Въпреки политическия ангажимент за запазване на данъчната тежест бяха направени редица стъпки за увеличаване на преразпределението на частен доход през бюджети на държавни структури, пише в свой обзорен коментaр economic.bg.
За 2015 г. не бяха предприети радикални промени в данъчната и осигурителната политика. Същевременно с това бяха направени, а голяма част от тях и приети, редица спорни предложения, засягащи доходите, осигуряването, данъците и тяхното администриране. Макар да бе поет ангажимент данъците да не се увеличават, то повечето от мерките по един или друг начин целят повишаване на приходите по различни пера. 

Друга тенденция, която ще бъде отразена и през следващата година, е постепенното електронизиране в администрирането на публичните приходи и улесняването на гражданите и бизнеса в изпълнението на задълженията им.

Въпреки предложенията за отмяна, плоският данък очаквано оцеля. Отпадна обаче възможността за хора с доход само до размера на минималната заплата да предявят връщане на удържания през годината данък. Поправката просъществува само една година и въвеждането ѝ от предишното Народно събрание предизвика редица обвинения в популизъм, реална неприложимост и несправедливост спрямо хората с малко по-високи доходи от този праг.

Управляващите се отказаха от намерението си да върнат налога върху доходите от лихви по депозити от 8 на 10%. Ставката обаче няма да намалее и до 6%, както предвиждаше предишното правителство. За сметка на това през 2015 г. бе разширена базата за изчисляването му, обхващайки всички видове спестявания, дори и детските спестовни влогове.

След въвеждането на данъка банките масово предложиха безсрочни продукти, чиято доходност доближаваше депозитната, но те попадаха извън облагането и респективно планираните приходи не се осъществиха. През последните месеци лихвите по различни видове спестявания регистрираха траен спад, достигайки рекордно ниски стойности в новата история на страната.

Въвеждат се и данъчни облекчения за семейства с до три деца. Единият родител ще има право да намали данъчната си основа с 200 лв. (данъка с 20 лв.) при едно дете, с 400 - при две и 600 лв. - при три деца. Родител на дете с увреждане ще може да намали данъчната си основа с 2000 лв. при определени условия.

От тази година хората с доходи извън трудови правоотношения - граждански или авторски договори, ще могат да избират дали данъка по тях за последното тримесечие да бъде удържан при работодателя или внесен по-късно с подаването на данъчна декларация. По времето на Симеон Дянков като финансов министър бе направена промяна, с която налогът за периода октомври - декември не се внасяше от работодателя. Това бе направено с цел данъкоплатците да могат да се възползват от отстъпката за плащане на задълженията до 10 февруари, но всъщност се оказа значителна административна тежест за наетите по тези правоотношения.

От следващата година гражданите ще могат да подават данъчна декларация по електронен път, използвайки персонален идентификационен код (ПИК). Досега те трябваше да ползват електронен подпис, което поради ежегодните разходи отказваше значителна част от тях. Близо 150 хил. е броят на имащите ПИК, което дава надежди на данъчната администрация за значителен ръст при използването на електронни услуги.

Променен е и самият вид на данъчните декларации за доходи на физически лица и корпоративен данък в насока за намаляване на обема и сложността им. За доходите по трудов договор няма да е необходимо вписване на данните на работодателя, а информацията за внесени осигурителни вноски ще се подава в обобщен вид. Няма да се изисква от наемодателите да предоставят детайлна информация за имота/ите си.

Получилите през 2014 г. доходи само от минимална работна заплата ще могат да си възстановят удържания данък с подаване на образец 2001 б на годишна данъчна декларация.

Друга промяна, която ще улесни данъкоплатците, е отпадането на задължението моторни превозни средства да бъдат едновременно регистрирани, прехвърляни или отписвани в КАТ и местната администрация. От 1 януари това ще се случва само в КАТ, а общинските данъчни служби ще получават информацията по електронен път и ще определят дължимия данък.

Що се отнася до косвените данъци, то бяха пренебрегнати разнообразните искания за преференциални ставки на ДДС. Въпреки предложенията още от 2013 г. за въвеждане на плавен график за достигане на минималните за ЕС нива на акцизите за цигарите, управляващите отложиха покачването им за 2016 и 2017 г. На две стъпки до края на 2017 г. трябва да бъдат достигнати минималните нива от 90 евро за 1000 къса цигари. С промени в Закона акцизите и данъчните складове се фиксира абсолютен акциз от 101 лв. на 1000 къса и 25% пропорционален акциз от началото на 2016 г., 27% от 2017 г. и 28% от 2018 г. Общият минимален акциз трябва да е 161 лв. за 1000 къса от 2016 г., 168 лв. за 1000 къса от 2017 г. и 177 лв. за 1000 къса от 2018 г. Напомняме, че последното рязко повишаване на акциза – с близо 25% през 2010 г., предизвика бум на разпространението на нерегламентирани цигари и рязък спад в бюджетните приходи по това перо.

Намеренията за по-стриктен акцизен контрол така и няма да се реализират, след като стана ясно, че новите измервателни уреди за алкохол, цигари и горива не са сертифицирани от Агенцията за метрологичен надзор и ще бъдат въведени едва шест месеца от ратифицирането на съответната евродиректива, а не от началото на 2015 г.

Съгласно промените в европейското законодателство, данъкът върху добавената стойност за телекомуникационни, радио, телевизионни и услуги по интернет ще се определя и събира в страната, където е регистриран техният потребител.

