Това е записано в доклад на Световната банка.

Критериите при избора им са формулирани на базата на съществуващите у нас традиции, които могат успешно да бъдат реализиране при стъпването на сегашни и нови пазари.

Първият от тези сектори е хранително-вкусовата промишленост, в която най-голям дял по отношение на заетостта и приходите имат месо, плодове и зеленчуци и органични продукти. България е традиционно силна и в износа на вино, пилета, прясно сирене и хлебни изделия.

Според доклада в този бранш в който има над 7000 фирми с близо 115 000 души. Общият размер на приходите е 4,059 млрд. евро. Анализ на предимствата показва, че имаме високи стандарти на качество, добре развити мрежи за транспорт и дистрибуция, достъп до европейските пазари, традиционно присъствие в Русия и ОНД и евтина работна ръка.

Пречките пред развитието на сектора експертите на Световната банка виждат в остарялото оборудване, многобройните посредници при доставките и липса на връзка с научните центрове за разработване на нови храни.

За да бъдат ефективни усилията за развитие на сектора, държавата трябва да се насочи към преодоляването на няколко пречки - ниската производителност, силното

обезлюдяване на селските райони и ограниченото финансиране

Вторият по потенциал сектор, посочен от експертите, е машиностроене и електроника. Според данните в доклада секторът е фокусиран изцяло върху износа - 15% от общия и 50% от този за Германия и Италия.

Той обаче се оказва силно засегнат от застаряването на населението и доминирането на малки играчи, което пречи за развитие на по-мащабни проекти, както и за навлизане на пазари с висока добавена стойност.

Като трети по потенциал сектор в докладът е посочена фармацевтичната промишленост. Въпреки че е един от най-малките в ЕС, пазарът му достига 2,098 млрд. лв. през 2011 г. Разходите за лекарства са 2,45% от БВП, а всички прогнози са, че този пазар ще расте с около 9,1% за година. Докладът оценява високия потенциал и заради значителните инвестиции в него. Като голямо предимство експертите сочат силните традиции и географската близост до пазарите в Близкия изток и ОНД.

Пречките са свързани с многото и тежки регулации. Експертите смятат още, че заради силната конкуренция и скъпите проучвания и производство секторът се нуждае от финансова подкрепа - както държавна, така и от еврофондовете.

Като четвърти сектор, който може да ни извади от кризата, докладът сочи този на високите технологии. От 2006 г. досега той растял с 14% на година, а печалбите - с 83% Износът на стоки и услуги от него се е увеличил 14 пъти от 2005 г. до 2012 г. В момента този сектор заема 47% от общия износ на бизнес услуги.

Средната стойност, създадена от един служител, била 45 700 лв., което е три пъти повече от този показател в национален мащаб - 16 800 лв. Като сериозен проблем обаче е, че има недостиг на квалифицирани кадри. Дори завършилите висше техническо образование нямат нужната квалификация,

за да започнат веднага работа. Голяма част от тези хора работят в чужди фирми, които обаче действат автономно в България.

Културните и креативни дейности като тези на архитекти и рекламисти също имат голям потенциал, се посочва в доклада. Въпреки че не получават никаква помощ от държавата, това са малки фирми с персонал до 40 души, в които дори и по време на кризата е нямало съкращения.

За да могат тези сектори да покажат потенциала си, е необходимо разработването на нови технологии и иновативни продукти.