Тревога: Радев зависи от Кремъл, може да пресече червените линии!

Димитър Попов

Когато Радев и неговата кохорта победиха на парламентарните избори тази година нямах никакво съмнение, че българският избирател направи грешен избор. Колебаех се само за последиците от това грешно решение. 

Имаше три сценария за пораженията в бъдеще. Единия беше 

оптимистичен

 Според него правителството на Радев прави четвърт оборот към Русия, четвърт оборот встрани от ЕС и НАТО и половин оборот към затягане на гайките на демокрацията. Обаче  запазват икономическата и финансова стабилност на страната с редица мерки, които овладяват инфлацията и цените, и регулират критичните напрежения в онези икономически сектори, които са пред криза. 

Вторият вариант беше 

песимистичен

 Очакванията за него бяха половин оборот към Русия, половин оборот встрани от НАТО и ЕС, и цял оборот към вътрешното овладяване на властта и превръщането и в еднолична власт. При този вариант се очакват икономически сътресения, проблеми с европейското финансиране, висока инфлация и цени, но като цяло страната ще остане под контрол и в европейското русло.

Третият вариант е 

апокалиптичен

 Той предвиждаше 3/4 оборот към Русия, 3/4 оборот встрани от НАТО и ЕС, спиране на финансирането от ЕС по половината програми, неконтролирана инфлация, растящи непрекъснато цени и бързо затъване в дългова криза. Като цяло според този сценарий Радев се превръща в новия Виктор Орбан на Европа, а България по примера на Унгария се срива икономически до нива, които преживяхме в началото на 90-те години. И тъй като в Унгария 80% от избирателите ненавиждат Русия, а в България 51% от българите и симпатизират, тук в такъв сценарий щеше да стои за обсъждане и генералният въпрос – какво изобщо правим в НАТО и защо да не „се вземем“ пак с Москва.

Както и очаквах, оптимистичния сценарий го подминахме като малка гара. Радев даже внимание не му обърна. Вече сме в песимистичния. Геополитическият завой се вижда ясно и макар да е половинчат, с много уговорки и двусмислия, той методично отделя България от общата европейска политика по Украйна, по санкциите срещу Русия, по инициативите на НАТО и по общата европейска отбрана. Радев е предпазлив, не прави резки движения в тази посока, но е доста методичен и последователен дори в двуличието си. Лъже и едните, и другите, но в действията си е на руска страна и това се вижда доста ясно.

Завоят към еднолична власт го взе сравнително бързо. Кадрите на върха, онези около 3000 човека, които реално управляват държавата, вече са под негов контрол. Репресивният апарат също, а в момента той прави решителни стъпки за овладяване на президентството и на съдебната система.

 Вървим към сто процента еднолично управление

 на всички държавни институции оглавени от хора, лично предани на премиера.

Песимизмът е заради липсата на икономически и финансов екип, който може да контролира инфлацията и да провежда смислена финансовата политика. Цените се превърнаха в торнадо, което наду инфлацията у нас до нива, невиждани в Европа. България оглави всички класации за бюджетен дефицит, за растящи цени и за срив на реалната икономика. За тази година производството на стоки е намаляло с 15%, което означава, че с толкова най-малко е паднало и потреблението. В същото време цените по магазините растат, което означава само едно – печалбата не отива в производителите, а в търговците на едро и на дребно, и най-вече в големите търговски вериги. 

Това е чиста спекула и правителствата в други страни като Гърция, реагираха на такива тенденции с твърди мерки. Там имаше преговори с търговските вериги, заплахи и изнудване, докато накрая постигнаха съгласие за ценови таван. У нас обаче това не се случи. Напротив, правителството остави търговците да се вихрят и дори се опитва с преиначаване на статистиката да оправдае своето бездействие и тяхната алчност. 

Ще ви дам пресен пример как официално се лъже със статистически данни. В туристическия бранш, който тази година наду цените поне с 50% по цялото Черноморие, се отбелязва силен спад на броя на туристите. Това се виждаше по празните плажове и с просто око. Статистиката наистина отчита този спад, и в същото време отчита ръст на приходите в туризма от 10.2 %, и ръст на цените там само с 6%. Не може туристите да намаляват, приходите да се увеличават, пък цените да са останали почти същите, нали! И дете в четвърти клас ще разбере, че аритметично няма как тези данни да са верни.

