"За съжаление, имаме много церемониалност, много пищност, уж много взети мерки - до поредния случай. Вземането на мерки обаче не се възприема като сериозни мерки, а по-скоро като „Дайте да направим нещо, пък след това хората ще забравят“. Това каза пред БНР икономистът проф. Боян Дуранкев, който коментира ситуацията след тежката катастрофа с много жертви край Своге и я разгледа в по-широк контекст. "Това не е проблем само на президент, министър-председател, министри, а проблем, ако щете, и на отделния шофьор, който кара старо трабантче или нещо друго. Тоест, опираме до фразата, която навремето звучеше много добре: „Икономиката, глупако!“, но вече и „Културата, глупако!“, посочи Дуранкев.

Той обърна внимание върху липсата "на координация, на морал, на култура в управляващите" и върху назначенията, "които се местят като стъклен амбалаж от едно място на друго": "Все едно са хора, които могат да решат проблеми на европредседателството, след това на пътищата, след това, ако щете, на отбраната. Въобще този политически амбалаж, който се мести из България и не донася добри, значими ползи на българските граждани."

При 200-300 партии, движения и неправителствени организации изглежда, че България е затрупана с кадри, но филтърът, фунията, през която добрите кадри наблюдаваме, че изтичат, това е Терминал 2, това е Калотина, категоричен бе икономистът. Според него, не бива да разглеждаме и възприемаме корупцията само като подкуп. Широкото разбиране е развала на стандарти, разпад на обществото, подчерта Дуранкев: „Най-неприятното е, че това води до пълна пасивност, до отчаяние, до негласуване и, съответно, до една мечта на всеки българин децата му да се уреждат в чужбина, за да не наблюдават повече това, което става тук, тъй като не се очаква добро развитие.“

Своге не е Кемниц, където хиляди хора се стекоха на протести, отчита още проф. Дуранкев. "Всеки разбира, че отговорността 51% със сигурност ще се стовари върху плещите на обикновения шофьор. Логиката на парите е ясна - в икономика като българската, и то не само по пряката верига на финансите, но и по косвената верига - тези, които възлагат поръчките, които дават фондовете, които след това контролират изпълнението - толкова е дълга и разпростряна веригата на отговорностите, че в края на краищата някой просто ще направи чудо, ако стигне до точния отговор на въпроса кой е виновен за това", посочи икономистът.