Макар управляващите да изтъкнаха като плюс липсата на промени в данъчната политика и „запазването на ниските данъчни ставки“, бяха направени стъпки за значително увеличаване на осигурителната тежест. Тя по своя характер е данъчна, но за по-голямо благозвучие пред обществото е наричана осигурителна, което говори за сериозно разминаваме между политическо говорене и ангажименти и реални действия. Тези действия срещнаха и най-сериозния отпор сред работодателските и неправителствени организации и икономисти.

През 2015 г. се предвижда трансфер от бюджета на Република България към Държавното обществено осигуряване (ДОО) в размер на близо 5,053 млрд. лв. Тези средства са за покриване на осигурителни плащания, които не могат да се покрият с постъпленията от така наречените осигурителни вноски.

След редица обрати и спорове, дори в рамките на правителството и подкрепящите го партии, максималният осигурителен доход се повишава от 1 януари от 2400 на 2600 лв. Това ще засегне близо 100 000 българи с доходи над досегашния праг. Паралелно с това, от 1 юли се покачва и максималната пенсия, като 35% съотношение с максималния осигурителен доход – от 840 на 910 лв.

Повишава се и минималният осигурителен доход за отделните икономически дейности. За 42 от тях беше постигнато съгласие между социалните партньори и средният ръст е 4%. За останалите, за които не се стигна до консенсус, се прилага индексация, сходна със средната за договорените. Минималният осигурителен доход за земеделските производители и тютюнопроизводителите се предвиждаше да нарасне от 240 на 420 лв. ,но след натиск от ДПС увеличението в крайна сметка ще е с 60 лв. От тези мерки в бюджета на държавното обществено осигуряване се очакват допълнителни 35,4 млн. лв.

Друго решение, което срещна острото противопоставяне на работодателите бе за ръст в минималната заплата на два пъти - с 20 лв. до 360 лв. от началото на годината и с още 20 лева от началото на юли. Според бизнеса това ще доведе до освобождаване на наети, особено в региони като Северозападна България, където новият размер на минималната работна заплата ще доближи сегашните нива на средните трудови възнаграждения.

Точно преди ваканцията на Народното събрание и само с подкрепата на ГЕРБ, ДПС и синдикатите бяха приети и скандални, според мнозина, поправки в Кодекса за социално осигуряване, даващи възможност за отказ от втори стълб на осигурителната система и прехвърляне на цялата вноска в държавното обществено осигуряване (НОИ). Поправката има два аспекта. Първият да право на досега осигурени, родени след 31.12.1959 г. да прехвърлят еднократно партидите си от универсалните пенсионни фондове към НОИ. Вторият аспект се отнася до хората, които тепърва навлизат в осигуряване. За тях не се предоставя толкова избор, колкото им се вменявам мълчаливо съгласие. Ако в рамките на една година след възникване на основание за осигуряване (след 31.12.2015 г.), те не заявят изрично универсален пенсионен фонд, то се приема, че цялата им вноска оттук до края на осигуряването ще отива в НОИ - без лична партида. Междувременно, преди осъществяването на избор, 5% от осигурителния доход ще отиват в държавното обществено осигуряване. Управляващите поеха ангажимент за възможен повторен избор, но практически такъв механизъм не може да се приложи, защото веднъж прехвърлени към НОИ, парите от личните партиди се харчат за текущи пенсии, не се натрупват по лична сметка и не носят доходност.

В същото време, въпреки на пръв поглед постигнатия консенсус, че пенсионната реформа трябва да продължи и поетите предизборни ангажименти, управляващите продължиха замразяването на възрастта за пенсиониране с добре познатия мотив за „нужда от време за обществен дебат по темата“. Все пак бе увеличен необходимия осигурителен стаж с 4 месеца за трета категория труд. Непопулярните мерки, свързани с ранното пенсиониране и обуздаване на инвалидните пенсии, останаха за едно по-светло бъдеще.

От началото на годината отпада изискването при пенсиониране лицето да е освободено от трудовото си правоотношение, което затрудняваше желаещите да продължат работа, след като са вече пенсионери.

От 1 юли всички пенсии ще бъдат осъвременени по "швейцарското" правило с 1,9%. Сравнително ниската корекция се дължи на отрицателната натрупана инфлация, измерена чрез средногодишния храмонизиран индекс на потребителските цени (-1,5%). Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще нарасне от 1 юли с 2,94 лв. до 157,44 лв., а социалната пенсия за старост ще е 115,15 лв., вместо досегашните 113 лв.

От новата година обезщетенията при майчинство за първата година ще се изчисляват на база осигурителния доход за последните две години, а не както е бе през 2014 г. – на база година и половина. Това на практика връща съществуващите преди 2014 г. условия. Промяната влиза в сила за майките, излезли в 45-дневния болничен преди раждане след 31 декември 2014 г.

С поправки в Наказателния кодекс се криминализира умишленото неплащане на осигуровки, а осигурените лица се освобождават от всякаква отговорност. Така работодател укрил плащания за над 3 хил. лв. може да бъде наказан със затвор до 5 години и глоба до 2 хил. лв., а ако сумата надвишава 12 хил. лв., то лишаването от свобода е между 2 и 8 години, съпроводено с конфискация на част или цялото имущество на компанията.

Изброените по-горе промени не обхващат всички изменения в нормативната база, регламентираща данъчно-осигурителните плащания в страната, затова екипът на economic.bg съветва да се консултираме с подходящ счетоводен и юридически експерт.