Тази тенденцията за раздробяване на депозити, които да попаднат в обхвата на гарантираните по закон максимални 196 хил. лв. (100 хил. евро), е продължила и през четвъртото тримесечие на 2014 г. Промяната в предпочитанията за спестяване на по-големи суми от страна на фирмите и домакинствата е налице от началото на миналата година, но трендът започна да се проявява по-интензивно през второто тримесечие, коментират експерти.
Периодът от април до юни съвпада с паниката в банковия сектор, която беляза 2014 г. Тогава значителни средства напуснаха системата. Кулминацията на събитията бе отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка (КТБ) през ноември и стартиралата процедура по изплащането на гарантираните вложения през декември.
Раздробяването на депозити за суми над гарантираните по силата на Закона за гарантиране на влоговете в банките е още едно проявление на ефекта „КТБ“. Отпадането на четвъртата по големина банка от пазара доведе до „отписване“ от статистиката на негарантирани влогове за около 2 млрд. лв., на кредити за близо 5 млрд. лв., до изменения на лихвените проценти по депозитите и кредитите, до промяна на дела на лошите кредити и като цяло – до съществени трансформации не само на пазара на банкови продукти и услуги, но и на поведението на вложители и банки.
Изводите са, че много голяма част от изплатените суми остава в трезорите на банките, с което се затвърждава доверието към системата. Поуките относно пряката връзка между риск и доходност също са взети. Това е видно от промяната в предпочитанията на клиентите, които се съобразяват с гарантираната по закон сума на спестяванията.
Вложенията за суми над 200 хил. лв. изглежда вече не са толкова привлекателни – както за населението, така и за фирмите. През четвъртото тримесечие на 2014 г. броят на сключените от физически лица депозити за суми в интервала от 200 хил. до 500 хил. лв. намалява с 20% на тримесечна и на годишна база. Спадът в бройката в интервала от 500 хил. лв. до 1 млн. лв. е с 18% на тримесечна и с 19% на годишна база.
Освен това физическите лица са сключили с 10% по-малко договори за депозити над 1 млн. лв. и тяхната валутна равностойност в сравнение с третото тримесечие на 2014 г. На годишна база спадът е в рамките на 16 на сто.
Това показва по-подробната статистика на Българска народна банка (БНБ) за депозитите в банковия сектор по количествени категории. В своите данни централната банка отразява едновременно ефекта от изключването на КТБ от статистиката през четвъртото тримесечие на 2014 г. и изплатените гарантирани депозити през декември.
В относително изражение най-голям е ръстът на депозитите за суми между 40 хил. и 50 хил. лв. - 4,8% на тримесечна и 11,2% на годишна база. Прирастът на спестяванията в горния интервал на гарантираните влогове – за суми над 100 хил. лв. и до 200 хил. лв. - е 1,9% на тримесечна и 14,4% на годишна база.
Предпочитанията на домакинствата към големи депозити обаче не са така силно изразени, както са при предприятията. Депозитите на фирмите в интервала от 200 хил. до 500 хил. лв., например, растат. За три месеца броят им е нараснал с 1,6%, а за година – с 3,7%.
С най-много намаляват сключените фирмени депозити за суми над 500 хил. до 1 млн. лв. - с 4% на тримесечна и с 1,2% на годишна база. Броят на влоговете за над 1 млн. лв. се стопява с 2,2% в сравнение с юли-септември и с 1,8 на сто спрямо последните три месеца на 2013 г.
При фирмите депозитите за суми в горната граница на гарантирания максимум (над 100 хил. до 200 хил. лв.) се покачват с 3,7% на тримесечна и с 12,3% на годишна база.
Като цяло през 2014 г. депозираните средства в банките нараснаха с 1,466 млрд. лв., или с 3%, до 54,615 млрд. лв. Само спестяванията на домакинствата нараснаха с 4,2%, или с 1,567 млрд. лв., до 39,266 млрд. лв. Вложенията на фирмите обаче са с 861 млн. лв. по-малко спрямо края на 2013 г., сочат още статистическите данни на БНБ.
Още от Бизнес
Как електромобилите превземат света - ефективността им е по-висока, а цената по-ниска
В ЕС всеки трети нов автомобил е електрически
НС прие промени в Закона за кредитните институции на първо четене
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова поясни, че се въвеждат две европейски директиви, предвижда се санкция, която може да бъде наложена на банка, на финансов холдинг, за принудително изпълнение при неизплащане на финансови задължения
Експерти бият тревога: България влиза в дългова спирала заради наследени финансови капани
Икономисти предупреждават, че новият дълг от 3,8 млрд. евро е следствие от натрупани бюджетни дефицити, ограничена ликвидност и години на отлагани финансови решения