Европейските фондове са ускорител на растежа, но икономиката ни в никакъв случай не е в "наркотична зависимост" от тях. Това обяви в интервю за Дарик вицепремиерът Томислав Дончев. Той уточни, че дори в силна година еврофондовете са не повече от 4 на сто от БВП, което е относително малко.

Той посочи, че към момента плащанията по европейските фондове за програмния период 2007-2103 година са в размер на 7.35 млрд. евро, а целият финансов пакет е 7.9 млрд. евро. Дончев обясни, че става дума за брутни плащания, а всяко направено от страната плащане се възстановява от Еврокомисията в рамките на три месеца след това.

Каква ще е финалната сметка за първия за страната ни програмен период - ще стане ясно до края на януари догодина, когато ще бъдат обработени окончателните данни.

"Реално остават за плащане около 500 млн. евро", каза Дончев, като се позова на данните от системата ИСУН. "Не е реалистично цялата тази сума да успеем да платим до края на декември, но се надявам да успеем поне за половината от нея. Със сигурност има малко спринтиране преди финалната линия изцяло в български стил, призна вицепремиерът.

Той посочи, че програмният период теоретично започва на 1 януари 2007 година и се води до 2013 година, но реално приключва на 31 декември 2015 година. България до голяма степен закъсня с усвояването на средствата от оперативните програми, като според Дончев това може да се приеме за нормално предвид факта, че страната ни е била нова членка на Евросъюза, а програмният период 2007-2013 е първият. "Затова на финала ни се налага да бягаме малко по-бързо", каза Дончев.

Ефектът от европарите е, че те са увеличили брутният вътрешен продукт на страната ни с около 10 на сто, каза вицепремиерът. Сметката е направена на база данни от симулации по математическия модел СИБИЛА, ползван за измерване на ефекта от европейските фондове. Логиката на работа е да се сравни сценарият, при който не съществуват еврофондове и те не се вливат в икономиката, спрямо сценария, при който те съществуват и са направени плащанията от тях.

Близо 4 на сто от БВП пък са платените за тази година евросредства или 9 на сто от публичните разходи, стана ясно от думите на Томислав Дончев.

На въпрос защо със собствените си пари страната ни не успява да постигне 2.5 на сто по-висок ефект отколкото с европейските средства, Дончев отговори: "Това показва няколко неща. Първо, колко силен ефект имат инвестициите, които са ясно фокусирани в определени сектори. На второ място така наречените течни разходи. Голяма част от бюджета ни са течни разходи - те са неинвестиционни разходи като социални плащания, заплати и други. Факт е, че течните разходи не създават добавена стойност и не генерират растеж. Само инвестиционните разходи имат такъв потенциал. Еврофондовете се вкарват основно в инфраструктура, не само пътна, а от всякакъв тип; социална политика, но не социални плащания, а в подобряване на работата на администрациите, образование, затова ефектът е толкова силен".

Новият бюджет на ЕС е орязан спрямо предходния и страната ни е една от малкото, които за новия програмен период получават повече средства, напомни Томислав Дончев.