19 Ноември, 2026

Строителство у нас рязко губи скорост: За 5 месеца растежът се срина от 6,8% до 0,6%

Снимка: БГНЕС

Словения отчита най-силен месечен растеж – 4,6%, следвана от Словакия с 2,2%, Финландия и Швеция с по 1,0%

Българското строителство показва признаци на забавяне, които все по-отчетливо контрастират с натрупания положителен резултат от началото на 2026 г.

През септември 2026 г. производството в сектора е спаднало с 1,1% спрямо август, с което страната ни регистрира втори пореден месечен спад. Въпреки това годишното сравнение остава положително, макар и с чувствително отслабнала динамика. Данните на „Евростат“ описват картина на неравномерно възстановяване в европейското строителство, при което националните пазари се движат с различна скорост и в противоположни посоки.

България: положителният годишен резултат прикрива охлаждането

Според публикуваните на 19 ноември данни на „Евростат“ строителното производство в България се е свило с 1,1% през септември спрямо предходния месец. Това е продължение на тенденцията от август, когато беше отчетено намаление от 1,0%. Така в рамките на два последователни месеца секторът натрупва спад от над 2%.

По-важен сигнал за състоянието на строителната активност дава годишното сравнение. През септември 2026 г. производството в България е било с 0,6% над равнището от същия месец на 2025 г. Положителният резултат обаче е значително по-слаб спрямо предходните месеци: през април годишният ръст е бил 6,8%, през май – 4,0%, през юни – 5,6%, през юли – 4,7%, а през август – 2,2%.

Тази последователност показва отчетливо забавяне на годишния темп на растеж. За пет месеца положителната динамика се е свила от 6,8% до едва 0,6%. Следователно, макар българският строителен сектор все още да запазва годишен растеж, неговата експанзия постепенно губи сила.

Европа: различни траектории на строителния сектор

На общоевропейско равнище септември също не носи убедителни признаци за възстановяване. По предварителни сезонно изгладени оценки строителното производство в еврозоната се е увеличило с 0,1% спрямо август, докато в ЕС е намаляло с 0,5%. За сравнение, през август беше отчетен спад от 0,5% в еврозоната и нулева промяна в Европейския съюз.

Годишната картина е още по-показателна. През септември производството в строителството е намаляло с 1,5% в еврозоната и с 1,4% в ЕС спрямо същия месец на предходната година.

В отделните държави членки различията са значителни. Словения отчита най-силен месечен растеж – 4,6%, следвана от Словакия с 2,2%, Финландия и Швеция с по 1,0%. На противоположния полюс са Унгария със спад от 9,9%, Румъния със 7,8% и Полша със 7,2%.

При годишното сравнение най-сериозно намаление е регистрирано в Испания – 9,7%, Полша – 8,9%, и Унгария – 5,6%. Най-силен растеж отбелязват Румъния с 13,1%, Финландия с 12,6% и Словения с 4,9%.

Особено показателен е примерът на Румъния. Въпреки резкия месечен спад от 7,8% през септември, страната запазва годишен ръст от 13,1%. Това потвърждава, че едномесечните колебания не са достатъчни за оценка на цялостната траектория на националните строителни пазари.

Забавяне, но не и общоевропейски срив

Данните показват, че България се намира в междинна позиция. Страната запазва положителен годишен резултат, докато средните показатели за еврозоната и ЕС остават отрицателни. Същевременно последователното отслабване на годишния растеж и двата поредни месеца на спад очертават необходимостта от по-внимателна оценка на състоянието на сектора.

Индексът на строителното производство измерва динамиката на реалния обем на дейността, а не изменението на цените или стойността на строителната продукция. Показателят обхваща строителството на сгради, гражданското строителство и специализираните строителни дейности.

Българското строителство все още се представя по-добре от средното за Европа на годишна база, но преднината му постепенно се стопява. Именно това разминаване между положителния годишен резултат и отрицателната месечна динамика е най-същественият сигнал в новите данни на европейската статистика./БГНЕС

Сподели:
Радев: От зона на конфликти Черно море трябва да се превърне от зона на споделена сигурност

Радев: От зона на конфликти Черно море трябва да се превърне от зона на споделена сигурност

За нас е изключително важно да се обединим всички шест крайбрежни черноморски държави и да успеем да постигнем този мораториум върху атаките по цивилни кораби

250 сигнала за щети от бурния вятър у нас

250 сигнала за щети от бурния вятър у нас

Сигналите за проблеми с електрозахранването са най-много са в област Враца - 11. Две села в община Хайредин са все още без ток.

 България купува ПВО системи за над 1,1 милиарда евро

България купува ПВО системи за над 1,1 милиарда евро

Народното събрание одобри мащабни военни сделки за над 1.79 милиарда евро за IRIS-T и нови гаубици

Коментари (0)