Един конкурент по-малко има на банковия пазар в България, след като гръцките собственици на Пощенска банка и Алфа банк сливат бизнесите си в страната. Сделка за 1 евро, която не променя кой знае какво за клиентите или за сектора, но показва как Атина гледа на местния пазар. Със своите 87 млрд. лв. активи той е почти два пъти по-малък от онова, което има в баланса си четвъртата по големина банка в Гърция - Алфа. Но колкото и да е миниатюрен, носи печалби и се представя като имунизиран срещу кризи през последните години, пише в коментар "Капитал". Случилото се заслужава внимание и защото може да е стъпка от изпълнението на по-мащабен план за осребряване на позициите, градени от гръцките инвеститори в региона повече от две десетилетия. Към момента те контролират около 16% от активите в банковия сектор на България и това ги прави едни от основните играчи на него. И макар уж всеки да гледа частния си интерес, по отношение на стратегическите им позиции в региона гръцките банкери играят като от един отбор.
Притиснати да продават
Да спрат с експанзията, като свият мащабите на бизнеса си и се съсредоточат върху кредитирането на домашния пазар бе условието, което Европейската комисия (ЕК) постави на четирите системно важни гръцки банки преди две години. В замяна на това те получиха достъп до ликвидността на ЕЦБ и така оцеляха след поредната криза заради държавните дългове при безпрецедентния отлив на депозанти през миналата година и след резултата от поредните стрес тестове, разкрили капиталови дупки за милиарди евро. Очакваните разпродажби на нестратегически активи, с приходите от които банките сами трябваше да си помогнат, малко се позабавиха и едва през последните месеци се стигна до първите сделки.
През август Piraeus Bank продаде банковия си бизнес в Египет на кувейтския конкурент Al Ahli Bank за 150 млн. долара; през декември Eurobank прехвърли 80% от застрахователя си Eurolife на канадския Fairfax срещу 316 млн. евро, а National Bank of Greece (NBG) се раздели изцяло с дъщерната си Finansbank в Турция, която бе придобита от катарската национална банка срещу 2.75 млрд. евро. Преди да пристъпи към преструктурирането си четвъртата по големина Alpha Bank придоби Emporiki Bank от френския Credit Agricole, което й помогна да укрепи позициите си в кредитирането на местния пазар. Наскоро банката обяви за продажба дружеството, което държи хотел Hilton в гръцката столица, а от миналата година подготвя сделката на банковия си бизнес в България. Без да е ясно колко оферти е имала за него, резултатът е, че той се прехвърля към друга банка с гръцка централа - Пощенска банка, която е част от Eurobank.
Така разпродажбите засега прескачат банковия бизнес на гръцките инвеститори в България, а единственият актив, който бе предложен за продажба досега, на практика остана в гръцки ръце. В сферата на догадките е дали сделката е резултат от желанието да запазят влияние на местния пазар, или е стъпка от консолидация, която ще позволи да се предложат окрупнени активи на големи външни инвеститори в търсене на по-висока цена. До този момент от централите на банките не дават информация за плановете си, но е видно, че работят по изпълнението на ангажиментите си пред европейските донори на помощ и ползват за сделките консултации на водещи фирми в света. Паралелно с разпродажбите на нестратегически активи те успешно набраха от пазарите 14.4 млрд. евро през декември, с което подкрепиха капиталовите си позиции и това веднага бе възнаградено с повишаване на рейтингите от Moody's. Макар това да внася успокоение, очакванията са банките в съседна Гърция да продължат да градят буфери, защото проблемът с държавния дълг остава нерешен, а назрява и поредна политическа и дори емигрантска криза.
Българската сделка
За деветте месеца, които изминаха от първоначалния анонс за сделката между Пощенска банка и Алфа банк, страните по нея не дават подробности за по-нататъшните си намерения. Договорката за сливането на бизнеса в България е направена между централите им в Гърция още през лятото на миналата година, когато бе обявено, че сделката ще бъде финализирана преди края на 2015 г. Срокът обаче не бе спазен. Обективната причина за забавянето бе затваряне на репо сделка между клона на Алфа банк в България и централата й в Атина, но най-вероятно принос има и проверката на качеството на активите (AQR) и стрес тестовете в българския банков сектор, особено след като стана ясно, че те ще се правят по счетоводните баланси към 31.12.2015 г. Отлагайки сливането за след Нова година, Пощенска банка си спести риска от лошо представяне заради портфейлите на Алфа банк. Всяка банка си има скелети в гардероба - кредити, поддържани изкуствено живи, въпреки че реално са необслужвани, и да вземеш нови такива точно преди проверката би било авантюра.
Това обаче не е било единствената причина. Според източник на "Капитал" от страна на местния мениджмънт на Алфа банк е имало сериозна съпротива. Освен това сливането далеч не протича толкова гладко, колкото звучи от лаконичното прессъобщение. Има напуснал ключов персонал в Алфа и реално до последния момент в Пощенска не знаят какво точно придобиват. По информация на "Капитал" между начините на класифициране на портфейлите и водене на информацията в двете банки има сериозни различия и затова предстои сериозна работа по интеграцията.
