Поради постоянната промяна в позицията на американския президент Доналд Тръмп, който се колебае между натиска върху Русия и Украйна и ненадеждността на администрацията на американската президентска администрация , Европа се озова в трудна позиция и трябва сама да се изправи срещу заплахите от Русия. Това написа британският автор, телевизионен водещ и коментатор Джон Кампфнер в колонка за Politico .
„Това, което ме впечатли най-много по време на поредицата от брифинги и конференции по сигурността, на които присъствах в Берлин и другаде тази есен, беше мащабът на тревогата. В по-голямата си част обаче тя остава скрита зад затворени врати“, пише той.
Той подчерта, че европейски страни като Германия, Франция и Обединеното кралство се стремят да се справят заедно с тази мразовита реалност и поведението им видимо се е променило.
„Ако Европа иска да оцелее след предстоящата руска атака, а този език се използва, основните ѝ играчи трябва да се държат по начин, по който не са се държали преди. Те трябва да бъдат единни.“, цитира думите на много официални лица, изказали се на дискусиите. Според тях цената на бездействието ще бъде много по-голяма от цената на подкрепата за Украйна досега. Това се отнася до по-нататъшните намерения на Русия за окупация на европейски страни и нова вълна от украински бежанци.
Според Кампфнер, на правителствено ниво продължават да съществуват напрежения. Тясното сътрудничество се води от британския премиер Киър Стармър и германския канцлер Фридрих Мерц, което произтича от общ поглед върху „актуалните външнополитически заплахи и вътрешнополитически проблеми“. Загубата на Съединените щати „като приятел в нужда“ е наложила преориентацията на европейските лидери.
„И сигурността доминира над всичко — макар че не е толкова „коалиция на желаещите“, колкото „коалиция на обкръжените“. Или, както обясни един германски служител по сигурността: „Ако американците сега действат като посредници между Русия и Европа, те вече не се възприемат като партньори в рамките на НАТО“, се казва в статията.
Колумнистът добавя, че САЩ остават движещата сила на НАТО засега. Защото, според германския военен лидер „нужното ниво на готовност на Европа да се бори с всяка руска агресия все още не е достигнато. Дотогава разчитаме на САЩ да действат като ги подкрепя“.
Но след последната Мюнхенска конференция по сигурността, когато вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс похвали крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“, САЩ вече не се чувстват обвързани от по-старите си ангажименти към алианса.
„Истинската изненада е, че оттогава действията на администрацията на Тръмп изобщо са изненадали когото и да било“, подчерта авторът.
Той намира за странно, че някой сега може да се надява, че това не е единственото мнение във Вашингтон и че други членове на администрацията все още имат известно влияние: „Хората, които се занимават с проблемите по сигурността в Германия или Обединеното кралство виждат нещата по различен начин, но изглежда, че много политици и голяма част от обществеността все още не са убедени колко сериозна е станала ситуацията.“
Колумнистът анализира и публикуваната стратегия за сигурност на САЩ. Подчерта, че тя осъжда „много либерални ценности, които са в основата на европейската демокрация, като същевременно хвали националистическата реторика на крайната десница и косвено на Путин“.
И той се чуди доколко може да се промени германското общество, което е доминирано от нежелание да се води война. Очаква се Германия в момента да харчи 153 милиарда евро годишно за отбрана до 2029 г. Франция, за сравнение, планира да достигне около 80 милиарда евро до 2030 г., докато Обединеното кралство в момента харчи 60 милиарда паунда – цифра, която се очаква да нарасне до 87 милиарда паунда до 2030 г. – но според настоящите прогнози ще достигне целта си от 3,5% едва през 2035 г.
„И макар че проучванията на общественото мнение се различават в различните страни и по формулировка на въпросите, много служители в областта на отбраната са все по-загрижени, че ако Украйна бъде притисната достатъчно, за да се съгласи с мръсната сделка на Тръмп и Путин, обществената подкрепа за военните разходи ще намалее", пише Кампфнер.
Той добави, че това е невъзможно за Путин, който е „свързал политическото си оцеляване, енергийната си инфраструктура и икономиката на страната си с идеята за заобикалящата го „заплаха“ на Запада. Оттук и последните му забележки, че Русия е „готова“ за война, ако Европа иска да започне такава – той просто не може да си позволи да спре да заплашва.
Авторът пише, че ако Украйна бъде принудена да се съгласи с американския „мирен план“, тогава страните от Европа ще осъзнаят напълно, че са сами.
„Това би отбелязало завръщането на политиката на великите сили, Ялта 2.0. То би затвърдило деамериканизацията на НАТО, структурната неспособност на Украйна да се защити и би потвърдило, че според САЩ Русия има право на вето върху европейската сигурност“, добави той.
Той подчерта, че вече е на лице разбирането за важността на процесите, но съответните действия все още закъсняват. И затова задачата на Мерц, Стармър и Макрон е да признаят – и да признаят пред своите общества, че могат да разчитат само един на друг, но не и на Америка.
Припомняме, че според анализатори новата стратегия за сигурност на САЩ определя съществуването на цивилизации чрез расовия елемент, макар че това се обсъжда косвено. Една от основните задачи на стратегията е спирането на масовата миграция. Затова, според стратегията, САЩ планират всестранна подкрепа на антиимигрантски партии, които са предимно крайнодесни европейски структури.
Превод: Faktor.bg


Коментари (0)