Вглеждайки се в съсипаните икономики в богатия свят обаче, е време да обявим, че битката срещу финансовия хаос и дефлацията е спечелена. През 2015 година, според Международният валутен фонд, за първи път от 2007 година всички развити икономики ще регистрират растеж.

Съвкупният растеж на брутния вътрешен продукт на богатия свят трябва да надхвърли 2 % за първи път от 2010 г. и централната банка на САЩ по всяка вероятност ще повиши рекордно ниските си лихвени проценти.

Глобалната икономика обаче все още е изправена пред редица рискове - от сагата с гръцкия дълг до нестабилните китайски пазари. Шепа икономики не изпаднаха в рецесия през последното десетилетие - САЩ започнаха да регистрират растеж през 2009 година. Законът на Сод гласи, че рано или късно политиците ще бъдат изправени пред нов икономически спад. Опасността е, че, използвали своя арсенал, правителствата и централните банки няма да имат необходимите муниции за борба със следващата рецесия. 

Може да звучи парадоксално, но намаляването на риска изисква воля днес политиката да остане смекчена по-дълго време, пише в свой анализ списание "Икономист".

Европа обаче е дълбоко задлъжняла и зависима от износа. В Япония инфлацията не може да достигне стабилно равнище. Повишението на трудовите възнаграждения може бързо да удари корпоративните печалби и борсовата стойност на компаниите в САЩ. Нововъзникващите пазарни икономики, на които се дължеше по-голямата част от икономическия растеж в годините след кризата, са виждали и по-добри дни. Очаква се икономиките на Бразилия и Русия да се свият тази година. Лошите търговски данни подсказват, че темпът на икономическия растеж на Китай може да се забави по-бързо, отколкото му се иска на правителството.

Ако някое от тези безпокойства причини рецесия, светът ще е в слаба позиция да направи каквото и да било по въпроса. Рядко толкова много големи икономики са били толкова лошо подготвени да се справят с рецесия, независимо каква би била причината за нея. 

Логичният отговор е възможно най-бързо връщане към нормалното положение. Колкото по-скоро бъдат повишени лихвените проценти, толкова по-скоро централните банки ще получат отново възможност пак да понижават лихвите, когато настъпят лошите времена.

Колкото по-бързо бъдат намалени дълговете, толкова по-лесно ще е за правителствата да взимат кредити, за да предотвратят катастрофата. Логично, но погрешно, коментира "Икономист".

Да бъдат повишени лихвите, докато заплатите остават непроменени и инфлацията е далеч под целевото равнище на централните банки, поражда риск от тласкане на икономиките обратно към ръба на дефлацията и ускоряване на самата рецесия, която те се опитват да избегнат. 

Правителствата трябва да насочат енергията си към закъснелите реформи на производствения и трудовия пазар. Отворените стокови пазари насърчават предприемчивостта. Свободата за наемане на работници по силата на гъвкави договори е най-доброто средство за това хората да не остават без работа. Тези реформи ще направят една икономика по-способна да се справи със следващия шок.