40% от българските потребители пазаруват онлайн по няколко пъти всеки месец, показва проучване. В сравнение с 2015 г. това е стабилен ръст от 7%, като българските граждани продължават да припознават ползите от електронните разплащания и да повишават своето доверие в този тип разплащания.
Нещо повече, близо 20% от анкетираните биха отказали да направят покупка, ако търговецът не приема онлайн разплащания. Това се дължи на промяна в потребителските навици успоредно с по-широкото приемане на електронните разплащания.
"Тази Коледа почти един от всеки трима българи ще избере електронни разплащания като начин да заплати за подаръци. Честотата на онлайн пазаруването се очаква да нарасне в сравнение с последните празници - 29% ще плащат за разходите си по време на празниците онлайн", съобщава Красимира Райчева, мениджър на компания за кредитни карти.
Проучването показва, че най-често българските потребители предпочитат да пазаруват онлайн дрехи и обувки (64%), технологични продукти (39%), почивки (40%) и книги (21%). От резултатите става ясно, че има някои категории продукти и услуги, за които българите предпочитат да плащат само онлайн - почивки (26%), самолетни билети (22%), ваучери за козметични продукти (17%) и битови услуги (16%).
Онлайн покупките се правят най-често в български електронни магазини (45%), големи международни търговци на дребно (20%), други международни онлайн магазини (15%) и уеб сайтове за колективно пазаруване (21%).
Още от Бизнес
NYT: Близо 1 млн. фенове на Тръмп са загубили почти 4 млрд. долара от мемкойна $TRUMP
Според изданието моделът на мемкойна е бил структуриран така, че да носи приходи на Тръмп независимо дали цената на токена се покачва или спада.
CNN: Решението на Тръмп да не поднови споразумението с Мексико и Канада създава още повече несигурност
През 2024 г. САЩ са внесли стоки на стойност над 900 милиарда долара от двете съседни страни
НСИ: Спад в промишленото производство, но ръст в потреблението и доходите у нас
Износът на стоки за първите четири месеца на годината скача със 7,7% до близо 14,94 млрд. евро, но вносът расте още по-бързо – с 11,5%, достигайки 18,7 млрд. евро