Това каза в отговор на журналистически въпрос председателят на ядрения регулатор Лъчезар Костов по време на отчета на работата на ведомството през миналата година.

Той припомни, че когато се решава спирането на проекта Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) е на финала на одобрението на техническия проект на руския изпълнител на АЕЦ "Белене" – "Атомстройекспорт". Процедурата по съгласуването на всички параметри на мощността с оглед безопасността продължи над пет години.

"В момента, в който падне причината, поради която бе спряна лицензионната процедура, и се реши да се рестартира проектът, на агенцията ще й трябва не повече от седмица за одобрение и издаване на разрешение за строителство", каза Костов.

По повод намерението на правителството да строи нов блок в АЕЦ "Козлодуй" по американската технология АР-1000, той коментира, че АЯР не може да се намесва при избора на технологии за изграждане на нови ядрени мощности, а само да се произнесе за безопасността на предложените й за одобряване проекти.

"Нашата работа е, след като технологията бъде избрана, да кажем дали съответства на нашите стандарти, на нормативната база, както и на Европейската комисия", заяви ядреният шеф. Според него АP-1000 е една от модерните технологии, които в момента се предлагат на пазара. "За нас обаче е важно при лицензирането на нова ядрена централа да се извървят всички етапи, предвидени в закона", заяви Костов.

Той посочи, че строежът на Националното хранилище за слабо радиоактивни отпадъци в близост до АЕЦ "Козлодуй" ще се забави заради решението на Върховния административен съд от ноември 2013 г., че изборът на площадката е направен в нарушение на законодателните изисквания. Това върна проекта в самото начало. Стойността на хранилището е 72 млн. евро, отпуснати от Международния фонд "Козлодуй" на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци". То трябваше да стане готово през 2015 г.

От АЯР отчетоха още, че през изминалата година в АЕЦ "Козлодуй" е имало 13 проблемни ситуации. Всички събития са били от ниво 0 по международната скала, не са имали връзка с ядрената безопасност и не са повлияли радиационната обстановка на територията на централата и в региона на Козлодуй, посочиха от агенцията. Няма ръст на тези събития спрямо 2012 г., когато е отчетен абсолютно същия брой, впечатление за зачестяване се създава заради това, че са се случили по-начесто в края на годината. През 2011 г. са отчетени девет аварийни събития, а през 2010 са били 19.