Горивата от Лукойл също стигнаха умопомрачителни нива, които не отговарят нито на доходите у нас, нито на нормалното ценообразуване. 2 евро за литър дизел означава, че в Лукойл сега тече река от печалби, които през счетоводни хватки се прехвърлят към собственика им „Литаско“ в Швейцария, а оттам вероятно и в Русия, въпреки санкциите. България продължава да държи най-ниската акцизна ставка върху горивата в Европа, не получава нищо от свръхпечалбите на Лукойл и дори напротив, компанията пак отчита загуба или много малка печалба! При такова поведение, и при цени на горивата близки до средноевропейските, правителството има две ответни мерки – да увеличи акциза колкото е средния в Европа, а през особения си управител да затегне счетоводния контрол върху печалбите. За такива мерки обаче и дума не се отваря. Напротив, високите цени ги оправдават с войната в Иран, а мерките ги чакат от международното положение.

Банките, които безконтролно финансират ипотечни и всякакви кредити, също отчитат гигантски свръхпечалби, които в Европа вече се облагат с данък. Това е задължително да стане и у нас, особено заради раздутия имотен балон, който скоро ще напълни с лоши кредити цялата банкова система. Правителството обаче не показва никакво желание да се намеси в този пазар, и дори не мисли за мерки, ограничаващи кредитирането. 

Има редица други икономически показатели, които за България са лоши и предвещават 

сериозни трусове в най-скоро време

 Цените продължават да растат, инфлацията е рекордна, потреблението спада, а правителството кърпи дупките в бюджета с нови заеми, които изплащаме с все по-високи лихви. 

Крахът на такава икономическа и финансова политика е неминуем. И тъкмо затова напоследък се замислям за третия сценарий, апокалиптичния. Той може да настъпи или 

от некадърност, или от злонамереност. Ако е от глупост, то е ясно, но може ли икономическият срив, на прага на който се намираме, да е планиран и плавен преход към така желания от Москва 

крах на враждебната европейска България

И на мен не ми се ще да вярвам, че Радев ще съсипе страната както го направи руската подлога Янукович навремето в Украйна. Не ми се ще да вярвам, че ще прекали с геополитическия завой и ще се обяви за новия Орбан. Какво на мен ми се иска обаче е едно, какво той е намислил е второ, а какво иска Москва от него е трето. 

Така че въпросът стои иначе – има ли в България сили, които могат да се изправят срещу Радев и да предотвратят третия сценарий?

На политическите партии не може да се разчита за това. ПП така и не станаха партия с влияние, а новия им лидер расте на корем, но не и на рейтинг. ДБ е интернет партия, затворена в малък дигитален кръг от тролове и съмишленици, които се дебнат едни други дали изпълняват точно зададените от гуруто опорки. 

ГЕРБ е със затихващи функции. Заради неучастието на тези избори, партията вече е по надолнището без спирачки, и е въпрос на време да се разпадне на съставните си части. Пеевски кротко чака разместванията в съдебната система, за да реши какво ще прави в бъдеще – ще ходи ли в Дубай или ще се договаря с новите играчи. Покрай него и ДПС е на пауза с едно наум – дали изобщо ще влезе в следващия парламент!

Такава опозиция не може да е алтернатива на Румен Радев. Тя е като саксии на витрината, които лъжат клиентите, че собственикът обича цветята. С такава опозиция и фасадната демокрация ще се разпадне!

Другата 

алтернатива срещу Радев, е народът

Ех, народе! Или пък: Народе!!!! Все едно какво е обръщението, народът си е същият както по времето на Левски. Ако допрем до него като алтернатива, апокалиптичния сценарий ни е в кърпа вързан. 

И тъй като всичко ми говори, че пораженията от това управление ще зависят изключително от Румен Радев еднолично, най-важните въпроси са той от кого зависи и колко! Не е от Брюксел, не е от Вашингтон, не е от Пекин, и даже от Анкара не е! Своята зависимост той не я крие, нито я отрича, така че на първия въпрос отговора е ясен – от Москва зависи! 

Спорно е само колко е зависим. На този въпрос отговор могат да дадат чуждите специални служби, особено тези отвъд океана. Според техни информации, Радев няма профила на Орбан и не е съвсем руски. Вашингтон го смята за поредния труден и опак съюзник в НАТО и ЕС, но само толкова. 

На мен обаче нещо ми подсказва, че грешат. Нямам тайна информация, естествено, просто интуиция и много факти, натрупани в неговата биография през последните 10 години! И ако аз трябва да отговоря на въпроса колко е зависим Радев, ще кажа: много, твърде много! Дано не съм прав, защото ако съм, имаме яко да патим в бъдеще…