Илиян Василев, bulgariaanalytica

Веднага след ратификацията на междуправителственото споразумение между Русия и Турция относно реализацията на проекта Турски поток, вниманието бе насочено към хипотезите за реализация на руски газ по европейския Южен газов коридор. Акцентът е поставен върху действията на турските и европейските енергийни компании, които се очаква да партнират на Газпром при реализацията на излишъка от газови потоци, които могат да се появят на границата на Турция с Европейския съюз – Гърция и България.

Използването на проекти, определени от Европейската комисията като стратегически и приоритетни, като ТАП, което даде основание за изключването им от действията на Третия енергиен пакет, още от този момент създава напрежението между акционерите в инфраструктурата в Турция и в Гърция от една страна, Русия и Газпром и неговите европейски съюзници от друга и Европейската комисия от трета. Тук демакарционната линия между различните интереси е трудна за прецизиране, доколкото едни са интересите на добиващите компании, други на страните през които преминава инфраструктура и трети на търговците, които винаги се стремят да оптимизират позициите спрямо различните предложения.

Газпром, гръцката ДЕПА и италианската Едисън, която е част от групата EdF, тези дни обсъдиха в Москва напредъка по работата си в изпълнение на договореностите в Меморандума за разбирателство между тях, подписан през февруари в Рим. Той касаеше основно възможностите за реализация на руски газ Гърция в Италия и на европейските пазари. Срещата е на възможното най-високо равнище – председателя на Управителния съвет на Газпром Алексей Милер, изпълнителния директор на Едисън и вицепрезидент на EdF Марк Бенайуна и главния изпълнителен директор на ДЕПА Теодорос Китсакос.

В прессъобщението след срещата бяха включени всички дежурни фрази и кодови думи, които могат да се очакват за подобни примери на бизнес дипломация, като принос към енергийната сигурност на южна Европа, диверсификация на маршрути и пр.

Действително Едисън и особено майката EdF имат интерес и възможност да осигурят значително потребление и пазар за руския природен газ в Италия и отвъд нея, тъй като сами се явяват значителни потребители, чрез електрогенерационните си мощности, и търговци на природен газ. Едисън продава над една пета от целия газ на италианския пазар или 15,8 милиарда кубически метра през 2015 година.

Залагайки изцяло на Посейдон, Едисън остана извън количествата природен газ, които другите италиански компании Енел и Хера договориха за внос в Италия през стратегическия договор от находището Шах Дениз-2 и които се очаква да постъпят през ТАП.

Сега ръководството на Едисън вижда уникална възможност за съживяване на проекта Посейдон като продължение на Турски поток през Турция. От тук обаче се пораждат много повече въпроси и проблеми, отколкото са видимите решения.

Това не е новина.

Участието на Едисън като акционер в проекта за гръцко-български интерконектор дълго време се разглеждаше като застраховка в случай на преминаване на руския газ през България и през Южен поток. До този момент компанията има отворени представителства в България, Румъния, Унгария, Хърватска, но повечето се занимават с електроенергетика, а не с природен газ. Основният фокус на компанията са продажбите природен газ за клиенти в Италия.

Не е сигурно какви количества руски природен газ могат да се окажат „излишни“ на територията на Турция и кой точно ще продава руския природен газ на турско-гръцката граница. Ако се вярва на последните договорености между президентите Ердоган и Путин, те предвиждат този газ да се продава от турски компании, като самата Турция встъпи като страна в сложните отношения с Европейската комисия при осигуряване на различните тип съгласувания и разрешения. Казано по друг начин, на изхода от турската газопреносна система Турция се готви да продава излишъци от вътрешните си газови баланси, които нейния пазар формално не може да консумира. Турските фирми в същото време се подготвят да действуват като пълномощници по продажбата на руски газ по Южния газов коридор.

Открит остава въпросът как ще се съвместят руските газови потоци и тези на конкурентите им по Южния газов коридор? Масираното навлизане на руски газ, който руския газов монопол може да си позволи да продава под себестойност, за да задуши конкуренцията, в значителна степен ще обезсмисли усилията на Европейската комисия да освободи страните от Южния газов коридор от свръхзависимостта им от Газпром. В допълнение, свръхпредлагане на руски природен газ със сигурност ще влоши икономиката на множество добивни, транзитни и търговски проекти, които се реализират по Южния газов коридор – като се започне от добиващите компании в Шах Дениз-2 и се свърши с инвеститорите в инфрaструктурни проекти, които поеха върху себе си основните бизнес и финансови рискове по тяхната реализация с надеждата, че ще могат да компенсират евентуални загуби с ползи от продажбите на крайни клиенти по силата на дългосрочни договори.

