Илиян Василев, bulgariaanalytica.org

Няколко мисли, провокирани от новината за най-голямото оншорно откритие на нефт и газ в Румъния и в региона. Да се сравняваме с Румъния в сферата на нефта и природния газ е непосилна, дори нелепа задача. Делят ни хиляди страници от различна история в този сектор, от натрупани традиции и опит, бизнес култура, управленски практики и обществени възприятия.

Новината за откритото най-голямо в цяла Югоизточна Европа газово находище в област Бъзау – над 150 милиона тона нефтен еквивалент – не може да не впечатли. Открито е през миналия юни и вече се правят планове за инвестиции, добив и позициониране.
 
Направено е от Ромгаз, която е компания с решаващ 70% държавен дял, което само по себе си показва, че има живот е след като държавата се освободи от сто процентна собственост. Активни в страната са и австрийците от ОМВ. Те никога не са имали значителни собствени находища, но винаги са били достатъчно гъвкави и умни да продават на другите това, което сами нямат. Въпрос на бизнес култура, на умение да внушаваш доверие и да работиш с чужди пари, като купуваш от съсед и да продаваш на друг това от което имат нужда.
 
Опериращите в Румъния западни и местни компании, които работят в нефтогазовия сектор, планират да вкарат в експлоатация всяка година до 2020 година нови големи находища на природен газ, всяко едно от които в състояние да задоволи потребностите на страната за много години. Това ще им позволи да се превърнат в ключов играч на регионалния газов пазар до три години, като внася и изнася достатъчно значителни количества природен газ, които ще превърнат страната в износител с количества, които могат да достигнат във времето до 10 милиарда кубически метра, което гарантира на румънските потребители природен газ на най-конкурентни цени.
 
Над 80 процента от открития и добиван газ в региона е в Румъния, а това е доста над 150 милиарда кубически метра. Ако добавим към тази картината и взривното развитие на проучването и добива в оф и оншорни полета на Гърция – картината на регионалния газов пазар може да се окаже до няколко доста различно от тази, която си я представяхме – а именно, че регионът само ще внася, но не и да добива от нужните му енергийни суровини. Хоризонтът до 2020 година ни дава възможност да преосмислим цялата си стратегия и поведение.
 
Дълъг е отговорът на въпроса защо румънците успяват там, където ние се колебаем и умуваме. Да, нямаме нито историята, може би и перспективата за собствен добив на нефт и газ, но повече от щетите са самопричинени. Основната причина е, че те съхраниха собствената си индустрия и традиции, а ние ги подчинихме на съветската догма – няма смисъл да проучваме и разработваме собствени находища. „Братският“ Съветски съюз и в по-ново време Русия ще удовлетвори потребностите ни. От нас се очакваше и все още очаква само да купуваме. Не се чудете, че това съвпада едно към едно с позицията на днешните екоактивисти. Те пречат тук, Русия продава – две страни на едно и също уравнение – на зависимостта и високите цени.
 
Вероятно трябва да отдадем дължимото и на факта, че тези успехи северните ни съседи не са ги постигнали само със собствени фирми, а като са привличали внимание и инвеститори от целия свят и то в продължение на години. Те успяха сравнително рано да приватизират значителни части, изцяло или частично, от този сектор и привлякоха стратегически инвеститори. Ако погледнете картата на отдадените концесии на сушата и в морския участък – забележете колко грижливо са парцелирали офшорната си зона на малки блокове, в които работят различни компании, които търсят и  се конкурират. Успехите не идват сами – те са функция на насищане с опити и инвестиции, на много „сухи“ сондажи и накрая на проактивна правителствена политика, която съумява да балансира между опазване на околната среда и бизнес интереси.
 
Какво правим ние?
 
Забранихме, с активното участие на правителството на Борисов, на проучването и добива на шистов газ и изобщо на използването на технологии за интензификация на добива. Има няколко находища в България – които и сега не могат да бъдат оценени като търговско откритие, именно заради тази забрана.
 
Не приватизирахме и не привлякохме стратегически или финансов инвеститор в Булгаргаз, като сведохме основния си играч до ролята на помощна компания за гарантиране на пълен монопол и пазарен дял на Газпром. Управленците и служителите на компанията не знаят друго, освен да осчетоводяват фактурите на Газпром и да издават подобни към клиентите. Да сте чули да са купили дял от находище или да са инвестирали в проучване и добив, в нови търговски практики и търсене на нови клиенти в региона. Без това трудно могат да бъдат конкурентни търговци – само с един доставчик, по един маршрут?
 
Сега се вайкаме, че ЕК – Генерална Дирекция „Конкуренция“ не ни вярва и иска приватизация на значителен дял от Булгартрансгаз. Истината е отново в това, че операторът на газопреносната ни система, не търси да позиционира българската преносна мрежа в рамките на европейската газова политика, а само и единствено като функция и продължение на плановете на Газпром в района.
 
Обявихме, че ще развиваме газопреносната си система съвместно с Газпром, а не да ориентираме към нови играчи, включително към новите газови потоци. Излишният газ от Румъния в хоризонт до 2021 година може да бъде достатъчен за да осмисли нов транзит север-юг. За да бъде сигурно, че играта ще се играе по европейските правила Европейската комисия отвори миналата седмица процедура срещу Трансгаз – оператора на румънската газопреносна система – за възпрепятстване на износа на природен газ. И при съседите Газекспорт контролира износа. Но промяната е налице и първите оферти за доставка на газ за клиенти извън страната не закъсняха. Още са в тестов режим, не ще станат.
 
При нас обаче има само един ориентир, само един играч и само една цел – Газпром. Не само купуваме и надплащаме за своя газ, не само съхраняваме куп от непазарни привилегии – субсидирани цени на транзит и изключително право на контрол върху изхода и входа на преносната ни система, договори за доставка без търг и конкуренция, но и си заравяме главата в пясъка и искаме повече от същото.
 
Готови сме да инвестираме милиарди от собствени средства само за да направим възможното Газпром да реализира стратегията на Русия за създаване на собствен и конкурентен на ЕС южен газов коридор срещу проекта, подкрепен от Европейския съюз, на който сме членове.
 
Образно казано играем срещу собствения си отбор.
 
Да сте чули Булгартрансгаз да води преговори за увеличаване на преносните тарифи за Газекспорт, които са над два пъти под пазарните. Не сте.
 
Да сте чули Булгаргаз да води преговори да върне над два милиарда лева, надплатени за свръхскъп газ от Газпром. Няма и да чуете.
 
Ето това е разликата между политици и компании в Румъния и в България. Просто съседите ще се изстрелят в съвършено друго орбита на влияние и възможности. И по-скоро те ще освободят България от монозависимостите в енергийната сфера отколкото нашето правителство и компании.
 
Ние ще си мечтаем за „трохите“ от Москва без грам от собствена, проактивна и конкурентна енергийна политика.