2015-а година ще бъде по-добра от настоящата от гледна точка на усвояването на еврофондовете. Това заяви пред БНР вицепремиерът по икономическата политика и европейските фондове Томислав Дончев.
Той обясни, че за разлика от България по-смелите държави използват отдавна един механизъм – стартират част от схемите с финансиране от националния бюджет и в последствие търсят възстановяване на разходите от ЕК. Така страната за страната ни 2014-а е нулева, но е категоричен, че 2015-а няма да бъде такава.
Вече имаме одобрени две оперативни програми – "Човешки ресурси" и "Транспорт и транспортна инфраструктура". По първата от тях имаме получен аванс. От информацията, с която разполага, програма "Добро управление" е технически готова за одобрение, както и в много напреднала степен са и "Наука и образование за интелигентен растеж", "Конкурентоспособност".
"Очаквам в рамките на месец януари тези три програми да бъдат одобрени. Все още има няколко незатворени въпроса, които са обект на преговори с ЕК по "Региони в растеж" и "Околна среда". До март разчитам почти всички програми да са одобрени. Ако се забави одобрението на някоя важна ресурсна програма като примерно "Региони в растеж" или "Околна среда", имаме готовност да стартираме първите схеми в първото полугодие на 2015-а, използвайки заемообразни средства от бюджета, обяви Дончев.
Той подчерта, че държавата е длъжна да обслужва всички плащания към бенефициентите, без значение за кой програмен период говорим и без значение дали на нея са й прекъснати или забавени плащанията.
"Факт е, че има перманентен дефицит в бюджета на ЕК и по тази или други причини често се налага да се забавят плащания, но едното теоретично не би следвало да има връзка с другото. Държавата не може да си позволи да прехвърли проблема на бенефициента", заяви вицепремиерът.
Дончев посочи, че през 2014-а е имало няколко много силни шока в системата, но все още е пресилено да твърди, че те са излекувани.
"Имаме една оперативна програма, по която половината от годината не е плащано на бенефициентите - "Околна среда". Въпреки всички опити да бъде засилено неимоверно темпото и да бъде минимизирана загубата, загуба на средства към края на 2014-а ще има. Разбира се, те ще са много по-малка от тази, която показваха прогнозите. Добрият сценарий по оперативните програми сведен е рискът от загуба на средства под 30 млн. за 2014-а, което е близо 5-6 пъти по-ниско от всякакви прогнози. Това ще бъде успех", каза той.
Според него друг по-голям шок върху системата е сложните отношения между управляващи органи и бенефициенти, става дума за финансовите корекции.
"Планът ни е до края на март да затворим всички проблемни случаи. До тогава, за да не спира хода на изпълнение на проектите, на всички бенефициенти трябва да бъде предоставена и ще бъде предоставена ликвидна подкрепа. До края на март ще сме в позицията да изчислим и да преценим в детайли кой колко е виновен и кой колко трябва да плати", заяви Томислав Дончев.
Вицепремиерът смята, че газовата връзка с Гърция, която е приоритет към момента, трябва да бъде подадена за финансиране или от плана "Юнкер", или от Фонда "Свързана Европа".
Средствата за публичност са задължителна част от изпълнението на всеки проект, каза още Дончев и добави: "Самата ЕК държи когато се разходват европейски пари, за всички да е ясно откъде идва това финансиране, какво се е случило. Това се приема като мярка не само за българските граждани, които получават ползите от даден проект да знаят откъде идват парите, т.е. от европейските данъкоплатци, но се приема като мярка за повече прозрачност. Когато всички знаят какво е финансирането по даден проект, лесно ще могат да сравнят какво се е случило по този проект и дали това отговаря на финансирането. Въпросът не е дали да се дават такива пари, въпросът е да се харчат както трябва. Концентрирането в едни и същи медии обаче определено не е добра практика".
Томислав Дончев не вижда причина конструкцията на управлението да бъде променяна.
Още от Бизнес
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Българската банка за развитие участва в бизнес форум в Сингапур и Виетнам
Криза на държавния дълг в ЕС: България е с най-нисък, а Гърция с най-висок дълг