България трябва да влезе възможно най-скоро в механизма ERM II, а след това и в еврозоната. Това е мнението на бившия финансов министър Симеон Дянков пред „Блумбърг ТВ България“.
"Вече 20 години сме във валутен борд. Всички останали държави, които бяха във валутни бордове от Централна и Източна Европа - Латвия, Литва и Естония, вече са приели еврото. Време е и България да го направи", добави бившият финансов министър. По негово мнение България трябва да се възползва от председателството си на ЕС през първата половина на 2018 г., за да издигне в приоритет членството си в еврозоната, както и това на някои съседни държави като Румъния.
Излизане на България от валутния борд, извън шанса за влизане в еврозоната, няма, заяви Дянков по повод коментарите на бившия премиер Иван Костов и на финансиста Красимир Ангарски, че паричният съвет вече вреди на икономиката.
"Няма път назад", смята Дянков. По думите му, ако бордът "тръгне да пада", ще има "огромни последствия" както за банковия сектор, така и за реалната икономика.
Европа има само една възможна скорост и трябва да се мисли как тя да бъде ускорена, защото само единен Европейски съюз може да бъде значим играч на световната сцена, съизмерим със САЩ и Китай, каза още Дянков. По думите му идеята за Европа на няколко скорости се лансира от политици популисти.
"Бъдещето на Европа е федерация и, макар да е трудно и бавно, това е единственото ни бъдеще. Само заедно имаме икономическо пространство да се състезаваме с големите икономики", обясни бившият министър на финансите.
Българският преход бе половинчат. Не бе направена лустрация и е смущаващо, че същите хора, които преди 25 години управляваха България, я управляват и сега, каза още Симеон Дянков.
Още от Бизнес
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Българската банка за развитие участва в бизнес форум в Сингапур и Виетнам
Криза на държавния дълг в ЕС: България е с най-нисък, а Гърция с най-висок дълг