Служебният кабинет подготвя мерки за справяне при евентуална газова криза като тази от 2009-та. Това заяви министър Щонов след среща в Министерския съвет. „Над 90% от газа се доставят от Русия, а България е сред държавите в ЕС с най-малко алтернативи. Целта на подготовката и тестовете е "да не се получат засечки, иначе може да стане студено и страшно", обясни министърът.
Една от мерките е да се осигури внос от Гърция, което изисква подписване на допълнителни споразумения. Другият алтернативен вариант е запълване на газохранилището в Чирен. В него има около 430 млн. куб. метра газ и това количество ще се увеличи до около 450 млн. куб. метра. Ако от него се теглят по 4 млн. куб. метра на ден, то би стигнало за 120-130 дни. През зимата консумацията на газ обаче достига 10 - 11 млн. куб. метра на ден.
Не на последно място е и идеята топлоцентралите да преминат на работа с мазут. Запасите им от това гориво би трябвало да стигнат за 7-8 дни. Обмисля се и искане до екоминистерството предвид извънредната ситуация да разреши използването на мазут с голямо съдържание на сяра.
България преживя газова криза през зимата на 2009 г., когато между Украйна и Русия възникна спор за газовите доставки и беше една от най-силно засегнатите страни. През май тази година Европейската комисия за пореден път предупреди, че зависимостта от руските газови доставки може да се превърне в бреме за икономическия растеж на страната.
Още от Бизнес
Николай Василев: Има три причини да сме първи по ръст на инфлация в ЕС
Правителството не е дало никакви идеи за бюджета, въпреки това пораженчески веднага взима дълг, имаше само споменаване на микроскопични идеи за реформи
Под натиска на САЩ компартията в Куба одобри разширяване на частната инициатива
През 2021 г. комунистическата страна разреши създаването на малки и средни предприятия с до 100 служители
Българска адвокатка отрича да е в комбина със зетя на Тръмп в спорния курорт на Къшнър в Албания
Зоя Гюрова твърди, че тя и съдружникът ѝ са били вписани само формално като бенефициенти на нидерландски компании, контролирали проекта в Звернец; отрече участие на руски капитали и отказа да разкрие инвеститорите