По думите му системата включва няколко апарата. Функцията на контактните економайзери е да оползотворяват топлината от димните газове на комините на тецовете. След това технологията може да затопля различно количество вода, която да се връща при потребителите или да се използва за нуждите на промишлеността.
Това водело до намаляване на употребата на природен газ, който е нужен за затоплянето й. По изчисления на създателите на системата годишно големите топлофикации могат да си спестят около 75 млн. лева, ако монтират изобретението. Това се явявало цената на 15-те процента спестен газ за година в големите тецове, обясни проф. Даракчиев. По думите му приблизително толкова струвала и апаратурата, но се изплащала за няколко години, което нямало да натовари бюджета на топлоразпределителите.
Такава система вече работила в няколко теца, сред които е този в Пловдив. Учените обаче са на мнение, че разпространението може да се увеличи и да доведе до икономии в повече места от страната. Именно затова инж. Чавдар Димитров, който отговаря за внедряването на идеята, иска съдействие от президента Росен Плевнелиев. Той посочи пред БНТ, че технологията е поставена у нас през далечната 1984 година.
Тогава учените успяват да монтират първата инсталация на един от котлите на ТЕЦ-София, а по-късно и на ТЕЦ-Пловдив Юг „Вече има второ поколение от системата. Тя е по-сложна, но и по-скъпа. Хубавото е, че може да намали и три пъти замърсяването на въздуха с азотен оксид и да открие много нови работни места”, заяви проф. Даракчиев.
Още от Бизнес
Николай Василев: Има три причини да сме първи по ръст на инфлация в ЕС
Правителството не е дало никакви идеи за бюджета, въпреки това пораженчески веднага взима дълг, имаше само споменаване на микроскопични идеи за реформи
Под натиска на САЩ компартията в Куба одобри разширяване на частната инициатива
През 2021 г. комунистическата страна разреши създаването на малки и средни предприятия с до 100 служители
Българска адвокатка отрича да е в комбина със зетя на Тръмп в спорния курорт на Къшнър в Албания
Зоя Гюрова твърди, че тя и съдружникът ѝ са били вписани само формално като бенефициенти на нидерландски компании, контролирали проекта в Звернец; отрече участие на руски капитали и отказа да разкрие инвеститорите