Забавянето донесе негативи под формата на отлив на клиенти. Кредитният портфейл на Алфа е намалял едва с 2.5 млн. лв. за времето от септември до декември, но депозитите са се свили с почти 13% от 1.2 млрд. лв. на 1 млрд. лв. За да не се случи това, сделката трябваше да бъде завършена непосредствено след анонса за нея, коментира експерт от банковите среди. Според него въпреки рекламата как сливането ще създаде нов силен играч, който ще е четвъртият по големина на пазара, за клиентите отлагането е донесло преди всичко несигурност и е било повод да разгледат офертите и на други банки. Вероятно е част от депозантите, които държат около 1 млрд. в Алфа банк, просто до чакат падеж, тъй като договорите им са сключени при лихви, каквито вече не се предлагат на пазара.
"Далеч по-елегантно щеше да бъде да се продаде кредитният портфейл заедно с депозитите. Така пак щеше да възникне необходимост от наливането на някакъв капитал, но нямаше да е толкова много, и то в този най-тежък момент за банките в Гърция", е мнението на банкер от местния пазар. За разлика от начертаната от него схема консултантите по сделката, Мediobanca и Citigroup, са преценили за по-подходящо Пощенска банка да погълне целия бизнес на Алфа банк в България като търговско предприятие. То оперира като банков клон, тоест не поддържа собствен капитал. Това означава, че Пощенска банка трябва да увеличи капитала си, за да посрещне регулаторните изисквания за капиталова адекватност и за да е в състояние да абсорбира евентуалните лоши кредити в портфейла, като поема активите и пасивите на Алфа банк. Това е планирано да се случи през акционера Eurobank Ergasias, който се подготвя да влее 55 млн. евро, или 107.5 млн. лв. в нови акции на Пощенска банка, с което капиталът й ще се вдигне до 560.3 млн. лв. След операцията делът му в българската кредитна институция ще порасне от 34.56% на 47.12%, за сметка на дяловете на останалите акционери в Пощенска банка. И тъй като те са от една група, най-вероятно сделката ще получи одобрение на извънредното общо събрание на акционерите, насрочено за 11 март.
Заради набирането на значителен по размер допълнителен капитал, и то преди първите за местния пазар стрес тестове, които на свой ред може да доведат до необходимост от капитал, а също и заради инвестициите в интегрирането на бизнеса на двете банки, в професионалните среди се чуват скептични мнения за ефекта, който сделката ще произведе върху придобиващата страна. Още повече че тя поема грижата за 82 клона в цялата страна, чиито служители по неофициална информация получават по-високо от средното за сектора заплащане. С тях офисите на Пощенска банка стават 200, а броят на служителите надхвърля 3 хиляди души, и то в момент, когато секторът масово оптимизира локации и персонал за сметка на платформите за интернет банкиране. На този етап от Пощенска банка нямат отговор на въпросите дали ще последват съкращения и колко ще им струва миграцията на клиентите на Алфа банк. Единственият коментар е на изпълнителния директор Петя Димитрова, която в прессъобщение за финализирането на сделката казва, че по-широката клонова мрежа и по-високият капитал ще допринесат за бъдещия растеж, а сливането на бизнесите ще доведе до увеличаване на клиентите, което ще даде възможност за развитие както на корпоративното банкиране, така и на банкирането на дребно.
Окрупняването в сектора предстои
Имайки предвид, че на тесен пазар като българския единственият начин за постигане на по-изразителен растеж е да купиш бизнеса на конкурент, амбициите на Пощенска банка да става по-голяма водят към въпроса "коя ще е следващата придобивка". В банкерските среди отдавна се говори за опитите да бъде продадена Пиреос банк в България, като последно информациите бяха, че преговорите с потенциален купувач от Великобритания са се провалили и акционерите й са се отказали да я продават. Видно от отчетите й банката положи усилия в подготовка за AQR и стрес тестовете, като начисли значителни провизии за покритие на кредитния портфейл и това я изведе на загуба от 134.5 млн. лв. за 2015 г. Ако се представи добре на проверките, тя отново ще предизвика интерес и в случай че такъв прояви някоя гръцка банка, бизнесът може да бъде окрупнен до мащаб, който вече да попадне в полезрението на големите чуждестранни играчи. Заради голямата загуба на Пиреос банк обаче евентуалният й купувач ще трябва да довнесе капитал, което според представител на сектора изключва Пощенска банка от кръга на приемниците, особено на фона на разходите, които има покрай поглъщането на Алфа банк. Невероятен изглежда и сценарият с оферта от ОББ, защото и без подобна операция банката на NBG в България се представя силно и е една от най-атрактивните за инвеститорите. Според източници от пазара досега тя не е влизала в плановете за продажби, дирижирани от Атина.
От останалите по-активни играчи на българския пазар засега само от унгарската OTP, която е собственик на Банка ДСК, открито са съобщавали, че следят възможностите за окрупняване на бизнеса им в региона покрай разпродажбите на гръцките банки. Апетити за разрастване имат и по-малки банки с чужди собственици, които търсят възможност да увеличат клиентската си база и биха се възползвали от момента, когато излязат резултатите от проверките в системата.
Още от Бизнес
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Българската банка за развитие участва в бизнес форум в Сингапур и Виетнам
Криза на държавния дълг в ЕС: България е с най-нисък, а Гърция с най-висок дълг