Само 7% от ябълките и 22% от доматите, които консумираме, са български. Същото важи за 33 на сто от месото и 44% от млякото, а това, според автора на изследването доц. д-р Огнян Боюклиев, е безобразие, особено за млякото.

Докладът ще бъде оповестен на 6-и юни заедно с темата за миграцията. 

"Половината от парите, които влизат от ЕС, отиват в земеделието, а резултатът е едно монокултурно земеделие, произвеждащо зърно, което отива за износ", заяви в интервю за  БНР доц. Боюклиев. "В България има силно уедрено стопанство – 78 на сто от използваната земя е заета от стопанства над хиляда декара при процент за ЕС – 45, а за САЩ – 68%", посочи още експертът и допълни, че единното плащане на декар е по-ефективно за отглеждането на зърно, отколкото за традиционно отглежданите у нас култури, обясни още той.

Според доц. Боюклиев концепцията за земеделието трябва да бъде част от общата икономическа визия и да бъде обвързана и с туризма.

Добавената стойност е най-голяма в чинията на туриста, а ние в момента храним нашите туристи в Банско със замразени картофи от стоковата борса в Солун. Нашият модел на туризъм е за туристи средна и под средна ръка. Истинският модел е да търсим традиционната, уникална, чиста българска храна.

Земеделието е пряко свързано и със здравето на хората, продължи анализа си доц. Боюклиев и поясни, че в света има два модела – единият суперинтензивен, а другият – на средиземноморската "диета" – специфичен начин на хранене, който диктува правилата на производство на храните.

След двете силови министерства администрацията в системата на земеделието е почти колкото армията – става дума за над 20 хиляди души, седем изпълнителни агенции, Държавен фонд "Земеделие", областни и общински служби, Селскостопанската академия, се изтъква още в доклада.