В банките има 40 млрд. лева, но само 20% от българите с депозити държат по над 5 хил. лева. Общо 70% от депозитите са под 1 000 лева. Това коментира пред bTV кредитният експертТихомир Тошев.

Тези 40 млрд. са резултат от тежките години след кризата, защото българинът се настрои спестовно, обясни Тошев.

По думите му голям е и броят на тези, които нямат никакви спестявания и затова по празниците теглят по 200-300 лева стоков или бърз кредит. Тошев посочи, че става дума за около 16% от хората у нас.

Голяма част от хората не успяват да заделят нито лев, което е и причина за търсенето на бързи кредити за празници. Ниските доходи са накарали всеки шести да тегли кредит за покупки по Коледа. Стоковите и бързите кредити, които са за по-ниски суми, са били най-търсени през декември.

„Българинът е много чувствителен към всяко поскъпване заради ниските доходи. Продължаваме да сме с най-ниските доходи в ЕС”, отбелязва Тихомир Тошев. Той коментира, че именно това е причината българинът да е чувствителен към вдигането на цените на винетките, тока и други. "Това плаши българина, защото джобът му е доста изтънял", каза експертът.

„Причината да получаваме ниски доходи не са само лошите работодатели. Ниското образование, ниската производителност – всичко, което има по-добро образование, гледа навън”, каза икономистът Мика Зайкова. Зайкова отбеляза, че на този фон 21% от нашите сънародници са енергийно бедни заради ниските доходи, небалансираните цени на тока (по думите й реално електроенергията струва 35% от това, което плащаме, а останалото е „надстройка”, тоест такси "общество" и т.н.) и ниска енергийна ефективност.

Тя изрази мнение, че либерализацията на енергийния пазар няма да бъде истинска. „Ако ние направим истински пазар, не бива да се боим от либерализацията. Либерализацията е конкуренция, тя непременно ще повиши цените. Ние обаче не правим истински пазар – има едни такси, които нямат нищо общо с пазара”, коментира Зайкова. И двамата експерти са категорични, че финансовата култура на българина се е повишила. Българите са станали по-предпазливи отпреди кризата и са преосмислили поведението си относно финансите.