Илиян Василев, bulgariaanalytica.org

При оценката „за“ и „против“ спот срещу нефтено-индексирани цени, основната цел при дебатиране на политиките на правителството не трябва да се свежда само до осигуряване на физическите доставки на природен газ, но и до гарантирането на конкурентно взаимодействие между търговците, докато се защитават потребителите. Това обикновено означава потребителите да получават най-добрата цена за газ, което не винаги означава най-ниската, а онази, която има дава максимална гъвкавост и възможности за реакция при турбуленции на пазара.
 
Отговорите на тези въпроси не зависят от това дали ще изберем базирани на нефта или спотови цени. Вие можете да се радвате на ниска цена в определен период, но по същото време да трябва да купувате задължителни количества по клаузата „вземи или плати“, от които нямате нужда. Или договорените количества могат да се окажат недостатъчни, а разходите по кризисното управление на пиковете в потреблението лесно могат да анулират ползите на „по-евтиния“ нефтено-индексиран газ.
 
Рисковете от ценова волатилност могат да бъдат хеджирани или управлявани както при нефтено-индексирани, така и при спот цени. При един единствен търговец – Булгаргаз, обаче, който няма опит в спот търговия, няма история на дейност на конкурентни пазари или на търговия с газ на газови борси, не притежава газови активи в ъпстрийма, няма стратегия и планове да покрие тези празнини и накрая няма ефективна регулативна рамка без либерализиран газов пазар, нещата действително изглеждат мрачни.
 
В този смисъл, напълно естествено е, ако се поканят Булгаргаз, Булгартрансгаз или БЕХ да реагират на писмото с предложения за ангажимент на Газпром, с голяма вероятност ще получите одобрение за продължаващо обвързване на цените на внасяния газ към нефтените индекси. Това прави животът им по-лесен и често достатъчно печеливш. Не такъв е случая с българските потребители. Както посочихме по-горе, интересът на крайните купувачи е да запазят възможността си за гъвкаво реагиране във всеки възможен момент, докато нефтеноиндексираните цени предлагат съизмерване с пазарните репери, съответно възможност за реакция, веднъж на три или шест месеца.
 
Според настоящият договор за доставка на природен газ, Булгаргаз и Газекспорт, има право на ценови преглед през 2018. Дали и за колко дълъг срок Булгаргаз ще остане единствения вносител не е от съществено значение и не може да бъда от първостепенен или жизнен национален интерес. Това, което има значение е дали българските потребители ще получат гарантиран сигурен и достъпен газ в условията на отворен, либерализиран и конкурентен пазар. Ако не успеят да се адаптират към променящите се времена и не „прекрачат границите“ на страната, както в пряк така и в преносен смисъл, конкурентите на българските държавни енергийни и газови компании в съседните страни, ще се възползват от по-добрия им микс между краткосрочна и дългосрочна, спот и нефтено-индексирана търговия, което им позволява оптимизация на стратегии и политики.
 
Докато и ако Булгаргаз не излезе извън своята зона на комфорт, е много вероятно в рамките на едно обозримо бъдеще от 3-4 години да бъде изтласкан от своя домашен базов пазар. Това от своя страна би могло да отприщи бърза и необратима ерозия на неговата капиталова база и потъване на пазарната му стойност, което приключва в обикновената тривиалност на форсирана приватизация като последна възможна опция.
 
По ценовата формула
 
Основният проблем при ценовата формула – който не е засегнат в писмото за ангажимент на Газпром и който не решава въпроса за обвръзката на цената на газа с нефта – е пълното отсъствие на прозрачност, което позволява произволни интерпретации, както от страна на купувачите така и на продавачите, което в края на пътя, води до появата на острови на доминация на Газпром в газовия пазар на ЕС.
 
Потребителите се държат на тъмно, без да бъдат в състояние да прогнозират или планират, да хеджират срещу негативни движения на пазара.
 
