Служебният кабинет подготвя мерки за справяне при евентуална газова криза като тази от 2009-та. Това заяви министър Щонов след среща в Министерския съвет. „Над 90% от газа се доставят от Русия, а България е сред държавите в ЕС с най-малко алтернативи. Целта на подготовката и тестовете е "да не се получат засечки, иначе може да стане студено и страшно", обясни министърът.
Една от мерките е да се осигури внос от Гърция, което изисква подписване на допълнителни споразумения. Другият алтернативен вариант е запълване на газохранилището в Чирен. В него има около 430 млн. куб. метра газ и това количество ще се увеличи до около 450 млн. куб. метра. Ако от него се теглят по 4 млн. куб. метра на ден, то би стигнало за 120-130 дни. През зимата консумацията на газ обаче достига 10 - 11 млн. куб. метра на ден.
Не на последно място е и идеята топлоцентралите да преминат на работа с мазут. Запасите им от това гориво би трябвало да стигнат за 7-8 дни. Обмисля се и искане до екоминистерството предвид извънредната ситуация да разреши използването на мазут с голямо съдържание на сяра.
България преживя газова криза през зимата на 2009 г., когато между Украйна и Русия възникна спор за газовите доставки и беше една от най-силно засегнатите страни. През май тази година Европейската комисия за пореден път предупреди, че зависимостта от руските газови доставки може да се превърне в бреме за икономическия растеж на страната.
Още от Бизнес
Промишленото производство у нас нарасна през юни, но бележи спад спрямо 2025 г.
Най-съществен ръст през юни спрямо предходния месец е отчетен при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти. Но в добивната промишленост е регистриран сериозен спад от 10,8%, отчита НСИ.
Енергийният министър: Договорът с "Боташ" е конфиденциален, няма да бъде публикуван
Ива Петрова подчерта, че страната разполага с достатъчно мощности, които могат да покрият потреблението независимо от критичната ситуация с нивото на Дунав
Брюксел е изправен пред нова търговска битка с Китай
Сега проблемът е, че новият канал за навлизане на китайски стоки ще минава през Турция и Мароков, където Пекин хвърля огромни инвестиции, за да заобикаля европейските бариери