По-голямата част от страните в Централна и Източна Европа печелят от възстановяването на развитите икономики и ще отбележат сериозен икономически растеж през 2014 г.
Българската икономика ще продължи да крета бавно нагоре поне до 2017 г. В резултат доходите от труд също ще растат почти незабележимо - средно с 3,5% - 5,5% номинално в следващите три години. Това става ясно от Конвергентната програма на България за периода 2014 - 2017 г., която предстои да се изпрати на Европейската комисия.
Най-добри са перспективите за развитие има в Латвия, Литва и Полша, докато България остава далеч назад след лидерите в тази класация и не успява да се възползва от оживлението в ЕС. От общо 11 изследвани държави тя се нарежда на 9-то място по прогноза за растеж, пише „Сега". След нея са само Словения и Хърватия. Освен това през миналата година страната ни е регистрирала и най-голям ръст в броя на изпадналите в несъстоятелност фирми. Това показват данните на анализаторите от "Кофас", един от световните лидери в областта на кредитното осигуряване и застраховане, за развитието на световната и на европейската икономика през 2014 г.
С прогнозиран реален растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) от 1.6% през 2014 г. България е сред централно- и източноевропейските страни, чиито икономики ще се възстановяват по-бавно.
Политическата несигурност в България е една от причините за свитото потребление, за увеличаването на спестяванията и за по-бавното възстановяване на икономиката, считат анализаторите от "Кофас". Отбелязаният растеж през 2013 г. от 0.9% се определя като нисък. Влияние за това оказаха свитото потребление, покачващата се безработица и мудният ръст на кредитирането от 2010 г. насам. Като негативен фактор се изтъква още междуфирмената задлъжнялост, както и затрудненият достъп до кредитиране на фирмите и отсъстващите програми за подкрепа.
С най-добри перспективи за растеж са Латвия (4.2%), Литва (3.4%), Полша (2.9%). По-висок растеж се очаква и за Естония (2.7%), както и за Румъния и Словакия (2.3%). С отрицателен растеж в групата са Хърватия (-0.2% от БВП) и Словения (-0.8%). Очакванията на "Кофас" за България се разминават с прогнозата на нашето Министерство на финансите, която първо бе за растеж от 1.8%, а след ревизия на инфлацията бе увеличена на 2.1%.
По окончателни данни за 2013 г. България е и с най-висок ръст (39%) в броя на изпадналите в несъстоятелност фирми. Въпреки значимата динамика обаче делът на изпадналите в несъстоятелност компании у нас е нисък (0.21%) спрямо общия брой регистрирани фирми - около 400 000. Секторите с най-много фалити са търговията на едро, строителството, търговията на дребно, земеделието, производството.
Въпреки политическите трусове оценката на "Кофас" за риска от неплащане на фирмените задължения в България остава без промяна спрямо 2012 и 2011 г. В тази класация страната ни е на едно ниво с Хърватска, Унгария, Румъния. Хърватска и Унгария обаче са с по-добра оценка за бизнес климата, който се измерва и през способ.
Още от Бизнес
НС прие промени в Закона за кредитните институции на първо четене
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова поясни, че се въвеждат две европейски директиви, предвижда се санкция, която може да бъде наложена на банка, на финансов холдинг, за принудително изпълнение при неизплащане на финансови задължения
Експерти бият тревога: България влиза в дългова спирала заради наследени финансови капани
Икономисти предупреждават, че новият дълг от 3,8 млрд. евро е следствие от натрупани бюджетни дефицити, ограничена ликвидност и години на отлагани финансови решения
Николай Василев: Има три причини да сме първи по ръст на инфлация в ЕС
Правителството не е дало никакви идеи за бюджета, въпреки това пораженчески веднага взима дълг, имаше само споменаване на микроскопични идеи за реформи