Илиян Василев, bulgariaanalytica

Контурите на евентуално решение на Европейската комисия, които изтекоха в медиите след срещи на комисаря Вестагер с висши ръководители на Газпром и заместник министъра на енергетиката на Русия предвещава нови пикове на националния енергиен егоизъм и трусове в ЕС.

Краят на месец октомври донесе новината за решение за освобождаване на 80% от капацитета на газопровода ОПАЛ, който свързва Северен поток през Германия до Чехия, което ще даде възможност за доставка на допълнително над 10 милиарда кубически метра. Тези количества ще бъдат отнети от транзита през газопровода Ямал през Полша и газопреносната система на Украйна. Едни ползи и приходи се преместват от Източна Европа в Германия и Западна Европа, което неминуемо ще породи напрежение между източноевропейските страни и Берлин.

Няма никакъв солиден пазарен репер в решението на ЕК, защото няма логика тя да насърчава пренасочването на приходи от транзит през проекти, които заобикалят Източна Европа, но доставят газ за същата Източна Европа, по по-дълги маршрути и по-нова скъпоструваща инфраструктура, само защото Москва има геополитически съображения.

Няма проблем транзитните оператори да се конкурират за товародатели с най-оптимални условия за доставка на руски природен газ по суша или през морския маршрут, но няма никаква логика Европейската комисия да отдава предпочитание на желанията на газовия монополист, срещу когото има разследване и в пряк и неопровержим ущърб на страни членки.

Вестите от Брюксел демонстрираха за пореден път дълбоката криза и разцепление в ценностната основа на Европейския съюз. Наблюдава се тотално разминаване между политическата линия на „студен мир“ и санкции спрямо Русия, от една страна, и стремежа за инвидуални или групови привилегии на едни, за сметка на други членове, което прозира зад сугестираното или казано от еврокомисаря по конкуренция по казуса Газпром през последните седмици.

Да припомним – германските бизнес кръгове, особено търгуващите с Русия, упражняват системен натиск върху канцлера Меркел за премахване на санкциите и за изграждане на Северен поток-2. Тъй като политическите измерения на подобен ход на Берлин са твърде значими и за да направи по-приемливо подобно решение, Еврокомисията и отговорни фактори в Германия се стараят да намерят обходен път за да компенсират Газпром и немските му партньори, след решението на полския регулатор, което на практика замрази Северен поток-2. Решението на Комисията в този му вид е опит за защита на Газпром от реакциите на страните от Източна Европа.

Чрез разширението на достъпа до капацитет в Опал Газпром получава получава възможността да се договаря със западноевропейските компании, които получават газ на по-ниски цени, които след това да продават с премия на източнотоевропейските пазари по формулата – цена в Германия плюс премия, плюс транспортни разходи, като лишат Полша, Словакия и Унгария от транзитни приходи и по-евтин газ.

Този явен фаворитизъм е далеч отвъд дори минималните разбирания за солидарност в Европейския съюз, при който една страна член на ЕС доброволно се съгласява да бъде използвана от страна нечлен, за да нанесе последната щета на друга страна член. Нещо като приятелски огън. Става дума за отнемане на над 4 милиарда долара от приходи от Източна Европа в транзитни такси и по-ниски цени за природния газ, които се прехвърлят като ползи към западноевропейските компании.

Една от ключовите линии в разследването на Европейската комисия срещу Газпром бе именно санкцията за годините след 2011 за свръхприходи при преките продажби на природен газ от Газпром при 30 % процента по-висока цена, при това при по-ниски разходи за транзит и по-късо разстояние. Санкцията на ЕК трябваше просто да възстанови справедливостта, като върне тези надвзетите суми обратно на компаниите и потребителите. От проекта за решение на ЕК излиза, че тези маржове просто ще се преместят или по-скоро споделят от Газпром с неговите западноевропейски партньори – EoN, RWE, Engie и т.н. но отново се плащат от източноевропейските потребители.

Колко струва уверението на госпожа Вестагер, че Газпром е обещал да разреши на клиентите си да препродават руски газ, когато основните газови потоци ще минават и ще се преразпределят през Германия, а RWE и ЕоN отдавна търгуват с природен газ в Източна Европа.

Интегрирането на различните части на европейския газов пазар и хармонизирането на цените при преминаването от дългосрочни нефто-индексирани към спотови договори за доставка ще постави източно-европейските потребители допълнително в неизгодна ситуация с по-ниска ликвидност на пазара на природен газ, следователно по-ниска енергийна сигурност, по-слаба диверсификация и по-ниска конкурентноспособност на националните компании спрямо немските компании, които търгуват с руска газ и печелят на техните пазари.

След получаване на окончателното предложение на Газпром, което трябва да преповтори вече договорените компромиси, ще следва одобрение на документа от засегнатите страни в рамките на процедура по т.н. „маркет тест“. С този акт ЕК прехвърля горещия картоф и отговорност на източноевропейските страни, които вече заявиха готовност да отведат спора с комисията в съда.

Няма никакво съмнение каква ще бъде реакцията на страните от Централна и Източна Европа.От Варшава и Братислава вече заявиха готовност да действат решително. Без тяхното съгласие, споразумението на ЕК с Газппром не може да стане окончателно и задължително за изпълнение, т.е. сделка от типа „ангажименти в бъдеще“ срещу опрощаване на минали грехове няма да има.

