Илиян Василев, bulgariaanalytica.org

Странно е да установиш, че Българският енергиен холдинг е избрал да изпитва границите на търпение на анти-тръстовия орган на Европейската комисия, докато Газпром е избрал помирението.

Паралелно с това, руските медии сипят възхвали към България, затова че е единствения член на ЕС, който формално е изразил подкрепа за изложеното в писмото за ангажименти на Газпром като база за окончателно решение.

Генерална Дирекция „Конкуренция“ проведе паралелно с разследването на Газпром разследване и на БЕХ по приблизително същото подозрение – за злоупотреба с доминираща позиция. Бързите сравнения могат и да са подвеждащи, но остават уместни, интересни и интригуващи.[1]

Мащабите на двата казуса са коренно различни. Въпреки че в детайлите има много нюанси, матрицата е идентична. Това, което е най-важно – сравнението, разкрива скрити генетични връзки между монопола на Газпром и производния монопол на българските държавни енергийни компании.

Разследването на ЕК срещу Газпром започна през 2012. След три години на работа и преговори Комисията и Генерална Дирекция „Конкуренция“ излязоха през април 2015 година с тъй наречената Декларация за възражения, в която се излага същността на нарушенията на Газпром. Руската газова компания имаше нужда от две години за да изглади различията на интерпретации с Комисията и да достигне етап, при който може да се надява, че ще избегне санкция и загуба на репутация. Това и позволи да представи своето писмо за ангажименти през март 2017 година, което формално даде правото на Генерална Дирекция „Конкуренция“ да премине към окончателния маркет тест и представи на заинтересованите страни за коментар предложението на Газпром.

По време на цялото разследване Дамоклевият меч на глоба от 10 милиарда евро принудиха Газпром да смекчи първоначалната си твърда позиция и да надмогне стартовата си арогантност. След години на пренебрегване на ЕК като равнище на приемане на решения Газпром най-накрая разбра, че почти нищо съществено от това, което възнамерява да постигне в Европа не може да се случи без благословията на Брюксел. Газпром демонстрира ниво на примирение, което няма прецедент в миналото.

Днес руският газов гигант има всички шансове да види края на своето анти-монополно дело и да избегне глобата. Краят на тази пет-годишна сага може и да има известно отлагане, което последва от възраженията срещу писмото за ангажименти, но процесът е в ход и взаимно-приемливото решение вече се очертава. Което е непряко доказателство за това, че подходът на Газпром е смислен и може да даде резултат.

Междувременно  Българският енергиен холдинг и неговите дъщерни компании напълно са блокирали в решението на своя случай, след отказа им да приемат предложението и да се съобразят с препоръките на Европейската комисия.

Руският газов монопол потърси терен за компромис, който да отговаря на очакванията на Генерална Дирекция „Конкуренция“, за да си спести арбитражни дела, където можеше да загуби много повече от размера на глобата.

По същото време мениджърите на Българския енергиен холдинг и дъщерни компании упорито отказват да коригират поведението си, като отказват да променят структурата на собственост, така че да гарантират невъзможност за рецидив на отказ от достъп до инфраструктура.

Осем страни в ЦИЕ са конституирани като заинтересовани страни по анти-монополното дело срещу Газпром. Не само енергийните компании бяха поканени да предоставят коментари, но и засегнатите организации на потребители и професионални групи. Този етап – пазарният тест – завърши на 4 май. Източници от Газпром твърдят, че се надяват случаят да е приключен към месец август с приемливо за тях решение.

В същото време не се очертава края на делото срещу БЕХ.

Не съществува опция да не се съобразим с регулациите на Европейския съюз. Времето за постигане на взаимно приемливо решение изглежда е изтекло след проявената откровена некомпетентност и поредица от погрешни преценки от страната на ръководствата на държавните енергийни компании.

Да си припомним междинните възможности за решение, които бяха пропуснати.

Първата възможност, която набързо бе пропиляна, бе Булгаргаз и Булгартрансгаз да преминат към различно от Министерството на енергетиката министерство. Примерно Булгартрансгаз да премине към Министерството на регионалното развитие и благоустройство.

След получаване на препоръките от ГД „Конкуренция“, първоначалното неудовлетворение премина в мълчание, вероятно за да прикрие истинското чувство на несигурност, дори страх.

Комисията прие липсата на отговор за „не“ и втвърди позицията си. Имаше достатъчно добра воля и шанс да се излезе от задънената улица преди влакът да стигне крайната гара на последно предупреждение при визитата на еврокомисар Маргрет Вестингер през миналия юни. Относително слабо покритото от информационно гледна точка посещение има дългосрочни последствия, някои от които настъпиха незабавно – след години изоставане интерконекторът Сидерокастро-Кулата бе отворен дни след визита на „желязната лейди“ на ЕС.

Не съм сигурен дали в щаб квартирата на БЕХ са схванали посланието в позицията на Европейската комисия – решенията, които българското правителство взема в случая и които се изпълняват от държавните енергийни компании, не са вече въпрос на решения на национално равнище, които засягат само българския газов пазар, а най-вече на газовия пазар на целия Европейски съюз. И тук снизходителност не може да бъде проявена.

