Илиян Василев, bulgariaanalytica.org

Проводниците на подобна политика „зад кадър“ разбират, че в условия на отворен, прозрачен и функциониращ пазар подобни драстични скокове на цената на природния газ са невъзможни. Дори ако цената на суровия нефт тръгне да се движи нагоре или надолу по непредсказуем начин, а случаят не е такъв, взаимодействието между множество търговци и купувачи на природен газ, както и различните инструменти за физическо и финансово хеджиране, които са на разположение на търговци и дистрибутори, накрая ще направят така, че всеки потребител ще бъде убеден, че цената която плаща е справедлива и пазарна.

Цените на природния газ в България винаги са били пряко отражение на договора за доставка на газ с Газпром, което прави регулирането на цените лишен от особено съдържание процес. Въпреки, че регулаторът номинално решава, на практика не са много нещата, които КВЕР може да предприеме за да омекоти ефекта.

Държавната газова компания зависи на 100 % от договора с единствения си доставчик по един единствен маршрут –  мегдан за гъвкавост и за успокояване на пазарните турбуленции просто липсва.

В стандартните за подобни случаи прес-съобщение за медиите, обикновено пише, че регулаторът е настоял Булгаргаз да намери вътрешни резерви, след което компанията е изстискала всичко за да намали предложената цена и накрая всички възможности са били изчерпани. И увеличението от 30 процента е неизбежно.

При все това, обаче, текущите дефицити в управлението на Булгаргаз не са божие дело, а са краен продукт на една поредица от съзнателни и волеви действия на конкретни личности от последните български правителства.

Биха ли могли нещата да изглеждат по друг начин? На теория поне – да.

Първо, нефтено-индексираните цени в договорите на Газпром могат да бъдат разглеждани и предимство, когато става реч за управление на ценовия риск при природния газ. Спот пазарите имат своя относително самостоятелна динамика и независимост спрямо пазарите на суровия нефт, която ще нараства с нарастване на ролята на втечнения природен газ на глобалния пазар. Привързаната към цената на суровия петрол цена на природния газ у нас трудно може да ни осигури конкурентна позиция при волатилен пазар. Гъвкавостта на газовия пазар става ключова характеристика на енергийната ни сигурност, поради което  конкуренцията, диверсификацията на доставки, маршрути и типове договори се превръщат в същностна черта на добрата политика. В момента именно това е критичната отсъстваща опция, с която регулаторът и потребителите не разполагат.

Всичко, което членовете на КВЕР могат да направят в условията на единствен доставчик е да удостоверят структурата на разходите в рамките на изключителни малък променлив елемент от по-малко от 3-5 процента от крайната цената. Всичко останало зависи от фактори извън нас.

Второ, нефтено-индексираните цени, най-вече поради времевия лаг от 6-9 месеца за референтните репери в ценовата формула – газьол и дизел, позволяват известно пространство за маневриране при прогнозирането на бъдещите цени на природния газ. Това дава възможност на вносителите да предвидят и хеджират рискове, като вземат мерки за омекотяване на ефекта от резки ценови колебания.

В случая с Булгаргаз – управлението на компанията можеше да реши просто да купи по-големи количества от евтин газ през миналия септември или октомври, преди началото на отоплителния сезон, като го нагнети за съхранение – разходите за това са маргинални – и след това го използва за да успокои, поне частично, увеличението на цените през април 2017 година. Тази хедж опция има своите условности, тъй заявката на извънредни по-големи количества от Газпром си има своята допълнителна цена, но разходите са незначителни особено сравнение със сигурността, че след 6-9 месеца бъдещата цена на природния газ ще отразява текущите на суровия нефт и на неговите деривати във ценовата формула. Съпровождащите валутни рискове също могат да бъдат хеджирани и КВЕР трябва да може да признава подобни разходи за присъщи.

Главното оправдание на Булгаргаз, най-често използвано в подобни случаи, е липсата на достатъчно финансови средства и външни ограничители, които се налагат от ролята му на обществен доставчик. Ръководството на компанията никога не е било мотивирано към промяна, защото топ мениджърите са били с ясното съзнание, че регулаторът и потребителите нямат изход освен да приемат цената, която предлагат.

Слек като Булгаргаз загуби средствата по сметките си в КТБ – няколко десетки милиона, които през август 2014 година са представлявали 98 процента от свободния ресурс на компанията, банките охладиха ентусиазма си за отпускане на нови кредити, което наложи намесата на БЕХ за гарант. Монополният статут на държавната газова компания и нежеланието и да позволи на други газови търговци да я заместят в функция, която тя не е в състояние да изпълни – при покриване на нейния оперативни дефицити и пазарни рискове, включително чрез партньорски споразумение на практика остави клиентите без никаква защита.

