Позовавайки се на достоверни източници във финансовото министерство, и двете  ревизии установили неплатени задължения на двореца към държавата, довели до издаването на ревизионни актове. Визираните в тях дължими от НДК суми към НАП  са внушителните 11 млн. лева, и то без лихви за забавата. В ревизионните актове било записано, че дворецът дължи тези пари основно от наеми.

Според закона НДК като наемодател трябва да плаща авансов данък върху доходите, получени от тази дейност.

Ревизорите установяват също, че цените, при които са отдавани помещения, етажи, зали и студия, са били по-ниски от средните за този район. В общата сума по акта имало и неплатени отдавна осигуровки.

Тъй като задълженията са от стари периоди, натрупани от 2005 до 2010 г., преди НДК да стане акционерно дружество, лихвите върху тях почти удвояват сумата, която е предмет на спора.

Всички участници в него, потърсени от "24 часа", категорично отказват официално както информация, така и коментари по темата. Търсихме такъв от НДК, от НАП, и от министерството на финансите.

Временното затишие по спора се дължи на факта, че НДК логично оспорва актовете на данъчните. Нашите източници твърдят, че в момента текат разговори, но вече на ниво две министерства-  на културата, като принципал на НДК, и  на финансите, 

тъй като за задължения с такива размери не може да се приложи нито процедура по отсрочване или разсрочване, нито погасяване на части, без да има решение на финансовия министър Петър Чобанов.

Най-вероятно "разправията" ще приключи с обезпечаване на окончателно уточненото вземане, когато и двете страни го приемат, с парична сума, или със запор над бъдещи вземания, прогнозираха за "24 часа" данъчни юристи.

Компромисът се налагал, тъй като сградата на НДК практически е непродаваема заради огромната цена.

Според някои оценки пазарната цена надхвърля 2 милиарда лева. Дори и да е продаваема обаче, логиката на данъчните е, че е добре тя да продължи да работи спокойно, за да генерира приходи, които да отидат за плащане на налозите. Налагането на евентуален запор би затруднило ръководството.

Запор над сградата би го поставил в по-уязвима позиция при сключването на договори за наем например, обясняват инспектори. Актуалният спор между НДК и НАП е последен от серията "данъчни неволи" на двореца. През 2011 г., пак след леко забяване, бяха платени над 500 000 лева местни данъци  и такси на Столична община.

При предишни ревизии на данъчните от 2010 г., точно преди преобразуването на НДК от творческо обединение в акционерно дружество, инспекторите "уловиха" неначислени или неправилно начислени амортизации за около 5 милиона лева.

Тогавашният финансов министър Симеон Дянков обясни пред парламента, че сумата е трупана за 30-те години съществуване на двореца.

Преобразуването на НДК го направи законен наследник на стари и на "чужди" борчове Информирани посочват като пример наследените 1,5 млн. лв. невнесени осигуровки от Фестивалния комплекс във Варна, който влезе в дружеството. Други обаче твърдят, че този дълг е изчистен.

В наследените пасиви са влизали и неплатени навреме глоби - например наложени от Агенцията за държавна финансова инспекция, която приключи преди преобразуването на НДК.  Спорна остава съдбата на една от глобите в размер на близо 200 000 лв.

Едни твърдят, че тя продължава да тежи на комплекса, а според други наскоро била платена. Иначе НДК не дължи корпоративен данък на държавата, защото традиционно е на загуба. Според отчетите за 2011 г. дружеството е било на загуба 6,7 млн.лева, през 2010 г. тя е била 7,2 млн., през 2009 г. - 4,2 млн. лв., а през 2008 г. дворецът е бил "на червено" с 6,2 млн.

Спорните 5 млн. лв. от амортизации бяха сочени като една от причините комплексът да продължи да работи на загуба и след преобразуването му и държавния апорт.

Тогава се направи пълна инвентаризация- от сценичното оборудване на цели зали до

столове и стойки на микрофони. За първи път бяха начислени и амортизации, които доведоха до формиране на счетоводни загуби след 2010-а.

Заради апорта бе направена и оценка на сградата. Това стана, като данъчната оценка за 2010 г. беше умножена по 40%. Така излезе, че оценката е 371 млн. лева.

