от ЕС – България и Румъния все още нямат възможност за свободно движение на хора, в същия момент Канада иска да има споразумение с всички страни. Когато Канада работи с всички страни като общност, то би трябвало да третира и държавите по еднакъв начин. Редно е България да иска отпадане на този режим, но не е редно да бъде търгуван по този начин. Това е и поради факта, че сме нова страна-членка, нямаме утвърдени регионални марки и добре работеща икономика, която ще бъде ограничена, включително и със страни отЕС.

Ал. Йорданов: Губи ми се логиката в нашата позиция. По-скоро очаквах от правителството сериозен коментар по съществените части от споразумението, а те са търговско-икономическите. Защото сключи ли се СЕТА и паднат ли визите, и ограниченията, за работа, както преди десетина години стана със Запада Европа, хиляди българи ще си спомнят популярната песен на НЛО от началото на 90-те години и ще стегнат куфарите. Защото след СЕТА няма пречка българските стоки да ги има в Канада, а и заплащането на труда в Канада още дълго време ще продължи да бъде по-добро от това в България. В света на глобалните интереси отделният човек също има своя глобален интерес: да живее при по-висок стандарт и по-дълголетно. А щом това го могат канадските граждани не е лошо и българските да се поучат от тях как са го постигнали. Но важно е наистина визите за българите за Канада да отпаднат. А когато българите започнат да се връщат от Западна Европа, от САЩ и Канада, това ще означава, че в България вече управляват честни и некокорумпирани, загрижени истински за националния просперитет, управници и политици. Засега не се очертава такава тенденция, т.е. не се забелязва „връщане”.

- Какъв е коментарът Ви за съдилищата, които ще бъдат създадени за неговото регулиране, все още няма ясни правила по тях, като в същото време ще имат достъп само големите компании?

Б. Сандов: От една страна не е ясен начинът, по който се формулират и избират и нямаме гаранция, че те обслужват единствено обществения интерес. В същия момент има възможност големи компании – които единствени имат достъп до тези съдилища да прилагат натиск и да притискат определени общности, когато, например, чрез референдум, са решили нещо, което е в полза на околната среда или общественото здраве или в защита на своята местна икономика чрез промотиране на местни стоки и услуги, които са на територията на тази страна – географски понятия, и запазени марки. Тези всички елементи на социалния и икономически живот, стават сериозен риск да бъдат премахвани и отделните държави да бъдат наказвани с подобни арбитражни съдилища. Това далеч надхвърля това, което се нарича инвеститорски интерес и неговата защита. Ще има съвет, който ще се произнася за всяко решение на Народното събрание дали отговаря или не отговаря на стандартите на тези споразумения, нещо като „Конституционен съд“, но с предварително произнасяне, което много често ще натежава над мнението на местните или националните представители. Има голяма опасност тези представители вече да не гласуват за интересите на хората, които са ги избрали, а според насоките на тези регулаторни съвети.

Важно е да се отбележи, че подписването на споразумението, не означава незабавното му прилагане. Има части от него, които ще бъдат предварително приложени. Останалите ще влезнат в сила само ако споразумението бъде ратифицирано от Европейският и националните парламенти. Например дейността на арбитражните съдилища няма да влезе в сила, както и ще има допълнителни гаранции, че няма да повлияна политиката на ЕС по отношение на ГМО, например. Например, ако се върнем 6 години назад и си представим, че имахме това споразумение, няма да може да има забрана за отглеждане на ГМО-култури. Очакват се подобни промени в споразумението. Нужно е да имаме гаранции.

Ал. Йорданов: В момента ние сме свидетели как една голяма руска компания осъди България. И българският народ ще плаща заради задкулисните игри на част от политиците ни с Русия. СЕТА дава възможност на чуждестранни корпорации да съдят държави пред арбитражни съдилища, ако търпят загуби поради факта, че държавата е нарушила задълженията си занедискриминационно третиране (чл. 3, ал. 156f от споразумението) или не е осигурила гарантирана защита на инвестициите. В случая няма нищо ново. Статистиката сочи, че само през 2012 г. има 514 такива случаи в САЩ, Холандия, Великобритания и Германия. Новото е, че сега вече това право става трансатлантическо и такава, както я определят– висша степен на паралелно правосъдие, е нещо ново. Но във всички случаи този член е като юзда пред онези правителства, които не управляват справедливо и „играят” задкулисно с едни срещу други компании. А това в нашия 26 годишен преход сме го наблюдавали многократно. Както при приватизацията, така и след това. Но искам да обърна внимание, че всяко едно споразумение, което прекрачва Атлантика и свързва Европа със САЩ и Канада, практически разширява територията на свободата на гражданите. Те стават част от пространство, което справедливо канадския премиер Джъстин Трюдо определи като „учтиво” пространство. То е същото пространство, което помогна на страните от Западна Европа да се възстановят след Втората световна война и да постигнат качество на живота, за каквото ние само можехме да мечтаем в окупационната зона на съветския комунизъм.