Хампарцумян: С клиенти шарани не се расте и винаги завършва зле

Има достатъчно динамичен оборот на парите в България. Не си представяйте мухлясали гномове, които крият пачки с пари в мазетата на банките. Така образно описа ситуацията с кредитите и депозитите Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк" , който бе гост в БНТ по повод днешния професионален празник на банкера.

Той обясни, че в момента съотношението на кредити към депозити е около 90%. Това означава, че 90% от депозитите са раздадени като кредити на граждани и фирми, посочи Хампарцумян и обясни, че по принцип услугата на банката към хората е финансово посредничество. 

Вие си давате парите на депозит за 6 месеца или 1 година, а банката ги дава на вас или на друг клиент като ипотечен кредит например за срок от 25-30 години. Ролята на банките е да помагат за движението на тези пари, коментира банкерът.

В контекста на днешния Никулден на въпрос дали клиентите на банките са шарани, Хампарцумян бе лаконичен: Ако някой разчита да расте с клиенти-шарани, това не може да трае дълго и завършва зле.

По думите на Хампарцумян в момента се обсъжда въвеждане на нови европейски директиви по кредитите, които обръщат специално внимание на преддоговорната информация, какво се случва преди сключването на договора за кредит.

Той посочи също, че печалбата на една банка се формира от услугите, от дейността. Това е ролята на финансовото посредничество. Цените се определят от конкуренцията на пазара.

На въпрос ще се повтори ли кризата с КТБ банкерът сподели, че вероятно точно такава криза няма да се повтори, защото след всяка криза се вземат мерки да се предотврати подобна.

Ще се отнася до това има ли достатъчно пари във Фонда за гарантиране на влоговете Хампарцумян обясни, че няма значение колко пари има във фонда, тъй като задължението да се плати е на държавата. „Фондът е само инструмент, с който държавата си служи.

Банкерът обясни още какво точно представляват стрес тестовете на банките, които се очаква да бъдат направени през 2016 г.

„Стрес тестовете са хипотетични симулации на различни негативни сценарии и как те биха се отразили на банките спрямо реалното им състояние в момента на тестовете. Може да се направи на всяка банка и ако се наложи, да се дадат предписания как да бъдат избегнати някои рискове. Важно е да знаем, че се говори за хипотетични рискове.“, каза Хампарцумян