Като  противодействат на либерализацията и диверсификацията,  БЕХ и дъщерните му компании не само се противопоставят на преструктурирането си, но вървят и против собствените си интереси на регионалния и европейски пазар, като противоречат на съгласуваната стратегия на ЕС и САЩ за съкращаване на зависимостта от руския газ чрез отваряне на пазара на Централна и Източна Европа за конкурентни доставчици и търговци. Българската газова преносна и транзитна система играе ключова роля за свързване на геостратегически важния и подкрепян от САЩ и ЕС Южен газов коридор и газовия пазар на Централна и Източна Европа и с настоящата си политика България блокира тези планове.

Русия има своя версия на Южния газов коридор, която се олицетворява от Турския поток.

Това е фонът, на който се оценяват забавените действия на мениджърите на българските държавни енергийни компании. Те напомнят шизофренно поведение, разкъсани между ангажиментите към европейското право и регулации от една страна и пленената воля, „родена“ при общуване единствено и само с руския газов монопол.

Каквото и служебният министър Павлов да твърди в обратен смисъл, вероятността от 200 милиона евро глоба е както непосредствена, така и висока. Дори и ако глобата не е в състояние да потопи БЕХ и дъщерните му компании, ударът върху тях ще бъде близък до смъртоносен, сериозно влошавайки финансовото им състояние и отменяйки всякакъв шанс, особено за Булгаргаз, да съхрани някакъв що-годе приличен дял както на вътрешния, така и на регионалния пазар.

Най-лошото е, че глобата сама по-себе си на е краят на проблема. Генерална Дирекция „Конкуренция“ може да отвори отново случая при несъобразяване с решението и в бъдеще.

Главната прокуратура започна разследване в регулатора за да установи персонална отговорност на членовете на минали ръководства за бездействие при отказа на държавните компании да предоставят достъп на Овергаз до преносната мрежа и газохранилището Чирен. Странно е при това, че прокурорите се фокусират върху следствието – регулатора, а не причината за проблема – въпросните държавни компании.

КЕВР не може да бъде коренната причина за поредицата от събития, които доведоха до сегашната глоба. По време на развитието на целия процес е имало достатъчно много мениджъри с конкретен и специфичен отпечатък на лична отговорност.

Овергаз може и да са се опитали да извлекат полза от ситуацията, докато неговия акционер Газпром е бил в позиция да злоупотреби с монополното си положение, произтичащо от единствения договор за доставка на газ на Булгаргаз. По цялата верига от събития и нарушения, българският държавен газов търговец, много показателно, е пренебрегвал множеството червени семафори, без да повдигне възражения или тревога. Нито веднъж Булгаргаз не се е оплаквал заради причинени щети от руската газова компания.

Разследването на ГД „Конкуренция“ срещу Газпром, което бе лансирано преди пет години, не е започнало по жалба, нито е било подкрепяно от ръководствата на българските държавни енергийни дружества.

Ето защо не е изненада, че както БЕХ, така и дъщерните му компании се открояват в Централна и Източна Европа при подкрепата в общи рамки на писмото за ангажимент от страна на Газпром.

Последните националистически нотки в говоренето на ръководствата на българските държавни енергийни компании, които твърдят, че исканията на ГД „Конкуренция“ – за раздържавяване на Булгаргаз и Булгартрансгаз – са срещу националния интерес , е едва прикрито признание на политическа линия, която повтаря  отказа на Газпром да се раздели със собствения си монопол у дома. Приватизацията у нас не е родила добри резултатите в три случая – когато е била провеждана прекалено късно /Авиокомпания Балкан/, когато е била провеждана непрозрачно и управляемо в интерес на олигархични кръгове /Булгартабак/ и когато след нея няма адекватен приватизационен контрол /Български морски флот/. Но тя остава безалтернативна за всяка държавна компания, ако иска да оцелее в условията на свободен пазар и конкуренция.

Както Газпром, така и БЕХ разглеждат като заплаха либерализирания и конкурентен газов пазар в ЕС. Но докато руската компания бързо извлече поуки, Българския енергиен холдинг упорства в опитите са да заобиколи европейското право и регулации – по режима предвиден в Анти-монополната регулация на ЕС – 1/2003.

БЕХ и българските енергийни компании са се превърнали в пречка за растежа на газовия пазар и либерализацията му. Стремежът им да гравитират в орбитата на Газпром извън опеката и законите на Брюксел едва ли ще свърши само с глоби.

Докато руският газов гигант успя да се адаптира към промените, като потърси разбирателство с анти-монополния орган на ЕС, Българския енергиен холдинг изглежда влезе в етап на терминални екзистенциални проблеми.

В последна сметка ,нито българските данъкоплатци, нито потребителите на газ са длъжни да плащат цената на упорито поддържан неадекватен монопол на БЕХ и дъщерните му компании, които водят до по-високи цени, до политическа зависимост и отсъствие на конкуренция.

Ако тези компании не могат ефективно да посредничат между нуждите на потребителите и глобалните пазари – няма логика да продължат да съществуват в сегашната си форма и структура на собственост.