Илиян Василев, bulgariaanalytica.org

В продължение на няколко седмици, картите в геополитическата игра между САЩ и Русия, бяха кардинално разбъркани. Новият законопроект, гласуван с решително мнозинство (97-2) в американския Сенат, предизвестява потенциални тектонически трусове както в трансатлантическите, европейските отношения, така и по линията на отношенията Запад-Русия.
 
Много преди европейската публика да има достъп до „дребния“ шрифт зад новия проектозакон в американския Сенат, германският външен министър Зигмар Габриел и австрийския канцлер Кристиан Керн, предупредиха в съвместно заявление, че енергийните доставки за Европа „са работа на Европа, а не на Съединените щати“.
 
Струва си да погледнем по-дълбоко в семантиката и последствията на тази горчива словесна обмяна.
 
Първо, енергийните доставки и енергийната сигурност са неразделна част от националната сигурност, от колективни системи за отбрана – от двете страни на Атлантика, без значение дали го признаваме или не. Преследването на егоцентрични национални интерес чрез проекта Северен поток-2 и неговите аналози, за сметка на споделените и балансирани отбранителни и енергийни политики на ниво ЕС и НАТО, е в полза на опоненти и съперници. Представата за доминиращ икономически и бизнес знаменател в тези инфраструктурни проекти, която внушават високопоставени политици от Германия и Австрия, не само е прекалено опростенческа, но и подвеждаща. Както историята в последно време, така и историческия запис на Русия при използването на енергийното оръжие, като инструмент на външната политика учи, че когато иде реч за природен газ, Кремъл има пред вид първо геополитика, а след това бизнес.
 
Второ, законопроектът на американския Сенат преминава отвъд партийните разделителни линии и е опорна теза на възникващия легитимен отговор на самоотбрана срещу заплаха срещу САЩ и колективната система за сигурност НАТО. Дали президентът Тръмп има роля или не в разследването за намесата на Русия, няма никакво значение. Все още предстои да видим детайлите и обвиненията, ако изобщо ги има, но съществува консенсус и доказателства за това, че Русия се е намесила в изборния процес в САЩ, с опити да повлияе върху изхода на президентските избори и бъдещите насоки на американската външна политика. Това носи преки отражения върху способността на САЩ да реализират гаранциите за сигурността на другите членки на НАТО. Да се твърди, че тръбопроводите от Русия в сърцето на Европа, които заобикалят целия регион на Централна и Източна Европа, като отнемат от тези страни легитимни финансови ползи, като в същото време защитават същностни части от външната политика и енергийната стратегия на Кремъл, с твърдение, че става въпрос просто за бизнес – е откровен абсурд. В най-добрия случай.
 
Развиващото се разследване в САЩ по руската намеса, навежда на мисълта, че става въпрос за грижливо планирана и съзнателно предприета операция, която се прицелва в ключови институции. Това представлява ipso facto акт на война, като фактът, че се прилага хибриден инструмент не променя съществено нещата. САЩ имат пълното право да се защитават срещу враждебни действия и да очакват разбиране и подкрепа от своите съюзници, поне в рамките на онова което се смята за минимално съдържание на понятието атлантическа солидарност.
 
Няма особено значение, че в случая няма изрично позоваване на член 5 от основополагащия акт на НАТО. Наличието на заплаха за националната сигурност на САЩ е удостоверено в акт на най-висшия законодателен орган на Конгреса на САЩ. Германските и австрийски политици би следвало да са в състояние да реагират отвъд предвиденото за тях като тривиална реакция или непосредствено действие в плановете на господин Путин.
 
Европейската общественост няма нужда от убеждаване относно автентичността на заплахата от Кремъл. Френските, немските, британските, холандските и много други европейски граждани и политици са били жертва и цел на руските хибридни операции.
 
Някой от тях предпочетоха да се примирят, вместо да се изправят срещу руската заплаха. И платиха политическата цена.
 
Второ, както Германия, така и ЕС като цяло, разчитат на отбранителните гаранции на САЩ, като в същото време си спестяват тежестта на самодостатъчни военни бюджети, като дори не покриват скромните 2 процента от БВП критерии. На този фон, подкрепата на германският министър на отбраната в полза на самостоятелна армия на ЕС, не издържат теста на реалността за това какво страните от ЕС могат и искат да си позволят да разходват и да споделят. Критичната зависимост от гаранциите на САЩ в сферата на сигурността в променяща се среда на глобални и регионални рискове, на агресивен и нахален Кремъл, нито може да бъде пренебрегната, още по-малко лесно променена. Ако Конгресът на САЩ смята за нужно да се даде отпор на руската заплаха на коренни интереси на страната, най-малкото което лидерите на ЕС трябва да направят е да оценят грижливо ситуацията, последствията и опциите. Откритата про-Газпром позиция на немското и австрийско правителство не е само егоцентрична, но и преждевременна и контрапродуктивна.
 