Най-голямото предимство на спот търговията е, че тя генерира прозрачност и видимост не само на ценовите параметри, но и на всички същностни елементи на газовата търговия. Потребителите, както индивидуални така и индустриални, са сигурни, че това което получават отразява играта към равновесие между търсене и предлагане на пазара, освободена от външни, най-често политически намеси.
 
Нефтено-индексираните цени са резултат на доминирани от Газпром търговски преговори с базираните в Централна и Източна Европа търговци. Равнището на намеса на руското правителство и ролята на Газпром за руската газпломация по отношения на страните от ЦИЕ нямат паралел при търговията им в Западна Европа.
 
Ценовата формула в газовия договор с Газпром с Булгаргаз не отразява текущите доминиращи пазарни тенденции и промени в балансите на търсене и предлагане. Договорите, от своя страна, имат малко общо с търговския мейнстрийм – ЕФЕТ стандартите – в пазарните практики в Европа и в региона.
 
При това нефтената индексация във формулата е опосредствена, непряка – тъй като референцията се прави не пряко към типа суров нефт – Брент или Уралс – който се търгува в региона на Средиземноморието, а към деривати – газьол и мазут – които във все по-малка степен се разпознават като алтернативи или заместващи природния газ. В същност – в реалния живот –  това което се случва е, че природния газ в много по-голяма степен замества въглищата отколкото мазута и газьола.
 
Газовата индустрия трудно ми могла да мине без дългосрочни и нефтено-индексирани договори, най-малкото защото те са от съществено значение за гарантиране на инвестициите в проучване и добив на нефт и газ. Заедно с признаците за пренасищане на пазарите с газ и нефт, все по-голяма част от реперите за осъществимост на новите развойни проекти в тази област, ще се определят от наличието на ефективно функциониращ и ефективен пазар, който е в състояние да обезпечи ръста на търсенето, отколкото гарантираните от дългосрочните договори приходи във финансови модели.
 
Ключова роля в ценовата формула на Газпром играе т.н. базова цена – Po – която е свободно договоряема по принцип, но реално отразява желанието за едностранни гаранции на продавача срещу негативни за него движения на пазара. В момента базовата цена е повече от два пъти над пазарната цена, измерена на германска граница. Така базовата цена е застраховка на Газпром с оглед бъдещи устойчиви приходи. Всички останали компоненти в ценовата структура на природния газ, включително разходите по транспорт и дистрибуция – заемат относително неголям дял в крайната цена. В резултат, пазарите на ЦИЕ и Балканите са почти напълно откъснати от основния газов пазар на ЕС – което ги прави лесна плячка на контрола и пазарна доминация на Газпром. Докато в останалата част на Европа доминира безусловно спот търговията, нефтено-индексираните договори са масовата практика в ЦИЕ и Балканите, което е силна предпоставка за забавяне и отлагане на конвергенция между тези пазари.
 
Сравнението на динамиката на движение на спот и нефтено-индексирани цени от страна и динамиката в движението на цената на основния европейски тип петрол – Брент, особено когато е в ретроспекция дава добра представа както за тенденции, така и за предстоящото.
 
Сравнение между динамиката на цените при марката суров петрол Брент, цените на руския природен газ на Германска граница и на водещата газова борса в Европа – британската Националната балансираща точка в периода 2006-2016
 
Струва си да се отбележи, че след юли 2014 година – сривът в цените на суровия петрол тип Брент остана неотразен в цените на нефтеноиндексираните цени. Това говори много за пазарния характер на нефтено-индексираните цени и вградения човешки фактор. Разминаването между динамиката на нефтено-индексираните цени на природния газ и на нефта обяснява разширяващата се зона на надплатени суми от страна на вносителя за газ, много над това което се отчита официално между 2012 година и днешен ден.
 
Всички големи европейски компании, които търгуват газ с Газпром през последните пет години, промениха ценовата си формула като включиха нарастващи спот елементи в крайната формула.
 
Колебанията на пазарът на природен газ е нещо, което никой не може да предскаже. Обхвата на тези зони на непредсказуемост и гъвкавост, както за купувач, така и за продавач, предполагат по задълбочена и съдържателна реформа на договорната база, много отвъд ценовата формула и цените.