Инвестиционният пазар замря, големите сделки свити с 60%

Обемът на продажбите през 2011 г. бе 210 млн. евро, а през миналата година, близо 60 млн. евро. Това е спад от 60%, който е по-висок, отколкото в страните от Централна и Източна Европа, където той е 30 на сто, обясни Георги Киров, директор на "Инвестиционни услуги" в Colliers, цитиран от “24 часа”.

Сделките в България са няколко, като най-голямата е за хотел "Радисън", продаден за около 40 млн. евро. Той премина в ръцете на бизнесмена Спас Русев. Другите продажби са по-малки.

В рецесията се оформи тенденция за нерегулираност в инвестиционните потоци, коментира Киров. Една сделка прави голяма част от обема на пазара и може да промени коренно картината в зависимост от това в коя година приключи. Така е било през миналата година, както и през 2011 г. Тогава той бе на обща стойност 210 млн. евро, като половината от тях бяха по една сделка - продажбата на "Мол София".

Иначе основното обяснение за спада в сделките у нас през миналата година е, че България като държава не предизвиква голям интерес у инвеститорите. 

Основен негатив за пазара ни на имоти е ниската ликвидност са отсъствието на по-голям брой потенциални инвеститори, които участват. Ако някой фонд придобие даден актив, след няколко години няма на кого да го продаде.

У нас в последните години действат едва 4-5 инвеститора. Най-големите от тях са "Европа капитал", част от империята "Рокфелер груп" и "Блухаус капитал". Най-голямата инвестиция на "Европа капитал" е в "Мол София". "Блухаус" притежава няколко обекта - "Аутоюнион център", сградите на "Практикер" в София и Варна, сградата на "Баумакс" в Плевен, хотел "Парк ин" и др. Останалите са по-малки играчи от Гърция и Великобритания.

Очаква се стъпилите инвеститори да се съсредоточат върху управление на активите си, а не да продължат с покупките. Те обикновено формират определено портфолио с различните типове имоти и когато то е налице, спират с придобиванията.

Минус за България е още по-ниският ни жизнен стандарт спрямо Европа въпреки членството ни в ЕС. У нас БВП е по-нисък, доходите и потреблението също, а сближаването отнема време. Страната като цяло е малка, а оттам и обемът на пазара. Ето защо често губим "битката" с Румъния или Полша за привличане на инвеститори.

В последните месеци влияе и политическата ситуация в страната. Тя прави инвеститорите още по-предпазливи.

Те не са особено притеснени, не смятат, че ще има нестабилност в държавата, но изчакват, докато се избере ново управление, обобщи Киров. Според него отдръпването е започнало още преди февруарските протести и не е предизвикано изцяло от тях. То е видно и в останалите сектори. Киров дори цитира данни на националната статистика за преките чуждестранни инвестиции, които са се сринали - през януари 2012 г. са били 300 млн. евро, а през същия месец на тази година - само 30 млн. евро.

Но причините за по-слабия инвестиционен интерес са не само вътрешни, а и външни. Последните оказват много сериозно влияние. Намираме се в нестабилен регион, който от няколко години се наблюдава под лупа от големите фондове. Върху нас рефлектират проблемите на Гърция, а отскоро и задълбочилата се финансова криза в Кипър.

За много от чуждите инвеститори може да има разпространение на "заразата" и към България. Само по-запознатите са наясно, че няма такава опасност за момента.

Въпреки минусите държавата ни има и положителни страни. Основният е членството ни в ЕС, както и наличието на валутен борд. Цените на имотите са все още приемливи - нито много евтини, нито скъпи. Доходността при покупка също е по-висока - 9-10% годишно при около 6,5% за Централна Европа и по-специално Полша. Но това не е достатъчно.

Напоследък чуждите фондове са по-склонни да инвестират в страни с по-ниска доходност, но по-висока ликвидност, коментира Георги Киров.

Той не очаква инвестиционният пазар да се засили сериозно през тази и следващата година. До момента няма сключена нито една сделка. 

Като цяло в България атрактивни за инвеститорите са офис сградите основно в София и търговските центрове - молове и обекти, в които наемателите са търговски вериги.