В един момент може да се окаже, че Газпром просто ще блокира азерски и всеки друг конкурентен газ по трасетата през Турция и Гърция…

Свиващото се потребление в Европейския съюз, както и появата на множество нови алтернативни доставчици на природен газ, включително от Източното Средиземно море, Ирак и Иран, допълни ще влоши картината, като доведе до свръхпредлагане по трасетата към европейския газов пазар, доколкото основния вход – през Южния газов коридор – ще бъде вече зает от турския руски газ, особено ако бъдат реализирани повече от една линия на проекта Турски поток.

Освен 10-те милиарда кубически метра от Шах Дениз-2, до 10 милиарда кубически метра газ от Иран и Ирак могат да се появят на границата на Турция с Гърция. Към уравнението трябва да добавим и количествата, които могат да постъпят от Източното Средиземно море и от други дестинации, включително през терминали за втечнен природен газ, изобщо всичко, което се появи като „излишъци“ на изхода на турската газопреносна система.

Играта между Газпром, ДЕПА и Едисън може сериозно да разклати логиката на Южния газов коридор.

Освен рискове проектът Турски поток, отваря и нови и в значителна степен уникални възможности пред Румъния и България, особено във връзка с освободените от Газекспорт капацитети, които в момента компанията ползва в директна посока /север-юг/ по Трансбалканския газопровод за износ в Гърция и Турция. Това са приблизително 14 милиарда кубически метра на година, по-голямата част от които могат да бъде освободени за ползвани от други компании.

Първата хипотеза са влиянието на Турски поток върху Транс-Балканския газопровод е Газекспорт или упълномощени турски компании-посредници да потърсят възможност да продават руски газ през ТБГ обратно към България, Румъния и най-вече Украйна в реверсивен режим. Въпрос на не много време, инвестиции и работа, за да се обезпечи реверсивна връзка на границата на газопреносните системи на Бългаия и Турция.

При всички случаи остават доста неизвестни и относно съдбата на текущите дългосрочни договори на Булгартрансгаз за ангажиране на капацитети през ТБГ от страна на Газекспорт. Въпреки че са до 2030 година, руската компания едва ли ще ги изпълни при условията на реализирана първа линия на Турски поток и всячески ще търси начин да ги прекрати. Още повече, че Газекспорт винаги може да се позове на задължението си да освободи капацитети, които не ползва.

Сигурно е, че договорите за транзит по ТБГ не дават сигурна гаранции за ангажирането на капацитети и за приходи от преноса на руски газ за системните оператори в Румъния и България.

Но подобна перспектива не само че не трябва да плаши, а напротив, представлява изключителна възможност за либерализация на транзита на природен газ в региона. Освободените от Газекспорт капацитети, могат да станат основата на предлагане на краткосрочни и годишни договори за капацитет в различни формати – на нови товародатели. Още днес съществуват незаети капацитети – които сами по себе си са съществени – в порядъка на 7 милиарда кубически метра годишно. Те могат да бъдат предложени на търговски платформи за преносни капацитети и това вече се прави.

Търсенето само ще нараства, тъй като това е пазар, който тръгва от много ниска база. Погледнат от гледна точка на приходите, дори при по-малки реални количества на реализиран транзит през ТБГ, румънския и българския ТСО могат да получават по-големи приходи, отколкото по текущите договори, най-вече поради изключително ниските тарифи за пренос, които днес Газекспорт плаща на Булгартрансгаз.

Отварянето и предлагането на незаети капацитети по ТБГ, включително по новия интерконектор с Румъния, ще усили и свързания интерес към капацитета на гръцко-българския интерконектор.

Така, в последна сметка, вместо да извадят очите, като заобикалят региона с Турски поток, Газпром могат да изпишат вежди. Загубата на позиции в транзита със сигурност ще доведе до загуби и на пазарни дялове.

Нищо ново, Газпром и Русия винаги са били силни в близкия план на разчетите, не в дългосрочния.

Това е добра вест, но тя няма да стане факт, ако не се размърдаме.