Преди НДК да бъде преобразувана предметът на дейност е бил експлоатация на театрални сгради, музикални и концертни зали и студиа. Дворецът се сдобива с него след разпореждане на Министерския съвет от февруари 1990 г. Земята около НДК е публична общинска собственост. След 1991 г. държавата спира субсидиите на НДК и оттогава той се самоиздържа.

Според изявления на дългогодишния му шеф Христо Друмев годишната издръжка на двореца гълта по около 10 млн. лв.

До преобразуването му през 2010 г. отчети и баланси обаче не са обявявани никъде. Не е ясно нито дали е работил с печалба, нито дали и какви дивиденти е получавала държавата.

Преди 4 години НДК за кратко влезе в нарочния списък за приватизация на държавни компании. Държавата планираше да продаде най-напред 51% от комплекса, а след 2 години и останалите, когато ефективността и интересът на инвеститорите би трябвало да са се повишили. В пакета с мерките обаче не бе посочен финансовият ефект от продажбата на двореца. " 24 часа" тогава направи проучване и установи, че в предкризисните години дворецът е бил оценяван на около 2-3 млрд. лв.

Тогава квадратният метър в района вървеше между 4000 и 5000 евро. Дори и при започналия спад на цените за мажоритарния пакет държавата можеше да вземе около 1 млрд. лв.  Според оценките НДК е построен върху 123 хил. кв. м разгърната площ, за издигането му са използвани 335 хил. куб. метра бетон, а металните конструкции стигат да се построи Айфеловата кула. Вкарването на НДК в списъка за продажба обаче породи бурни реакции. В крайна сметка държавата само го преобразува.

"НДК е непродаваем и всички публични опасения, че с промяната на статута и управлението му се подготвя приватизация, са спекулативни".Това става ясно от стенограмата от едно от последните заседания на правителството на ГЕРБ.

Изваждането от списъка и преобразуването, както и освобождаването на дългогодишния му директор Христо Друмев, предизвикаха публична атака от творчески съюзи, които обвиниха правителството и министъра на културата като принципал на комплекса, че тайно се готвела приватизацията на "народното достояние и средището на култура"

На заседанието на кабинета тогавашният премиер Бойко Борисов предлага НДК да влезе в забранителния списък за приватизация, като се мотивира така: "да се спре веднъж завинаги от тези популисти, които сега се сетиха да ни обвиняват, че не че искаме да въведем ред в НДК, а целта ни била да го приватизираме".

В обсъждането се включва и тогавашният министър на регионалното развитие, а сега президент Росен Плевнелиев, който заявява, че дворецът е непродаваем, особено след като установил, че подземният гараж е вече изтъргуван.

В дебатите се включва и кулутурният министър Вежди Рашидов, който заявява: "Господин премиер, гаражът е една малка част от това, което е продадено. В НДК са 

продадени всичките централни подлезни подходи, магазини и куп офиси. Те не само че са продадени, те са препродавани няколко пъти",  обяснява Рашидов.

В края на дискусията Борисов обобщава: "Точната формулировка, която трябва да се използва, е, че всичко, което е можело да носи приходи, отдавна вече е приватизирано. Вкарваме го в забранителния списък - оттук нататък това, което от опосканото е останало, да не бъде приватизирано".

Два дни по-късно, по време на парламентарния контрoл, вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков повтори, че НДК ще бъде включен в забранителния списък за приватизация, което ще стане с предложение до парламент.

Симеон Дянков направи двореца акционерно дружество

НДК става държавно еднолично акционерно дружество на 9 май 2011 г. с решение на правителството на ГЕРБ. Преди това дворецът, който е завършен през 1981 г., е преобразуван в творческо-стопанско обединение - вид юридическо лице, което обаче по-късно изчезва от Търговския закон.

Въпреки това НДК продължи да съществува в правния мир под тази форма, с несменяемия си емблематичен директор Христо Друмев.

Междувременно към него мина и 18-етажната съседна сграда, известна като

ПРОНО-то. Тя цялата се отдава под наем, като сред наемателите има известни частни фирми, телевизии, посолство и политически партии.

"Досега НДК е много неясен юридически субект, който не е давал отчети и не е плащал корпоративен данък", мотивира се тогавашният вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков пред колегите си министри, става ясно от стенограмата на заседанието. 

Дружеството, в което влезе и Фестивалният комплекс във Варна, най-напред остана на подчинение на финансовото министерство, а след това негов принципал стана културното.