Бон и Виена имат всяко право и дълг да защитават своите потребители и газовите си договори с Газпром – които заедно покриват доставки на повече от 57 милиарда кубически метра. Но въпросът за сигурността и надеждността им не е стоял на дневен ред през последните години. Следователно евентуална втора линия на Северен Поток не покрива нужди на енергийната сигурност, а цели ползи от посредничество при търговия с руски газ. Северен поток – 2 ще добави нови 55 милиарда кубически метра, основната част от които няма да се насочат към пазарите на Германия и Австрия, а към съседните страни от Централна и Източна Европа. Тези страни никога не са искали, нито възлагали на Германия или Австрия, да изпълняват посреднически функции в отношенията им с Газпром. Напротив, повече от тях, търсят да развият алтернативни вериги на доставки, които тръгват от източници в Каспийско и Черно море, Източното Средиземноморие и от глобалния пазар на ВПГ, включително на този от шистов газ в САЩ.
 
Проектът Северен поток-2 на Германия отразява амбиции, които подкопават способността на тези страни да диверсифицират източници и маршрути отвъд монополния си доставчик, като защитава пазарните дялове и привилегии на Газпром на европейския газов пазар. Като предоставят кредити и инвестират в осигуряването на нови канали за навлизане на руски газ в сърцето на европейския газов пазар, европейските партньори на Газпром в Северен поток-2 открито и недвусмислено се противопоставят на усилията на Европейската комисия да отвори газовия пазар на Европа за повече конкуренция и равно третиране на новите доставчици.
 
Преодоляване на критичните прагове на зависимост от руски газ при доставките и маршрутите е дългосрочна цел на ЕС, ключово условие за успешната либерализация на газовия пазар, за интеграцията му и ценовата хармонизация. Правителствата на страните от ЦИЕ, както и потребителите, в продължение на години са обект на политическо изнудване и свръхвисоки цени на природния газ. Част от приходите от тези надценки Газпром споделя със своите европейски партньори и брокерите си. Каквато и да е добавената стойност за германските, австрийски и други ЕС компании от руските „заобикалящи“ проекти като Северен поток-2 (ползите са в порядъка на 10 милиарда долара годишно), значителната част от сметката се плаща от потребителите и бизнеса в ЦИЕ. Подобно сляпо преследване на собствения интерес трудно може да попадне дори в най-свободните интерпретации и репери за съюзническа солидарност.
 
До скоро – руските газови доставки за ЕС нямаха много алтернативи. Северен поток-1 де факто изглеждаше неизбежен за да се осигурят безпрепятствени доставки за Германия в случай на форс мажорни събития. Този рефрен често влиза в употреба, за да се оправдаят реакции, подобно на тази на германския външен министър и австрийския канцлер. При все това, европейският газов пазар успя да привлече значителни алтернативни доставчици на природен газ, както по газопроводи на сушата, така и от ВПГ терминали. Те са в състояние и имат желание да се конкурират с Газпром, като предоставят на европейските потребители жизненоспособни алтернативи, реална конкуренция, сътрудничество и по-ниски цени в най-близко бъдеще. Не само за Германия, но и за всички потребители в ЕС.
 
Инфраструктурата, която може да бъде ползвана за алтернативни газови доставки – газопроводи, интерконектори, терминали, газосъхранителни съоръжения, търговски платформи, които са извън контрола на Газпром, няма да се случи за една нощ. Трудно могат да решат неотложни проблеми с диверсификацията на доставките в ЦИЕ, но още сега е критично важно да се определят стратегическите насоки и разкрият възможности за пазарно преподреждане. Историята на природния газ в Европа недвусмислено показва, че трасетата определят и равнището на конкуренция, особено в страни, които нямат достъп до алтернативи на руския природен газ и които разчитат на водещата роля и честно посредничество на Европейската комисия. Независимо от това, което Виена и Бон твърдят, нетното въздействие на тяхната сегашна политическа линия е на практика да се препятства ролята на Европейската комисия като първостепенно равнище на решение на проблемите в отношенията с Газпром, като се ограничи ролята и на посредник, който балансира пиковете на национален егоизъм.
 