Правителството не пропуска да отбележи заслугите си за отстраняване на посредниците при вноса на руски газ, но проблемите продължават и се задълбочават, заради „скритите“ посредничество на неефективното управление. При толкова много възможности за управление на ценовия риск като кол опциите, договорите с фиксирана цена при бъдещи доставки, договори за балансиране при търговията с газ, които са пренебрегнати, потребителите и регулатора просто са обречени. Членовете на КВЕР нямат друг ход освен да одобрят исканото повишение на цените в поискания от Булгаргаз размер.

При това възможностите за газосъхранение на по-евтин газ не се свеждат само до Чиренското газохранилище, където повече от 100 милиона кубически метра останаха незапълнени преди зимния сезон. Достъпни са значително по-големите газохранилища в Украйна, Унгария, Австрия, Словакия и в други страни. В идеалния случай Булгаргаз самостоятелно или заедно със свои партньори можеше да купи и съхрани един милиард кубически метра газ при по-ниски цени, като по този начин неутрализира напълно ценовото повишение сега. Това е тривиална операция в света на газовия бизнес, но не и за Булгаргаз.

Трето, номинално клиентите на държавната газова компания могат и сами да решат да управляват рисковете по доставките и да се заемат с управление на собствените си газови баланси, т.е. да правят това, което държавната компания не прави. Те могат сами да диверсифицират източниците на доставки, да купуват природен газ на различни входни точки на система, да купуват капацитети и сключват договори за пренос, да съхраняват сами газ от „бели“ за „черни“ дни. За съжаление, за повечето от тях, това е тотално несвързан с основния им бизнес и борсите, на които се котират техните акции, никак не гледат с „добро око“ на дейности извън коренната. При претегляне на потенциалните ползи от подобни стъпки срещу повишените рискове и разходи, особено когато тези операции се извършват при относителни ниски обеми и непрозрачни пазари, нещата не изглеждат никак ентусиазиращо. В допълнение, закъснялата и постоянно отлагана либерализация и диверсификация на газовия пазар, усилва и без това високите и непредсказуеми политически и институционални рискове, което блокира алтернативните доставки по неизпитани маршрути.

През последните две години, поне десет неруски компании, които работят в Украйна, Словакия, Румъния, Гърция и Италия, изразиха интерес и готовност да се конкурират при доставките на газ за българския пазар. Но Булгаргаз остана хладен към всяко предложение, с изключение на споразумение за доставки при извънредни ситуации, които обаче няма пряко отношение към реалния пазар и не са обвързващи. Ръководството на държавната газова компания вярва, че отклоняването на конкуренти на Газпром и поддържането на тоталната доминация на руския газов монопол на българския пазар е главното им достойнство, което им осигурява добра кариера.

В последните години зачестяват призивите от страна на Европейската комисия и на организации на потребителите към Булгаргаз да започне отваряне на пазара за конкурентни доставки чрез обявяването на търговии за доставки на газ, включително на краткосрочна база и с репер спот цени, поне за количествата за балансиране, които са над т.н. „задължителни количества“ по клаузата „вземи или плати“ по договорите с Газпром. Всичко потъна в мълчание.

Четвърто, Булгаргаз пропусна да разшири своите опции за реагиране в подобни ситуации, като възприеме възможно най-скромните стъпки за компания с неговата отговорност и статут – да ангажира на дългосрочна и неотменима основа количествата добити природен газ от сондажи в Черно море., включително в предстоящи сондажи, които предстои да получат концесия. Знае се, че този газ е по-евтин от газпромовския и досега играеше, макар и скромна, но важна роля при балансиране на ценови колебания. Особено на фона на малкото потребление през второто тримесечие на 2017 година, като смъкне сегашното повишение на цените на природния газ под 25%. През 2016 година Булгаргаз е купила по-малко от 5 милиона кубически метра газ от добиващата компания Петроселтик, което и нищожна част от целия добив от над 80 милиона кубически метра. Експерти вярват, че нещата само ще се влошат през 2017 година, като по-голяма част от добития у нас газ ще бъде изтъргуван зад граница.
Добре за търговците и новите посредници, лошо за потребители.

Пето, повечето търговци на природен газ, винаги гледат навън за да разширят кръга на своите клиенти и доставки, като разнообразяват портфейла си от активи, които осигуряват пряк достъп до добиващи газ компании. Балансираната структура на активите, с оглед на предлагания продукт и услуга, винаги е бил най-добрия начин за управления на риска. Държавната газова компания до този момент не е проявила никакъв интерес към добиващи активи, няма никакъв поглед извън България нито за източници на газ нито за клиенти. Дори Газпром да спази обещанието си към Европейската комисия и се откаже от клаузите по договори, които забраняват реекспорта на природен газ /това и досега беше преодолима бариера/, Булгаргаз отново ще се окаже без клиенти на които да продаде „излишъците“ си при балансиране на системата, в това число и тези 1 милиард кубически метра, които са договорени от находището Шах Дениз в Азербайджан.

