„Бившият управител на Българска народна банка Иван Искров е трябвало да напусне поста си още тогава, когато са разсъждавали по проблемите, които той създаде”. Това заяви пред Faktor.bg бившият главен ревизор на БНБ Кольо Парамов по повод втората стенограма от срещите през 2014 г. на политическите лидери, ръководството на държавната банка и президента Росен Плевнелиев.

„Този период преди 3 години се характеризираше с недоверието към централната банка. Бях един от първите, които предизвикаха разговора за необходимостта за оставката на управителя на БНБ. Във втората стенограма премиерът Бойко Борисов, който тогава беше в опозиция, изтъква необходимостта от да бъде освободен Иван Искров. Именно тази безотговорност на Искров в конкретния случай доведе до фалита на КТБ. Ако той своевременно беше напуснал поста си, имаше шанс за КТБ да се възроди и одържави.  Нямаше да се допусне и този грамаден изкуствен фалит, който се получи в последствие. Загубите, които бяха причинени, са единствено от „случайния” Иван Искров. Когато той започна работа, аз го предупредих, че случайно става управител на Българската народна банка и съм сигурен, че случайно ще я напусне. Това не беше предсказание, а аргументирано предположение, което във времето се доказа. Фалитът на КТБ беше много добре планирана дестабилизация на цялата банкова система. Тази безотговорност се таи в липсата на синхронизация на управителите към подуправителите на централната банка. Ако нямаше разминаване между Иван Искров и подуправителите Димитър Костов и Калин Христов, КТБ нямаше да бъде повлечена надолу и да коства 3,4 млрд. лв., а ще трябва да плащаме още толкова. Ние не можем да се разминем с по-малко от 7,5-8 млрд. лева, които трябва да платим”, коментира Парамов. 

„Цялото фалшименто идва от този банков надзор, който е описан като закон, който е прилаган по друг начин. Той не е прилаган само към КТБ, а и към останалите търговски банки. Става въпрос за едно много сериозно разминаване в процесите в БНБ. Не може да подминаваме с лека ръка одитните доклади за състоянието на банките по това време и истината, която е отразявана по различен начин в тях. Фалшификациите в докладите само показват, че ние сме живели в една заблуда и е създало предпоставка за рухване на банковата система. Ако Емил Кюлев не беше лансирал Иван Искров по такъв пародиен начин за управител на БНБ, нямаше да се случи тази „случайност”. Всичко щеше да е по-сериозно, регламентирано и отговорно. Нямаше КТБ и другите банки да получат тази прекалена свобода, чрез която излязоха на пазара, захраниха олигарсите и ги преродиха във вторичното разделение на капитала”, заяви финансистът. 

„Фалитът на КТБ трябва да се разглежда като сериозните препъни камъни към отиването ни в Еврозоната. Това е една огромна отговорност на един от подуправители на БНБ Калин Христов, който е сред основните противници на Еврозоната. Бих искал да подканя тримата, които управляват БНБ - Димитър Радев, Димитър Костов и Калин Христов, които са работили и във финансовото министерство, да променят поведението си за влизането на страната ни в Еврозоната. В момента те се явяват като много тежка спирачка за развитието на България. Има и един елементарен синхрон между тях и хора в парламента. Заедно с проф. Румен Гечев (депутат от БСП – б.р.) не дават възможност да се разбере кога и по какъв начин ще се кандидатства в Еврозоната”, коментира Парамов.