Илиян Василев, bulgariaanalytica

Новината за пристигането на първите танкери с втечнен природен газ от САЩ в турския терминал Алиага и пристигането на друг в бункеровъчното пристанище за природен газ Каламата в Гърция, развижи духовете сред търговците и основните играчи на пазара в Югоизточна Европа.

Очакваното присъствие на американски шистов газ на пазара на природен газ в региона се свързваше най-вече с надеждата за по-ранна диверсификация от тази предлагана с азерския газ, който дори в най-оптимистичните разчети се предвижда да достигне Югоизточна Европа след 2019 година.

Новината, че първият танкер пристига в Турция не е новина. Ако перефразираме максимата на банкерите, природният газ и парите отиват там където най-малко има нужда то тях – турският пазар на природен газ има достатъчно платежоспособно търсене, диверсификация и задоволеност. И днес вероятно е най-диверсифицираният в региона – страната получава природен газ, освен от собствени находища, от Азербайджан, от Русия, от Иран и от глобалният пазар на ВПГ през двата си терминала в Мармара и Алиага. Очаква се до две години да проработи и връзката с Ирак, като шансовете да получи значителни количеста газ от Източното Средиземноморие са значителни. Това прави Турция естествен газов хъб на региона, не поради претенциите на турските държавни ръководители, а най-вече заради равнището на потребление и достигната реална, а не имагинерна степен на диверсификация на доставчици и маршрути.

Проблемът на ВПГ доставките доскоро бе, че те не променят значително преговорните позиции на страните вносителки в преговори с Газпром. Основната част от договорите от Алжир, Нигерия и Катар, бяха дългосрочни и нефтеноиндексирани, а цените останаха по-високи от тези на руския природен газ. Така бе докато на световния пазар не се намеси американския шистов газ, който предизвика истинско цунами, което помете дългогодишни традиции на взаимоотношение между купувачи и продавачи, като обърна зависимостите. Това стана възможно именно защото САЩ бяха едновременно лидери в добива и във вноса ва природен газ, което позволи превръщането им в износител на природен газ и на революционна технология за добив, да промени целия глобален пазар на нефт и газ.

Промени се не само търговията и посоките на газовите потоци от Близкия изток и Америка към Европа и Далечния изток. Промени се съотношението на силите между купувачи и продавачи в полза на първите. На основните пазари, като европейския, продавачи като Русия повече не са в състояние да диктуват едностранно условия и да налагат изисквания, несвързани с търговски критерии по сделките. Рязко нарасна дела на търговията с къс хоризонт и спот репери. На европейския пазар отдавна е премината психологическата бариера от 50% като динамиката е еднозначно в полза на спот търговията.

След известно колебание и търсене на оптималния път за привличане от пазари с по-висока ценова конюнктура, американският шистов газ логично достигна и до нашия регион. Създаде се впечатление, че износителите от САЩ избягват най-големите национални пазари в Европа, в които пряко трябва да се конкурират с газпромовски и норвежки газ.

Първите доставки за Европа бяха получени в Испания и Португалия, които са на практика изолирани от основните европейски газови пазари. Последната доставка е с шотландски адрес, но все още доставките са далеч от Източна Европа. Основната компания Шениер, която реализира американски шистов газ на глобалния пазар, се ориентира към износ към пазари извън Европа – Латинска Америка, Далечния дори Близкия изток.

Не че не опитаха и в нашия регион, но проучванията им еднозначно ги убедиха, че шансовете за продажби на текущи клиенти на Газпром, са силно ограничени.

Веднъж защото компаниите в страните от Юго и Източна Европа имат сключени дългосрочни договори за доставка, повечето от които подкрепени и от междуправителствени споразумения, които се представят от съответните правителства и компании като невъзможни за промяна. В много от тях бяха заложени считаните до скоро за непреодолими „капан“ клаузи като „вземи или плати“. Но това бе по-малкия проблем, защото благодарение на поредица от директиви на ЕК, на практика подобни ограничаващи правото на купувача клаузи по търговски договори бяха обезсилени.

По линия на премахването на ограниченията за препродажба на газпромовски газ, намесата на ЕК доведе до това, че всеки нов газ попаднал на територията на Европейския съюз можеше да бъде свободно препродаван.

Втори път, защото след дълги години на монополна зависимост, сред вносителите, сами монополисти, заедно със съответния национален политически елит, развиха „стокхолмски синдром“ на зависимост от схемите на Газпром и страх от нарушването им.

Трети път, поради разследването на ЕК срещу Газпром и свързаните с него поредица от арбитражни дела срещу руския газов мопополист за злоупотреба с монополно положение, на практика бяха „гипсирани“ възможностите за ответни реакции от страна на руския газов монопол където и да е в ЕС по предявяване на претенции по посочените клаузите „вземи или плати“ или по ограниченията за реекспорт. От седем дела, водени срещу Газпром през последните четири години, от различни европейски компании, пет са били уредени извън съда по настояване на руската компания, която се е съгласила с претенциите за купувачи за надвзети суми и причинени щети. Последните две са спечели от ищиците срещу Газпром.