Шесто, почти е невъзможно за регулатора да вникне дълбоко в отчетите и да разбере цялостната картина на случващото се в Булгаргаз, за да сдържа повишението на цените. Докато на пазара на горива навсякъде по веригата има достоверни измервателни уреди, поне в по-голяма част от компаниите и съоръженията, а това води след себе си до по-прецизни отчети и фактуриране на реално доставени и реално потребени количества, измерването на изхода на газовата система на количествата на природен газ, което се продава от Булгаргаз на крайни клиенти, е предмет на много, при това тревожни интерпретации.

Основният газопровод на компанията към най-важния и клиента – Топлофикация София – захранва голям брой потребители, при които крайното отчитане много напомня на отчитането на потребената топлинна енергия при старите многоетажни блокове. Отсъствието на сертифицирани индивидуални измервателни уреди за всеки отделен клиент води до клиенти с над- и недовзети суми – едни печелят, други губят, като в процеса възможностите за злоупотреби са значителни. Най-накрая всичко се пише на сметката на Топлофикация София, която предпочита да си мълчи, защото не плаща сметките си към газовата компания, а и в последна сметка всички се пише на гърба на плащащите абонати на Топлофикация. Булгаргаз, от своя страна, знае, че не може да спре подаването на газ до потъващия във все по-големи дългове топлофикационен гигант и така този порочен кръг накрая избива в цената на природния газ и рязко влошеното финансово „здраве“ на газовата компания, която копира поведението на другия държавен монопол Топлофикация като натоварва плащащите си клиенти на природен газ. Накрая регулаторът поема горещия картоф – вместо да премахне напълно излишната фигура на обществения доставчик, в която има логика при един единствен доставчик, но при достатъчно значима конкуренция и най-вече променени условия на търговия на същия този монополен доставчик няма никаква логика.

Какви са шансовете да промяна и решение на тези проблеми?

Малцина очакват компанията да промени и загърби политиката си „само с Газпром“, което прави вероятността от различни скорости на цените на природния газ в ЕС и в България голяма. Сега в Европа цените на природния газ падат, а у нас се вдигат радикално, а това пряко удря върху конкурентноспособността на българските износители. И този сценарий ще се повтаря.

През последните седмици станахме свидетели на множество „пророчества“ на известни български политици по време на предизборната кампания, че свързващата инфраструктура – интерконекторите – е излишна и тези проекти не са приоритет. Подобно говорене допълнително смрачава перспективата пред българските потребители на природен газ относно възможни повторение на сегашните шокови увеличения на цените на природния газ.

Показателни са събитията около интерконектора Гърция -България, който е ключов елемент в стратегията на Европейския съюз за Южния газов коридор. От доста време този проект е „трън в петата“ на енергийния истаблишмент в България, свикнал напълно да разчита и работи само с договори с един доставчик – Газпром.

Трудният напредък на работите по интерконектора се предопределя от често неблагоприятната институционална среда и реакция на равнище държавни компании. Въпреки, че чуждестранните търговци и потенциални заявители на обеми за пренос следят от близо новини около проекта, повечето от тях се колебаят да вярват на българското правителство, че действително се интересува и ще отвори газопреносната си система, газохранилищата и най-вече газовия си пазар за конкурентни играчи. Без да се случи това няма особен смисъл от свързване на двете системи – на България и Гърция.

Малцина са онези, които вярват, че при текущата политическа рутина, конкуриращите се газови доставки ще стана факт, или пък търгове за доставки на природен газ ще бъдат обявени в скоро време от Булгаргаз. Още по-слаба е вярата, че ще бъде премахнат статута на обществен доставчик на компанията, която ефективно блокира навлизането на конкуренция на пазара.

Цените на природния газ в последна сметка точно отразяват причинно-следствена свързаност с повтарящите недостатъци на енергийната политика на България и пленяването на пазара от вътрешни и външни играчи. Това гарантира, че българския газов пазар ще продължи да функционира като „изолиран остров на влияние на руските газови компании“ отделно от останалия европейски и регионален газов пазар.
Ако това сме искали – сме го постигнали.

Последните седмици дадоха показателни примери за въздействието на високия риск на политическата среда в България върху големите инфраструктурни проекти и цените на природния газ. По принцип времената на служебни правителства допълнително влошават ситуацията – няма парламент за да контролира и предотврати сделки на тъмно, гравитацията на обществения живот и вниманието на медиите се определя от водещата тема – изборите. Малцина ще забележат кадрова промяна на върха на проектната компания на един от най-важните инфраструктурни проекти – интерконектора с Гърция – или безпрецедентното увеличаване на цената на природния газ – почти 30 % – рекорд в съвременната история на България.