Четвърто, Германия и Австрия могат да се радват на зоната си на комфорт с Газпром, но политическите предпочитания към Северен поток – 2, рязко контрастират с преобладаващите тенденции на глобалния пазар на природен газ. Очакваното свръхнасищане с излишъци от втечнен природен газ при устойчиво ниски цени на суровия петрол, дават на Европа уникален шанс да усили своята вътрешна свързаност, като интегрира националните газови пазари без да подбира фаворити и хармонизира цените и условията на търговия с природния газ в ЕС. Северен поток – 2 би довел само до по-нататъшна фрагментация на пазара, до възникване на „газови острови“ на привилегировано третиране на Газпром. Устойчивите разлики на цените на природния газ в ЕС само ще влошат ситуацията, подхранвайки центробежните подводни течения, които разтърсват и дестабилизират Европейския съюз из основи.
 
Въпреки, че законопроекта на американския Сенат съдържа общи насоки за новите санкции, в тях не се съдържа нищо кардинално ново. По-голяма част е копие на подобна законодателна инициатива от януари тази година на група сенатори. По това време, те се стремяха да предотвратят опасността от незабавна отмяна на изпълнителните заповеди на Барак Обама от президента Тръмп по отношение на санкциите към Русия.
 
Противно на декларациите на Владимир Путин относно слабия ефект от санкциите върху руската икономика, факт е, че те имат катастрофално въздействие. Преди анексирането на Крим, руските корпорации и банки, бяха в състояние да заемат от глобалните капиталови пазари всяка година в порядъка на $ 660 милиарда. Тези фондове изиграха ключова роля за възстановяване на руската икономика след кризата от 2008-2009. В днешно време целият портфейл на заимстване „потъна“ до $ 450 billion и то само в рамките на няколко години, на фона на драматично по-ниски приходи от продажбата на енергоресурси. Това не само ограничава ресурсната база за преструктуриране и модернизация на жизнено важни сектори на икономиката – като нефта и газа, но и тази на хибридните войни, които Русия води. В същото време изпразва съществени социални програми, които „купуваха“ мира и гласовете за господин Путин у дома.
 
Днес Русия отчаяно се нуждае от „дълги“ пари /със срок над една година/, което на практика, ако не по име, представлява международно кредитно ембарго. Свежи пари не постъпват, старите дългове трудно се обслужват. Нито Китай, нито богатите арабските страни от Залива могат да заместят липсата на достъп до капиталовите пазари на Запад. Достатъчно е да се погледне съдбата на обещаното финансиране на съвместните газови инфраструктурни проекти с Китай.
 
В проекта за нови санкции на Сената има няколко пункта, които допълват картината в тази насока – ограничаване до 14 дни на срока на заемите, до които Русия има достъп на Запад, налагане на санкции срещу частните хибридни армии на Путин, срещу нефтени и газови компании от трети страни, които работят с Русия, и които финансират нови газопроводи за износ на руски газ.
 
Тези последни заплахи от страна на САЩ да преследват европейските компании, които са се съгласили да финансират Северен поток-2 изглежда провокираха гнева на германските и австрийски лидери. Очевидната цел на американските сенатори, според проектозакона, не е само да блокират Северен поток-2, но да се намесят в спора в ЕС на страната на противниците на проекта сред страните членки.
 
Канцлерът Меркел открито оспори ролята на ЕК, като отказа да даде мандат на комисията да води преговори с Газпром по условията за функциониране на Северен поток-2. Когато и ако най-големите европейски компании като Енджи, ОМВ, Шел, Юнипер и Винтерсхал, се изправят пред непосредствената заплаха от американски санкции, то тогава опасността от изостряне на отношенията между ЕС и САЩ нараства.
 
Темата няма да бъде Крим или Украйна, а директни действия срещу европейски компании и правителства заради тяхното съдействие на Русия да укрепи финансовата си база, с която провежда политическата и хибридна вона срещу САЩ и Запада като цяло. Това, което се случи със Северен поток -2 ще се отрази и на съдбата на Турски поток и неговия вход в Европейския съюз, и на достъпа на Газпром до ТАП и други проекти, върху негова примка върху газовия пазар в Централна и Източна Европа и възможностите му да блокира конкуренция.
 
Действително е невъзможно да се направи разграничение между финансовата ресурсна база на руската вътрешна и външна политика. Парите които попълват касите на Газпром биха могли да бъда проследени в хибридни атаки срещу цели в САЩ и ЕС. Сега не е време за снизходителност или двусмислено говорене от двете страни на Атлантика.
 
Нещата са сериозни и европейските и американски лидери трябва да вземат решение относно двойствения характер на политическите и икономически последствия на отношенията им с Русия върху трансатлантическите отношения.