Всяка година Газпром отделя около 4 милиарда долара за да „погаси“ подобни претенции на свои клиенти, сред които са и Булгаргаз и Булгартрансгаз. Разликата е, че нашите компании са сред малкото източноевропейски компании, които не са пожелали да си получат „своето“, което се измерва с над 400 милиона долара.

Най-трудната бариера за преодоляване пред навлизането на неруски газ в региона, в това число и на американски шистов газ, бе промяната на рязката промяна в ценовата политика на Газпром. Кремъл бързо смени тактиката и премина към защита на пазарните дялове с ниски цени, които само за две години бяха смъкнати повече от три пъти. При ценови равнища от около 130 долара за хиляда кубически метра, американският втечнен природен газ, трудно може да се конкурира с руския, особено ако става реч за спорадични сделки със спот репер.

Колебанията в цените на суровия петрол, постоянно нарастващата конкурентноспособност на технологиите с които се добива шистов газ в САЩ, задължителните препоръки на ЕК при управлението на енергийната сигурност и повишаването на устойчивостта към рискове свързани с прекратяване на доставки, доведоха до включването на повече от един параметър – цената на природния газ – при набора от критерии за избор на купувачи и маршрути за доставка на природен газ. Не и в България.

В случая решението за внос на американски втечнен природен газ в Турция дойде и в контекста на изострените енергийни отношения между Русия и Турция след свалянето на руския самолет и трудния им рестарт.

Доставките на природен газ в азиатската част на Турция, формално извън полето на непосредствена конкуренция на Газпром – европейската част и по-скоро ще изместят други доставчици на ВПГ отколкото да навредят на руските газови доставки.

Но Турция демонстрира не само амбиции, но и възможност да маневрира именно благодарение на свързаността си с глобалния пазар на ВПГ през двата си терминала.

Доставката на първия американски втечнен шистов газ се насочи към най-големия пазар в региона, което е повече от логично. Сделката има и определен геополитически контекст, тъй като изпраща послание за солидарност на САЩ с Турция в усилията и да неутрализира ценовия натиск от страна на Газпром. Да припомним, че и сега исканията на Турция за допълнителни отстъпки от Газпром при цената на природния газ, които винаги съпътстват „стратегическите сделки“ като например Турски поток се посрещат подчертано хладно от руска страна. В резултат турските потребители купуват руски газ на по-неизгодни условия от техните германски колеги, въпреки, че Турция е втория/третия по-обем на внос вносител на руски газ в Европа след Германия и Италия.

Количествата втечнен природен газ от Америка, които ще бъдат доставени в Турция, разбира се, трудно ще могат да се съизмерят с 27-те милиарда кубически метра внос от Русия. Но посланието е повече от ясно.

Именно отсъствието на подобна връзка с глобалния пазар на ВПГ доскоро правеха Източна и Югоизточна Европа тотално зависими от наземни газопроводи.

България, а чрез междусистемните споразумания и Румъния и Украйна, както и по-голяма част страните в Източна Европа, вече могат да разчитат на внос на природен газ от САЩ и други дестинации през ВПГ терминалите в Гърция, а в скоро време и от Турция и Хърватска.

Сключените междусистемни споразумения доведоха да освобождаване на незаетите капацитетите за пренос – само в България са между 6-7 милиарда по вътрешната мрежа и толкова по транзитната, както и до реални възможности за газов реверс и виртуална търговия.

Има още редица ограничения, които следва да бъдат преодолени, включително за интеграцията и синхронизацията на тарифните режими, условия за пренос и търговия с капацитети, така, че това което предлага примерно Трансбалканския газопровод като възможност и условия за пренос в двете посоки, в базов и прекъсваем режим, да съответства на капацитетите на мрежите и входните точки в другите страни.

Цената на която се доставя американски природен газ е вързана като котировка към платформата Хенри хъб плюс премия и транспорт. Това създаде известен смут в газовите компании вносители, за които преходът от дългосрочни нефтоиндексирани към спот реферирани краткосрочни договори беше достатъчно шокираш, за да приемат без стрес референции към пазар извън Европа. С времето, обаче, газовата търговия в Европа неумолимо ще върви към възприемане на един или няколко общи търговски платформи като репер в търговията с газ, което не изключва в близко бъдеще и възприемането на взаимно свързани глобални стандарти, по аналогия с пазара на суров нефт.

Не трябва да се надценяват възможностите за ценова конкуренция на американския ВПГ доставен с кораби газовози, още по-малко да се очаква, че цените в региона лесно ще се съизмерят с американските. Трудно ще достигнем цени от 70-80 долара на хиляда кубически метра, докато не се намери собствен природен газ, който да прави продажбите на такива нива икономически целесъобразни.

Факт е, обаче, че е въпрос на време и на политика на търговските компании да решат до каква степен в техния микс е добре да участва и втечненият природен газ на света.

Шистовата революция най-накрая ни засегна пряко.