По-голямата част от страните в Централна и Източна Европа печелят от възстановяването на развитите икономики и ще отбележат сериозен икономически растеж през 2014 г.
Българската икономика ще продължи да крета бавно нагоре поне до 2017 г. В резултат доходите от труд също ще растат почти незабележимо - средно с 3,5% - 5,5% номинално в следващите три години. Това става ясно от Конвергентната програма на България за периода 2014 - 2017 г., която предстои да се изпрати на Европейската комисия.
Най-добри са перспективите за развитие има в Латвия, Литва и Полша, докато България остава далеч назад след лидерите в тази класация и не успява да се възползва от оживлението в ЕС. От общо 11 изследвани държави тя се нарежда на 9-то място по прогноза за растеж, пише „Сега". След нея са само Словения и Хърватия. Освен това през миналата година страната ни е регистрирала и най-голям ръст в броя на изпадналите в несъстоятелност фирми. Това показват данните на анализаторите от "Кофас", един от световните лидери в областта на кредитното осигуряване и застраховане, за развитието на световната и на европейската икономика през 2014 г.
С прогнозиран реален растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) от 1.6% през 2014 г. България е сред централно- и източноевропейските страни, чиито икономики ще се възстановяват по-бавно.
Политическата несигурност в България е една от причините за свитото потребление, за увеличаването на спестяванията и за по-бавното възстановяване на икономиката, считат анализаторите от "Кофас". Отбелязаният растеж през 2013 г. от 0.9% се определя като нисък. Влияние за това оказаха свитото потребление, покачващата се безработица и мудният ръст на кредитирането от 2010 г. насам. Като негативен фактор се изтъква още междуфирмената задлъжнялост, както и затрудненият достъп до кредитиране на фирмите и отсъстващите програми за подкрепа.
С най-добри перспективи за растеж са Латвия (4.2%), Литва (3.4%), Полша (2.9%). По-висок растеж се очаква и за Естония (2.7%), както и за Румъния и Словакия (2.3%). С отрицателен растеж в групата са Хърватия (-0.2% от БВП) и Словения (-0.8%). Очакванията на "Кофас" за България се разминават с прогнозата на нашето Министерство на финансите, която първо бе за растеж от 1.8%, а след ревизия на инфлацията бе увеличена на 2.1%.
По окончателни данни за 2013 г. България е и с най-висок ръст (39%) в броя на изпадналите в несъстоятелност фирми. Въпреки значимата динамика обаче делът на изпадналите в несъстоятелност компании у нас е нисък (0.21%) спрямо общия брой регистрирани фирми - около 400 000. Секторите с най-много фалити са търговията на едро, строителството, търговията на дребно, земеделието, производството.
Въпреки политическите трусове оценката на "Кофас" за риска от неплащане на фирмените задължения в България остава без промяна спрямо 2012 и 2011 г. В тази класация страната ни е на едно ниво с Хърватска, Унгария, Румъния. Хърватска и Унгария обаче са с по-добра оценка за бизнес климата, който се измерва и през способ.
Още от Бизнес
Под силен натиск на Тръмп: ЕС на финалната права за търговското споразумение със САЩ
Брюксел се ангажира да премахне вносните мита за американски индустриални стоки и да предостави преференциален достъп за селскостопански и морски продукти от САЩ. В замяна съйзът прие американски мита от 15% върху повечето европейски стоки
Американски частни интереси с непредвидими последици в плана "Тръмп“ за Балканите
Макар самоличността на собствениците на AAFS все още да не е публично известна, компанията е представлявана от две фигури от вътрешния кръг на Доналд Тръмп: Джеси Бинал, адвокат на Тръмп след президентските избори през 2020 г., и Джо Флин, брат на бившия съветник по националната сигурност на САЩ
Държавата затяга коланите, но не за всички: МВР и МО остават извън 10% съкращения
Бюджетен парадокс - правителството остави и силовите структури извън орязването на разходите, в същото време икономиите се топят