Средно по 100 хил. лева несъбираеми вземания отписват всяка година малките и средните фирми у нас. Това е показала анкета сред 4000 български компании с оборот от 4 до 20 млн. лв. и персонал до 50 души.

Средната стойност на просрочените вземания е 84 хил. лв., като за експортно ориентираните фирми тази сума е 92 хил. лв., а за тези, които търгуват на вътрешния пазар - 76 хил. лв. средно. В същото време на една българска компания се падат по 20 клиента, които не си плащат получените стоки или услуги в сроковете по договор. Това означава, че малките и средните предприятия у нас не си получават навреме суми от порядъка на 1,7 млн. лв. годишно

По мнението на анкетираните компании обаче за трудно събираеми дългове от техните партньори може да се говори едва когато са минали 5 месеца от падежа. Друг е въпросът, че над една пета от фирмите не знаят кога един дълг е с просрочия. Отделно от тях са първите два месеца, които нашите компании са склонни да дават за отложено плащане, като по този показател те са на европейско ниво. Така целият период, в който бизнесът у нас просто чака да си получи парите и не предприема никакви действия, става 7 месеца.

„Един от изводите от проучването е, че българският бизнес е заможен, след като може да си позволи да чака 7 месеца”, коментира Райна Миткова, председател на асоциацията на колекторските фирми и шеф на EOS Матрикс България, по чието задание е проведено проучването, пише Pariteni.bg.

Данните от него показват още, че в 82% от случаите клиентите на плащат на своите доставчици заради финансови затруднения. 22% се оправдават със забавени плащания от собствени клиенти, 15 на сто – от държавата и общините, а в 8% от случаите това е опит за измама.

Като цяло делът на несъбираемите вземания от всички просрочени е 6,3% средно, като конкретно за фирмите износителки той е по-висок – 8,4 на сто. Ако фирмата не успее да си събере парите в първите 9 месеца от възникване на задължението, на практика то става несъбираемо, обясни Райна Миткова. Едновременно с това гаранцията за събирането му на 100% има само в първите 3 месеца. Обичайно компаниите опират до услугите на колекторските фирми едва като е минала година и нагоре, каза шефката на асоциацията на събирачите на дългове. Тя не скри, че отношението към фирмите в бранша е доста негативно. Проучването дори е показало, че бизнесът не се обръща към колекторите, защото смята, че това само ще влоши взаимоотношенията им с клиентите. Едва 13 на сто ползват техните услуги, а 51% се обръщат към съда.

Връщането на дълга през съда отнема средно 16,7 месеца

е показало още проучването. При ползването на колекторски фирми този срок е 7,4 месеца. Най-бързо става, ако в компанията има специално звено за събиране на вземания, но такова има в едва 15 на сто от българските компании. При средна просрочена сума 84 хил. лв., ако се минава през съда, се плащат 2% съдебна такса и още 3000 лв. адвокатски хонорар, посочи Райна Миткова. Колекторските фирми вземат между 8 и 20% от дълга в зависимост от конкретното задължение и сектора.