Растежът на БВП ще бъда спъван от високата безработица, дълговете и отсъствието на реформи на пазара на труда, пише "Ведомости". През тази година икономиката на еврозоната ще нарасне с 1,6%, прогнозират от рейтинговата агенция "Мудис". Сходна е и прогнозата на Европейската комисия – 1,5%. Ускоряването на растежа / през 2014 г. - 0,9%/ беше подкрепено от отслабващото евро, понижаването на цените на петрола и подобряването на ситуацията с кредитирането на реалния сектор, отбелязват анализаторите на "Мудис".

Програмата за парично стимулиране на Европейската централна банка /ЕЦБ/, започнала през март 2015 г., доведе до намаляване на банковите лихви и даде надежда за подобряване на условията за кредитиране, се казва в майския доклад на ЕК. През второто тримесечие делът на банките, очакващи увеличаване на търсенето на кредити от страна на компаниите, се увеличи с 22 процентни пункта до 39% в сравнение с първото тримесечие, свидетелства априлското допитване до банките, проведено от ЕЦБ.

През 2016 г. икономиката на еврозоната ще нарасне с 1,5%, прогнозира "Мудис" и това е таванът за следващите няколко години. По-високият растеж ще се ограничи от няколко фактори, смятат анализаторите на агенцията. Девалвацията ще окаже временен положителен ефект, нейното влияние ще отслабва: за еврозоната е важна не ценовата конкурентоспособност на износа, а производителността на труда. Тя би могла да се увеличи чрез либерализиране на трудовото законодателство, но напредъкът в тази област беше незначителен, подчертават от "Мудис". Например, през 2013 г. законодателството на Франция, засягащо постоянните служители, получи от ОИСР оценка 2,82 бала /по скалата от 0 до 6, колкото е по-ниска оценката, толкова законодателството е по-либерално/, докато законодателството на САЩ – 1,17. Ако в условията на намаляващо население, производителността на труда не се ускорява, тогава растежът на БВП на еврозоната ще се забави до 1% през 2020-2050 г.

Другата пречка – високата безработица, която ще слезе под 10% не по-рано от 2018-2019 г., прогнозират анализаторите на "Мудис", и по тази причина потреблението също ще бъде в стагнация. Третият ограничител на растежа – голямата задлъжнялост на домакинствата и компаниите. При ниска инфлация дългът може да се намали само за сметка на свиването на другите разходи – не свързани с обслужването на кредитите – което също ще удари потреблението. През 2015 г. инфлацията в еврозоната ще бъде нулева, а през 2016 г. няма да превиши 1%, прогнозират от "Мудис".

Ниските темпове на растеж на еврозоната са резултат от дълбокия спад на инвестициите: със 17% през 2008-2013 г., пишат анализаторите на Брукингския институт, а също така от спада на търсенето заради продължителната рецесия и съкращаването на държавните разходи. Фискалната консолидация не е пречка за следкризисното възстановяване, не е съгласен Андерс Ослунд от Института за международна икономика "Петерсон": през 2009-2010 г. Латвия сви държавните разходи с 13% от БВП, което не й попречи да расте динамично в периода 2011-2013 г. /с 5%, 4,8% и 4,2% съответно/.

Едва от спирачките пред растежа са високите данъци върху личните доходи. Според изчисленията на ОИСР, в Белгия след плащане на данъците и другите такси и осигуровки доходите намаляват с 55,6%, в Германия – с 49,3%, а във Франция – с 48,4%.