Съвместяването на стратегията за „привилегировани“, изключени от евростандартите, сделки с Газпром за германските компании, докато другите страни съблюдават законодателството и интересите на общността, е на практика невъзможно. Това не е просто Европа на различни скорости, а различни типове Европа. Германия неизбежно ще се изправи пред избора кое за нея е по-важно – Европейския съюз или сделките и с Русия.

С това решение ЕК ще признае, че предпочита да запази за Германия ролята на главен европейски диспечер на руския природен газ, който в момента се продава на най-ниски цени. „Разбирателството“ между ЕК и Газпром, трасира пътя на обособяване на привилегировани и непривилегировани пазари за руски газ в Европейския съюз. До навлизането на значителни количества ВПГ от глобалния пазар, което се очаква да стане след средата на 2017 година, по Северен поток и ОПАЛ ще минават достатъчно големи обеми руски природен газ, извън това, какво ще се случи със Северен поток-2. Има всички основания да се твърди, че с действията си Европейската комисия и по-конкретно антитръстовият орган осъществяват състава на неправомерна държавна помощ, но този път от името на институцията която е призвана да я наблюдава и санкционира.

Трудно е да се обясни поведението на екипа на госпожа Вестагер, още повече, че в момента Газпром не е в силни позиции и не може да поставя никакви ултиматуми, нито да стресира членките на ЕС със заплахи за внезапни прекъсвания в подаването на природен газ. Всички страни членки, в това число и България, разполагат с алтернативни доставчици и могат да осъществят доставки по алтернативни маршрути – достатъчни за да покрият средносрочни дефицити, т.е. такива които могат да се формират при прекъсване на снабдяване от Газпром. В допълнение, почти изключено е Москва да отиде на „врътване на кранчето“, защото това само би ускорило процеса на пренасочване на клиентите към нови доставчици.

Газпром губи в арбитражи всички дела със свои клиенти по злоупотреба с монополно положение или форсира извънсъдебни разбирателства по обвиненията за непазарни и свръхвисоки цени на природния газ за страните от Източна Европа. Точно в този момент Европейският комисар Вестагер подава спасителна жилетка на газовия монопол и опрощава минали грехове.

Натискът на ЕК по антитръстовото разследване принуди Газпром да изпълни редица изисквания на Третия енергиен пакет и да понижи цените си, за да избегне санкции и глоби. Но краят на този път още е много далеч. Европейската комисия със сигурност знае, че руската газова компания продължава да игнорира европейското право и да залага на подписаните междуправителствени споразумения, по силата на които са сключени и договорите за доставка и за транзит. Това прави промяната им трудна, дори когато страните членки се позовават на европейските норми. Ограниченията, които примерно България има по силата на сключените договори за доставка /до края на 2022 година/ и за транзит /до 2030/, спъват диверсификацията и либерализацията на газовия пазар. Националната газова компания Булгаргаз с голям труд може да намери ниши в съществуващия договор за доставки от нови търговци. Ограниченията и високите тавани на задължителните доставки от Газпром по клаузата „вземи или плати“ остават. Булгартрансгаз от своя страна може да освободи вече ангажирани по транзитните договори капацитети в транзитната система и за ги предложи на трети страни.

Поради горните причини, Булгаргаз не може да управлява газовите си баланси като продава излишните количества в чужбина. Балансирането на системата, при 97 процента зависимост от един доставчик и задължителни за покупка количества водят до допълнителни разходи по ангажирането на капацитети за задоволяване на пикови потребления. Те трябва да се поемат солидарно от всички потребители в режим, в който компанията действува като на „обществен доставчик“ от последна инстанция, т.е. е длъжна да удовлетвори всички потребности на природен газ.

Сигналът който дава еврокомисарят Вестагер окуражава Газпром да продължава своята двойнствена политика – една в Източна Европа, друга в Западна – като настройва страните членки една срещу друга на принципа „разделяй и владей“.

Водещ мотив в стратегията на Газпром е чрез привилегировани условия и цени да привлече на своя страна западноевропейските компании в битката срещу навлизащия втечнен природен газ от САЩ. Тази линия дава резултати – до този момент доставките на американски ВПГ за Европа се броят на пръстите на двете ръце и в тях като правило не участват „стратегическите газови партньори“ на Газпром.

Приятелският жест на комисаря Вестагер подкопава усилията на източноевропейските страни да диверсифицират своите газови пазари и дават непазарни конкурентни предимства на компаниите в Германия и Западна Европа, които след това се прехвърлят по цялата верига на производството на стоки и услуги, в който участва природен газ.

Получава се някаква странна политическа шизофрения – ако държава тръгне да подпомага своите фирми с фина регулаторна настройка на цените в полза на собствените си компании – то веднага Европейската комисия ще я обвини и санкционира за неправомерна държавна помощ.

Ако същото го прави самата Европейска комисия – няма санкции освен процедурата по нейното осъждане от страна членка.

Действията на еврокомисаря Вестагер изглеждат твърде странни, особено на фона на нейната решителност, дори агресивност при преследване „до ръба“ на аналогични случаи с американските компании Гугъл и Майкрософт, което и спечелиха симпатия и авторитет.

Вероятно всичко това трябва да загатне и да ни алармира за това какво ни очаква в ЕС без Великобритания, без нейната балансираща сила спрямо доминиращите немски интереси.

Но този път е без изход, със сигурна прогноза разпадането на ЕС.